Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

Скални загадки и обходи из мистична България в книгата „Намерени от чудесата”

4
Снимка: Личен архив

След фотописите и пътеписите си от мистична България Николай Н. Нинов предлага на читателя пътуване през нов брод на времето. В книгата си „Намерени от чудесата. Скалописи от мистична България” той описва отново слабо познати места и обекти, много от които отсъстват от картите и пътеводителите.Книгата e трета част от поредица, посветена на скални образувания, мегалити и живи светилища по българските  земи.

„Действието“ се развива Източните Родопи, Западните Родопи, Средна гора и Стара планина.

Авторът повежда читателите към окултени места и сакрални пространства - места, където според хипотезите много назад във времето са се извършвали различни обреди.

„Тези места са много нависоко. Винаги има една великолепна панорама и един изглед от три, понякога от четири посоки. Едно желание да литнеш, едва ли не усещаш как се повдигаш от земята с някакви сантиметри. На други хора им прилошава, на трети им идват прекрасни идеи, зареждат ги, тонизират ги по някакъв начин. Аз бих обобщил – това са едни места за гледколечение. Човек просто гледа и всичко се успокоява в него. Тръгва си усмирен от всички тези злободневки, от отровите на деня“, споделя авторът пред „Хоризонт“.

Нинов е най-впечатлен от светилищата в Западните Родопи – Сватбата и Митровица край село Осеново и село Рибново, от светилищата над Ковачевица. Споменава и Караджов камък близо до Кръстова гора – обект, който по думите му става все по-популярен.

„Някои от тези светилищни пространства не са чак толкова атрактивни, но конструкциите в тях, някои изсичания, някои артефакти подсказват за различни ритуали от известните в други обекти и поставят много въпроси, за които официалната наука мълчи.“

Около тези места, обвити в мистерия, витаят редица предположения. Според автора някои от легендите са просто романтични неистини.

„За част от светилищата, които имат тъй наречените „пазители“, говорим за едни природни, скални феномени, които според една от хипотезите, древните са решили да обожествят. Виждайки в тези фигури божествата, които те почитат, те решават да ги обработят, да ги пипнат – в лица, във фигури, превръщайки всичко това в декор на своите ритуали.“

Има и нова хипотеза на гръцки изследовател – че тези пространства преди да бъдат светилища са били театрална сцена, на която са се разигравали битки между човека и звяра с крайна цел мъжът да се представи така добре, че да бъде харесан от жената, обясни Николай Нинов.

„Например енергийната скала под Белинташ или Стражите близо до Инкая в Родопите представляват точно такива скални групи с фигури, които играят чудесна роля на декор.“

„Намерени от чудесата. Скалописи от мистична България” ни отвежда още край неизследвани протодолмени в Средна гора, показва ни обърнатата пирамида в Тетевенската планина др. 

Подобно на предишните книги на Нинов, „Намерени от чудесата.Скалописи от мистична България” също съдържа GPS индекс и изобилие от цветни фотографии.

Премиерата на книгата е насрочена за 4 септември, сряда, от 18.30 часа в книжен център „Гринуич” в София. 

Цялото интервю с автора слушайте в звуковия файл.


Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
Новините на Програма „Хоризонт“ - вече и в Instagram. Акцентите от деня са в нашата Фейсбук страница. За да проследявате всичко най-важно, присъединете се към групите за новини – БНР Новини, БНР Култура, БНР Спорт, БНР Здраве, БНР Бизнес и финанси.

Галерия

ВИЖТЕ ОЩЕ
Ксения Дечева и нейната учителка Мая Буюкли

Ксения Дечева и нейната учителка Мая Буюкли от Тараклия за вярата в нашето време

В края на февруари Българското национално радио обяви конкурс за есе сред учениците и студентите от българската общност в Бесарабия на територията на днешните Украйна и Молдова. В средата на септември бяха раздадени наградите на отличените, а церемонията се състоя във филиала на Русенския университет в град Тараклия, Молдова. С победителката Ксения..

публикувано на 28.09.25 в 06:30

Проучване алармира: В сгради на училища и детски градини у нас все още има азбест

В страната все още има сгради, в които азбестовите материали, използвани в строителството им, не са премахнати . Това сочи проучване на частна фирма, която се занимава с демонтаж и обезвреждане на азбест и азбестосъдържащи материали. Те са силно канцерогенни и вредни за здравето . Вдишването на миниатюрни азбестови влакна и прах може да причини..

публикувано на 25.09.25 в 06:59
Милен Митев

Милен Митев: Радиото вече е много повече от звук и ефир

Българското национално радио стартира конкурс за двама водещи на ново предаване на български жестов език . Това е уникално събитие, защото става въпрос за предаване за глухонеми.  В деня на жестовите езици – БНР обявява конкурс за ново предаване на жестов език "На първо четене може би звучи малко странно радио или радио предаване,..

публикувано на 24.09.25 в 15:12
Зорница Христова

Зорница Христова: Витоша присъства в културното въображение на българина, не само на софиянеца

" Витоша е градска планина само, доколкото е до София, а разбира се, иначе тя е съвсем сериозна планина, една от големите в България и не бива да бъде подценявана ". Това коментира пред БНР писателят и преводач Зорница Христова : "Това че се нарича парк, говори за защитения ѝ статут, а не я прави безопасна, но има много истории, защото това е..

публикувано на 24.09.25 в 12:27

Ескейп стая на колела - в капана на трафикантите

Ескейп стая на колела ще премине през 11 града у нас . Инициативата се осъществява съвместно между нидерландска фондация и Националната комисия за борба с трафика на хора. Локациите са консултирани с МВР и не са произволно избрани. Идеята: повече гласност и превенция срещу трафика на хора. Преживяването: клаустрофобично, целящо да..

публикувано на 24.09.25 в 10:55
Проф. д-р Веселка Дулева

Проф. Веселка Дулева: Препоръчваме минимум между 6 и 8 чаши вода на ден

"Нашите наблюдения през годините при проведени много национално представителни проучвания установяваме, че  българинът не следи хидратацията си и не се обръща достатъчно внимание на прием на достатъчно количество течности , като за да компенсираме загубите в рамките на деня, които са за средностатистическия индивид в умерен климат при умерено ниво на..

публикувано на 24.09.25 в 10:37