Лекция „Баухаус? Културни влияния у нас“ ще се проведе тази вечер от 18,30 ч. в Националния политехнически музей в София. Тя се организира от създателите на фейсбук страницата „Български архитектурен модернизъм“ Васил Макаринов и Теодор Караколев. Предвидени са лекции в още 8 български града в следващия месец. В тях се акцентира върху българските архитекти, представители на модернизма, които са учили в Германия.
„През миналите месеци, като започнахме от месец октомври миналата година, когато бяхме в Политехниката в Мюнхен, посетихме след това Политехниката в Дрезден и в Берлин, където се запознахме с архивите на тези учебни заведения, в които са учили много български архитекти. И това, което сме подготвили, е това, че се опитахме да обобщим данните, които намерихме там. И ще се опитаме да ги представим от гледна точка на това, което се изгражда в това време в България“, сподели Васил Макаринов от Политехническия музей.
Един от тези архитекти е Георги Овчаров, завършил Мюнхенската политехника, а една от многото негови сгради в София е Биологическият факултет на СУ „Св. Климент Охридски“.
„В края на 1923 г. е обявен конкурс, който 1924 г. е спечелен от Георги Овчаров в съавторство с Генко Попов, също негов състудент от Политехниката в Мюнхен, с когото те имат общо архитектурно бюро. 1925 г. по препоръка на журито Георги Овчаров пътува до Щутгарт, където работи архитект Паул Бонац, за да се направи консултация. Първоначално спечелилият проект е една сграда с доста по-изявено утежнение към неокласицизма, към еклектизма, с много елементи, които по-скоро са присъщи за второто десетилетие, също за 20-те години. Той преработва проекта под влиянието на Паул Бонац и резултатът е тази доста интересна тухлена фасада, много типична за германския тухлен експресионизъм, царстващ в началото, особено силно около 20 години, следващите години, първата половина на 20-те“, разказа Васил Макаринов.
Баухаус внася нови идеи в строителството и естетиката през 20-те години на ХХ век, които променят в следващите десетилетия наложените дотогава представи.
„Важните аспекти на този стил са това, че там се търси преди всичко функционалност, вътрешна в разпределението. От друга страна дори екстериорът е много обран от всякакви ненужни и нефункционални елементи, което пък от друга страна отваря едни други врати за архитекта да работи по друг начин - чисто пластически, използвайки едни съотношения на обеми, дори съпоставяне на отделни фактури, отделни текстури на фасада, което е много в духа на този период“, допълни Васил Макаринов.
През 20-те години на ХХ век с развитието на архитектурния модернизъм се наблюдава и засилващото присъствие на женски имена в архитектурата.
Виктория Ангелова е първата жена архитект у нас. По неин проект е и Морското казино в Бургас, което е един от най-ярките представители на модернизма у нас.
Лекциите на Васил Макаринов и Теодор Караколев ще се провеждат из страната до 15 октомври, а повече за датите и градовете може да се открие във фейсбук страницата „Български архитектурен модернизъм“.
Повече можете да чуете в звуковия файл.
Ситуацията с пенсионната ни система става все по-сложна и по-тежка. Проблемите се натрупаха драстично. Пенсионната ни система излъчва усещането за социална несправедливост . Това каза в интервю за БНР Христина Христова, бивш министър на труда и социалната политика. Хората по друг начин си представят пенсионната система – като социални..
Крайно време е властта да започне да работи по въпроса за къмпинг туризма в България, като предприеме стъпки към регулиране. Този призив отправи в интервю за БНР Йордан Ибришимов от Българското кемпер общество. Нарушенията е хубаво да се следят и превантират, технологиите са въпрос на избор , каза той във връзка с намеренията до се..
Националната инициатива "Капачки за бъдеще" представи нова платформа в подкрепа на дарителството и доброволчеството. Успоредно с традиционната си дейност - събирането на пластмасови капачки за детска медицинска апаратури и линейки, доброволците на фондацията популяризират и новата кампания, с която разширяват дейността си - "Човеци за бъдеще"...
До 2030 г. Европейската комисия цели поне 80% от възрастните граждани на Европейския съюз да притежават основни дигитални умения. Идеята е да се насърчи процеса на дигитална трансформация на бизнеса, на институциите и на икономиката. Ускоряването на процеса ще доведе до по-висока производителност и ефективност на работата. И за да не ви звучи..
В навечерието на Деня на храбростта и празника на Българската армия - 6 май, Пето бригадно командване в Плевен организира празник за жителите на града. Пред Военния клуб интерес предизвика изложението на въоръжение и бойна техника на Българската армия. Полковник Иван Вълев, командир на Пето бригадно командване обясни: "Втора..
Академията за изучаване на иврит съобщи на бившия израелски заложник Ярден Бибас, че променя името на вид оранжева пеперуда от "Кетмит Йерусалим" на "Кетмит Ариел" в чест на четиригодишния му син Ариел, който беше отвлечен от "Хамас" и убит в Газа. Двете братчета Квир и Ариел станаха символи на борбата за освобождаване на заложниците след..
Дали матурите са реалистичен критерий за оценяване на знанията и уменията на учениците? В дискусията "Матури 2025 – мисията (не)възможна" експерти коментираха проблематичните аспекти на външното оценяване след 7 клас. "Много родители и семейства от много рано планират обучението на децата си спрямо резултатите от външното оценяване. Виждаме..
Търся мнозинства на базата на добре обмислени идеи. Това обясни пред БНР Васил Терзиев, кмет на София. Той коментира тази за създаване на..
Фермери от Банско алармираха миналата седмица в ефира на "Хоризонт" за масово нарушаване на забраната за придвижване и изискванията за паша на..
Със затоплянето на времето трябва да прилагаме забравени неща, за които педиатрите не говорят – децата да се закаляват , да свикнат от ранна възраст..