„Барток плюс“ – форум на музикални критици от цял свят

Оперният фестивал „Барток плюс“ в Мишколц /Унгария/ се следи от музикални журналисти и музиковеди от цял свят. През последните три години се срещнах с колеги освен от Унгария, също от Австрия, Германия, Италия, Хърватия, Сърбия, Румъния, Полша, Русия, Швеция, Холандия, Израел, Австралия. Миналата година се запознах с австралийския музиковед Малкълм Гилис – дългогодишен изследовател на творчеството на Бела Барток и автор в английското музикално списание „Opera“. Тази година разговарях с италианския музиковед Джанлуиджи Матиети – специалист в областта на съвременната музика, за тенденциите в съвременната музика и осъществената от него класация на 10-те най-добри съвременни композитори и творби, публикувана в италианското списание Classic Voice преди няколко сезона и получила широк отзвук:

„Като експерт,  повече или по-малко, по съвременна музика аз се свързах със 113 музикални критици, музиковеди, диригенти и продуценти, специалисти в тази област, с които съм се срещал на музикални фестивали по целия свят през последните 20 години. Но не се свързах с композитори или такива, които съвместяват и тази роля, защото исках да избегна всякакъв конфликт на интереси. Помолих ги да ми изпратят лист с 10 творби, създадени след 2000-а г., придружени от кратка мотивация. Събрах и обобщих всички данни, които публикувах в списанието с кратък коментар за това какви са тенденциите в развитието на съвременната музика през новото хилядолетие. Интересно е, че композиторът, който застана начело в топ 10 с най-много гласове, беше знаменитият австриец Георг Фридрих Хаас, по-специално с ансамбловата си творба „Напразно“, композирана през 2000 г. Но след това има и млад композитор като Ено Попе, и много опитни творци като Хелмут Лахенман и Салваторе Шарино. Също така има и две жени – Кая Саариахо и Ребека Сондърс. Беше интересно, че много радикален автор като датския композитор Симон Стеен Андерсон заема второ място, а много известни композитори, които получават много ангажименти, като Лука Франческони и Паскал Дюсапен имат малко гласове. И някои от тях ми бяха много сърдити. Бяха посочени и японски композитори като Тошио Хосокава, но трябва да уточня, че се фокусирах върху това да се свържа с експерти по съвременна музика от Европа, защото тя е центърът на съвременната музика, в който се обучават и много композитори от други континенти.“

Какви са тенденциите в развитието на съвременната музика и какъв е „ключът към бъдещето“?
„Много е сложно да се отговори на този въпрос. Това, което виждам не само от изследването, което направих и което трябва да повторя през 2020-а г., но и защото повече от 20 г. пътувам на почти всички фестивали за съвременна музика в Европа и пиша програми и биографии, е, че живеем в много интересен период, по няколко причини. Първата е едновременното съществуване на различни тенденции. Ако се върнем назад във времето, към Авангарда, има само едно основно течение и композиторът може да бъде в него или извън него. Сега има много автори, които пишат по съвсем различен начин. Вече няма смисъл да говорим за съвременната музика в Унгария, в Италия или във Франция, а по-скоро за различни школи или влияния. Друг интересен аспект е това, че съвременната музика е много свежа. Това звучи като провокация, но ето например композитор като Симон Стеен Андерсон, който пише много радикално и създава творби, които нямат нищо общо с мелодия и тоналност, но в същото време могат да се възприемат бързо и непосредствено, без никаква интелектуална подготовка. Също така много композитори използват визуалната страна на интерпретацията като част от композицията, като Александър Шуберт. И можете да видите стотици млади хора, които повече от час са напълно погълнати от негова творба. В областта на операта много композитори вярват, че за да създадеш нещо за голяма аудитория, е необходимо да се завърнеш към мелодията, хармонията и тоналността. Но и тук в същото време има много радикални автори, като Георг Фридрих Хаас. Бих посочил специфичното използване на звука и на тъмнината в неговите опери Bluthaus или Koma, които са много драматични, трагични и които напълно поглъщат публиката. Можеш точно да следиш историята и тук трябва да кажа, че съвременната опера вече не е така абстрактна, както през 70-те и 80-те години. В програмата на тазгодишния фестивал в Брегенц е новата продукция на операта на композитора Бернард Ланг, който също е в топ 10, със заглавие „Хоровод“ по пиесата на Артур Шницлер, написана през 2012 г. В нея има някои моменти, които са изцяло базирани на рок и джаз, но те са много добре вплетени. Така че, когато казвам, че цялата картина на съвременната музика е много свежа, то е и защото в нея можеш да намериш всичко. Може и да мразиш нещо, но по-добре е да мразиш една творба, отколкото да ти е скучно и да заспиваш по време на съвременна музика“ каза Джанлуиджи Матиети.

И наистина, в тазгодишното издание на фестивала „Барток плюс“ бяха представени две оперни премиери в двата полюса на богатата картина на съвременната музика. През първата половина на форума, на която нямах възможност да присъствам, беше осъществено първото изпълнение в Унгария на операта на големия унгарски композитор Петер Йотвьош „Златният дракон“ – трагикомедия на абсурда, със световна премиера във Франкфуртската опера през 2014 г. В рецензията на унгарския колега Болаж Чак четем: „Както може да се очаква на премиера на съвременна опера, в края на вечерта част от публиката празнуваше – радвахме се на това музикално и драматургично много добре композирано произведение в първокласно изпълнение, а друга част беше недоволна, дори възмутена. Но поне никой не остана равнодушен!“

Във втората половина на фестивала Барток плюс аз присъствах на световната премиера на операта „Нора“ на австрийския композитор Албин Фрийз. Това е творбата, която спечели последното издание на конкурса за написване на съвременна опера „Ключ към бъдещето“. Този път колегите бяха недоволни и дори възмутени от липсата на новаторство, от компилацията от различни музикални влияния от края на 19 и първата половина на 20 век, които разпознавахме. А другата част от публиката бурно аплодираше и се радваше на приятната и лесна за слушане опера. Но ето, чуйте сами тук.