Какво прави човека свободен на път? За да разбере, екипът на „Изотопия“ влезе в крачка с екстремния пътешественик Петър Ванев - първият българин, извървял Тихоокеанския хребетен път (през САЩ от границата с Мексико до тази с Канада), Пътеката на Апалачите и Континенталния преход.
Това са трите най-дълги маршрута в САЩ или т. нар. „Тройна корона“. Всеки един от тях е над 3500 километра и – както казва Пепи – те определено надминават стандартното разбиране за дълъг път. Три прехода и три книги – по една за всеки преход, това е целта на Петър след завръщането му. Първата вече е факт, втората се очаква през ноември.
„По време на тези преходи човек минава през много случки, срещи, преживявания, приключения във всеки смисъл на думата“, споделя Петър и допълва: „Докато не дадеш време на съзнанието си да се отпусне и наистина да потъне дълбоко в собствените си дълбини, няма как да разбереш кое е това, което най-много те вълнува и можеш да размишляваш върху него. Тези преходи ми дадоха свободата да си дам това време.“
Така Петър се спасява успешно от ежедневието: „Всички тези стандартни битовизми, които са част от нашето ежедневие, просто го разсейват постоянно. В един момент не можеш да се концентрираш, за да размишляваш върху истинските, същинските неща, които може би ни вълнуват.“
Преходите са друго нещо. „(…) Там си сам със себе си в истинския смисъл на думата. Това да останеш сам вкъщи няма нищо общо с това разбиране. От другата страна на апартамента, на улицата е съседът, комшията, има човешки същества, себеподобни, на няколко метра от нас. Но там - на десетки, стотици метри, ако нямаш дружка, която да се движи с теб, няма други живи същества. Няма други хора.“
И макар това да те освобождава в духовен план, може да крие и своите рискове. Петър ни разказва за един от най-трудните моменти по американските пътеки. Случва се в щата Колорадо, почти в нищото. Изненадан е от свирепа снежна буря и виелица. Натрупва над метър пресен сняг, което затруднява придвижването.
„Намирах се на 50 км в едната и на 60 км в другата посока от най-близкото място“, спомня си пътешественикът. Преди да измръзне и да се стигне до по-тежки последствия за здравето и живота му, Петър изпраща сигнал до спасителите чрез сателитния предавател, който носи. Започва голямото, мъчително чакане, по време на което не губи надежда. 30 часа по-късно помощта все пак идва. Докато чака обаче, Пепи си задава един въпрос: „Дали някой идва, защото предавателят е еднопосочен…“.
В такива моменти не трябва да губиш самообладание и кураж: „Човек трябва да вярва, че някой идва, че някой приема този сигнал. Но в такива условия има едно дяволче на рамото, което ти казва, че никой не идва, обречен си, тогава човек може да изпадне в паника.“
Дяволчето не посетило Петър нито един път през дългите часове. Все пак почуквало на вратата. През 30 минути Пепи поглеждал предавателя и се ослушвал за звук от самолет или хеликоптер. Наложило се да лагерува на мястото през нощта. На сутринта решава, че няма да чака и ще вземе нещата в свои ръце. Поема по склона, по който е слязъл предишния ден. Около 4 часа му отнема да измине километър в дълбокия сняг. Посреща го гъста мъгла и нулева видимост. Отново се налага да лагерува. Дочаква помощта на спасителите и финалът на историята е благополучен.
На такива преходи, продължава разказа си Петър, се ядат основно суха храна, ядки, лимецови флейки. А душата си човек храни със срещите с хората на път и техните истории. „Хората там са от всеки край на света и историите им защо правят това са много качествена храна за душата“.
Отношението на хората, което получаваш на път, също е важно. Ангелите на прехода са хората, чиято единствена цел е да помогнат на пътешествениците да изминат целия преход. „Тях ги радва добротата, която правят за теб – било то храната, която ще ти донесат, където и да те срещнат на пътеката, дома си, в който ще те подслонят, ще те изперат, ще те изкъпят, ще те нахранят. И когато срещаш това като редовен пример по тези пътеки, си връщаш вярата в хората. Това е силна храна за душата“, категоричен е Петър Ванев.
Още храна за душата и ума можете да откриете в звуковия файл.
Насоки и идеи, стъпки и упражнения, които да ни помогнат по пътя за реализацията на нашите мечти, даде в интервю за предаването "Нощен Хоризонт" Анастасия Карнаух - журналист, предприемач и собственик на онлайн бизнеси, както и създател на групата "50 цели за 2025" , в която близки и далечни на нея хора се учат да "целеполагат", т.е. да..
"Нова година - нов късмет!", но в днешно време май е по-коректно да се каже "Нова година - нов цвят от Пантон!", тъй като избраният от тях нюанс Мока Мус буквално ще виждаме в близките над 300 дни навсякъде около нас, включително по дрехите, по аксесоари и дори по домовете ни. Как и нашият дом бюджетно да е в крак с актуалните цветови..
Самото му име загатва интересна фамилна история и автобиография - Аугусто Ечевери Чуковски има колумбийска, френска, българска и беларуска кръв, но се чувства изключително свързан с културата на Полша, защото детството му преминава там. Преподава полски език в Софийския университет, а освен това е и музикант. Как празнуват в Полша и Колумбия,..
Културата на Южна Америка присъства в живота и празниците на семейството на Мануела Панаретова . Тя е испанист, преводач, преподавател по испански и италиански език, а личният ѝ живот е свързан с Чили, където живее по време на брака си с чилиец. Как отбелязват Коледа и Нова година в нейната фамилия и как съчетават българската и чилийската..
Таня Лий e българка, а съпругът ѝ Джегук Лий е от Южна Корея. След като се запознават благодарение на общ познат от корейската общност в България, първоначално ги събират разговорите за Съединените щати и любовта им към тази държава отвъд Океана. Сега вече като семейство Таня, Джегук и синът им Дамин съчетават в ежедневието и празниците си..
В Афганистан Новата година – Навруз , всъщност ще посрещнат на 21-ви март, а не на 1-ви януари, защото празнуват по друг календар. Част от афганистанската общност в България обаче ще отбележи 2025-година заедно с нас. Какви са приликите и разликите в празнуването тук и там, както и как смесват традициите афганистанците в страната ни разказа..
Семейство Даниела Савомолска – Овчарова и Владимир Овчаров са професионални художници, артистични номади, живели са близо 30 години в Съединените американски щати. Решиха да се завърнат в България, но не в родната София. Избраха новият им дом да бъде в бивша бозаджийница във великотърновското Ново село. Преобразената от тях къща в самия център на..
Втори мобилен оператор обяви, че вдига едностранно цените на услугите. " Докато се захласвахме по леденото хоро, sms -ите валяха цял ден и..
2025-а ще бъде интересна. Четири големи планети ще сменят знаците , в които са били през последните години. Това е забележително и ще доведе до..
Не случайно преговорите за правителство се прекратиха в неделя, след като ДБ са внесли в работната група – преговорния екип, конкретни предложения с..
Предимно облачно
Разкъсана облачност