Писателят и съпругата му – лингвистът Румяна Слабакова бяха специални гости на „Хоризонт“. Румяна Слабакова е работила дълги години в САЩ, а сега във Великобритания, научните й интереси са в областта на усвояването на втори език. Занимава се с клон на лингвистиката, наречен „генеративна граматика“.
Нагласата към езика е като нагласата да дишаме
„Генеративната граматика“ е оптимистичният възглед за езика, който казва, че ние сме родени с известно знание за езика, просто защото сме човешки същества и всеки е роден с определена нагласа да научи език. По същия начин, по който имаме нагласа да се научим да дишаме и да вървим, има подобна нагласа за изучаване на език.“
„Лингвистиката е когнитивна наука. Тя се занимава с това как мозъкът разбира сигнала на езика и произвежда такъв сигнал. Смята се, че след като човек е научил първия си език като малко дете, следващите езици са по-трудни за научаване. Това, разбира се, зависи от възрастта, на която започваш да учиш втория си език, третия език и т.н. Говори се, че има критичен период за научаване на втори език – може би около пубертета – 11-14 години, след което процесът на научаване на втория език не е същият както при децата.“
Лингвистът търси доказателства, че няма критичен период за учене на език
Слабакова се опитва да опровергае тази теза и да докаже, че няма критичен период. „И че изучаването на чужд език след пубертета е също такъв естествен процес, както и изучаването на първи език от деца.“
Идеята я навестява десет години след началото на научната й кариера. Убеждават я данни, получавани по време на научните й изследвания. „Вярно, че има данни за обратното, но те могат да бъдат обяснени по други начини. И аз всъщност не съм намерила достатъчно доказателства, за да се откажа от своята гледна точка.“
Казва, че посланието, което идва от работата й, е „абсолютно оптимистично“ и че вратата за изучаване на чужди езици не се затваря след пубертета.
Отскоро Румяна Слабакова е член на Норвежката академия на науките
Румяна Слабакова е защитила дисертация в университет в Монреал в Канада, тематично ориентирана към това как българите изучават английски език. Наскоро е била избрана за член на Норвежката академия на науките.
Съпругът на Румяна – писателят Златко Ангелов, гледа на работата й от позицията на „лаик лингвист“. Самият Златко споделя, че започвайки да учи английски след 20-годишна възраст, е срещнал големи трудности. „И освен това, живеейки с англоговорящи хора осъзнавам, че на дълбокото идиоматично ниво аз не мога да го постигна, така както го постига едно дете. Затова и когато реших, че ще пиша белетристика, не мога да си позволя това да бъде на английски. Това трябва да бъде на родния език.“
У дома си говорят на български, но признават, че все по-често смесват български и английски. „Нашите деца в различни степени загубиха българския, но пък имам внуци, на които майката и вуйчото говорят на български и в момента – на 9 и на 6 години, те говорят много добър български език.“
Румяна Слабакова не е привърженик на теорията, че езикът и мисленето са непременно свързани и доминирането на втори или следващ език моделира начина на мислене.
„Не намирам, че има разлика в светогледа и душата. Това е съвсем механично. Аз например, когато напусках родната си страна на 35 години, си мислех, че в никакъв случай не мога да загубя родния си език, който е толкова дълбоко поставен в мен. И си казвах: „Какви са тия хора, дето не знаят да говорят български след толкова години в чужбина?“ И след като живея вече 27 години извън страната, виждам, че това не е въпрос на превземане. Мозъкът си има едни рутини, които като се използват през цялото време, те стават доминантни.“
Златко Ангелов се захваща с прозата сериозно след 2009-а
Румяна е първият читател на текстовете на Златко. През 80-те години той публикува свой разказ в тогавашния вестник „Антени“. Сериозно се заема с проза през 2009 година, което определя като „доста късно“.
„Държах да докажа на жена си, че мога да бъда писател. Тя одобри първата новела, която аз написах. Тя я хареса и това много силно ме окуражи. Така излезе първият сборник от новели.“
През 2011-а ги навестява шанса да живеят и работят една година в Сан Себастиян, Испания. „И там ми дойде вече идеята, че мога да започна да пиша роман, семеен роман, който да изразява много неща от живота, който съм преживял в България и който след това съм продължил да живея извън България. Тя работеше на канапето с компютъра, аз седях на една масичка и си пишех.“
„Хотелът на спомените" излиза до края на годината
С известни прекъсвания Златко Ангелов работи по романа чак до март 2018 година. Сега чака публикуване до края на годината. Озаглавил го е „Хотелът на спомените“.
Преди да срещне Румяна, Златко бил „един балкански мачо“, но връзката им го накарала да преосмисли много неща. Сега той е основният човек, който се грижи за дома им, умее да готви вкусно и да върши всякакви неща за поддържането на бита в семейството.
Цялото интервю на Светлана Дичева с Румяна Слабакова и Златко Ангелов чуйте в звуковия файл.На 3 декември над 100 държави ще отбележат Щедрия вторник, празник на дарителството и доброволчеството. България ще се включи в инициативата за седми път. Официален партньор на глобалното движение у нас е Фондация „BCause“. Тази година в кампанията се включва и фондация "Мечтатели - Създатели". Фондация "Мечтатели-Създатели" #SwimForAll..
Проф. д-р Людмил Вагалински е ръководител на разкопките на Хераклея Синтика от Националния археологически институт с музей към БАН. Хераклея Синтика се намира в долината на река Струма, на около 2 км северозападно от град Рупите и на около 10 км от Петрич. Последните открития на археолозите и намирането на двете 2-метрови статуи предизвикаха..
Кой е изобразен на великолепната и много добре запазена първа статуя , открита това лято в античния град Хераклея Синтика? Има ли връзка между нея и втората скулптура, която тепърва ще се реставрира и все още се проучва? Четири месеца след разкритото от археолозите екипът, макар и предпазливо, даде първите сигурни отговори на среща в..
От грижа за паметта – така Калин Сърменов, директор на Сатиричния театър "Алеко Константинов", мотивира решението снимките от хиляди постановки да бъдат сканирани във възможно най-високо качество, възстановени и показани . Това са образите на хората, изградили името на Сатирата. За Сърменов е добре да са познати на новите поколения..
Бойко Чавдаров е гост в рубриката "Америка- илюзии и реалности ". От България през Япония и Канада до Америка. С мечта да се завърне отново в Родината! "Имаше период ,когато ако ме попитат какъв съм, беше ми трудно да отговоря. Живеейки на 3 континента в 4 държави, просто се чувствах като човек на света. Това ми разшири кръгозора и мисленето..
Изложбата, посветена на 70 години от създаването на Европейската лаборатория по физика на елементарните частици и 25 години от членството на България в научна организация, отваря врати днес. Домакин е Физическият факултет на Софийския университет. Изложбата "70 години ЦЕРН" може да се види във Физическия факултет на Софийския университет до..
На 14 ноември отбелязахме Световния ден на диабета . Във Велико Търново организираха събитие, на което граждани облякоха сини дъждобрани и се хванаха за ръце в кръг, за да изразят своята съпричастност към децата и възрастните с това заболяване. Всеки трети българин между 60 и 69 години е с диабет 45% от хората с диабет не..
Имаме абсурди – вторият иска лидерска среща с първия и в същото време не го признава за лидер. За какво е тогава лидерската среща? Това каза..
" Ако приемем, че съдебната система е един камион с ябълки, в него има едно буре гнили ябълки - хора, податливи на корупция, които се ползват от..
И шестият опит да бъде избран председател на 51-вото Народно събрание се провали. Нито един от предложените четирима кандидати не успя да събере..