На български език излезе още една брилянтна книга на Дубравка Угрешич - "Лисица", обявена за най-добра книга на 2018 г. от „Пъблишърс Уийкли“, „Къркъс Ривюс“ и „Ню Стейтсман“. Авторката е едно от големите имена в хърватската литература. Живее в Нидерландия. Носителка на множество литературни награди, сред които швейцарската награда за есеистика „Шарл Вейон“, немската награда за есеистика „Хайнрих Ман“, австрийската държавна награда за европейска литература и други. Тя е позната на българските читатели със своите романи („Форсиране на романа река“, „Музеят на безусловната капитулация“, „Министерство на болката“ и др.) и есеистични книги („Американски речник“, „Култура на лъжата“, „Четенето забранено“ и др.).
Дубравка Угрешич е родена през 1949 г. в Кутина, Хърватия, в семейство на хърватин и българка. В интервюто си пред БНР в предаването "Хоризонт за вас" тя говори на български език.
"Българският ми е много детски, примитивен. Няма с кого да говоря, но чета на български", сподели писателката и разказа:
"Бях на 7 години, когато за първи път дойдох в България с майка ми. Тогава се запознах с баба ми и дядо ми. После идвахме често и в тийнейджърските ми години много обичах да идвам на Черно море. След това вече идвам в България по други причини, културни причини - книги, издатели".
Угрешич определи "Лисица" като роман за читател, който е по-умен, по-образован и има по-добър литературен вкус от автора.
Балканите живеят в културен дисконтинуитет
"Страните, в които ние живеем имат своята специфика и те са форматиращи за своите граждани. За мен, като писател, е видна едва ключово разлика - стабилните култури имат културен континуитет, ние на Балканите живеем в културен дисконтинуитет. Постоянно нещо се мени и вие сте "in" или "out" - един ден сте писател, а на другия ден сте враг на народа". По думите ѝ литературата на този терен - Балканите, е белязана от това и тя е "нервна" - никога не разчита на присъствие в дълъг период, "защото знае, това са гени, че може би утре няма да бъде нищо". Угрешич разказа как в Хърватия са били палени книги, изчиствани библиотеките от книги на т.нар. "врагове на народа". "Постоянно има страх от популистически оргии, в които ще бъде изтрита една историческа версия и ще издигнат своя историческа версия.
По думите на писателката днес в Хърватия и Сърбия е много модерно да се изтрие всичко, което е било преди, защото хората, които са на власт стигматизират и те определят какво ще се чете и на какво ще се аплодира и на какво няма. "Те са нови културни арбитри, това е винаги някакъв вид полиция, казано символично. Хората, които имат такава арогантност и такава власт, че могат да определят какво ще бъде и какво - не. Те не са сами, на помощ идват медии. Така че ние пак имаме ситуация като във времето на комунизма - нещо е като самиздат, а нещо е мейнстрийм".
Писателят няма родина
Дубравка Угрешич сподели, че не се дразни от определянето ѝ като балканска авторка и каза:
"Вие не можете да контролирате това нещо. В Холандия ме третират като холандско-хърватска писателка. Трябва да бъдеш много голямо име и тогава вече не е важно какъв е паспортът ти. Това Набоков го казва много красиво, че кариерата е да те запомнят като име, а не като автор от конкретна страна. Писателят няма родина. Родината на писателя е литературата".
Писателката заяви, че не изпитва никаква носталгия по родината си Хърватия.
"Не знам за какво да изпитвам носталгия, толкова е грозно сега, че няма за какво да изпитвам носталгия, освен за моето семейство. Другото - политика, атмосфера, всекидневен живот, всичко това не е нещо, за което човек трябва да изпитва носталгия. Тази страна толкова се промени, бих казала, че е по-лошо отколкото беше", разказа Угрешич и уточни, че за малка част от хърватите сигурно е по-добре сега, но за останалите не е. По думите ѝ това е също въпрос на вкус: "Няма никой, който ще вземе обективни фактори, за да каже как е било преди и как е сега".
Доброволно изгнание
"Няма доброволно изгнание, това не е точно, защото полицията не ме е хванала за ръка, за да ме отведе през границата, не беше нищо такова. Това беше много неприятна история с остракизъм (на старогръцки: ὀστρᾰκισμός - метод за политическа борба, въведен от Клистен - бел.ред.), с изключване, с постоянни вреди, с медии. Те направиха това на много хора, не само на мен. Наричаха ни "народни врагове". Когато разбрах, че съм станала "народен враг", си казах "За какво ми е тогава този народ?". Сега звучи смешно, но тогава не беше и нищо не е смешно, ако човек гледа от перспективата на жертвите. А те не са само загиналите хора, жертви са и хората, които са тотално обезправени. Много различни са жертвите", категорична беше Дубравка Угрешич.
Признание
На 23-и октомври СУ "Св. Климент Охридски" ще удостои Дубравка Угрешич с почетното звание "Доктор хонорис кауза".
"За мен това е най-интимното признание!", заяви емоционално писателката.
Цялото интервю на Даниела Големинова с Дубравка Угрешич в предаването "Хоризонт за вас" можете да чуете от звуковия файл.
Комичната опера "Сватбата на Фигаро" от Моцарт е най-новото заглавие в репертоара на Музикално-драматичен театър "Константин Кисимов" във Велико Търново. Спектакълът е поредният голям проект на театъра, а солистите са от Китай, Северна Македония и Сърбия. Режисьор на постановката е Петко Бонев, а диригент е маестро Георги Патриков...
Точно в Деня на музиката, 1 октомври, Националното училище за музикални и сценични изкуства "Христина Морфова" в Стара Загора отпразнува своята 50-годишнина. Тържественият концерт се състоя в залата на Старозагорската опера в партньорство с оркестъра на трупата. Солисти бяха едни от най-изявените възпитаници на училището през годините, които днес..
От печат излезе новата книга на Росен Карамфилов "Входове и изходи". "Отделните разкази са обвързани с една невидима, червена нишка, която ги направи и едно цяло. Животът е необятен и човешкият път не може да бъде просто една права линия или една отсечка. Той е нещо много по-сложно. Има много завои. Важно е как ги взимаме, за да не се..
Преди броени дни проф. Сава Димитров беше преизбран за ректор на Националната музикална академия (НМА) "Проф. Панчо Владигеров" в София. През месец март 2025 г. НМА ще бъде домакин на Международния клавирен конкурс, носещ името на композитора Панчо Владигеров, който се мести от Шумен в София. На 25 септември проф. Сава Димитров и генералният..
Детският хор на БНР, двукратен носител на приза "Ансамбъл на годината" в националната анкета на предаването за класическа музика "Алегро виваче", се класира за финала на престижния хоров конкурс „Нека пеят народите“, организиран от Европейския съюз за радио и телевизия (EBU). Финалистите са общо осем, по четири в двете категории на конкурса – „Деца и..
И двамата Бояновци са млади татковци и споделят, че са горди от факта, че и родителството е намерило място в играта. Или по-скоро малките Василеви и Йорданови. Героите в Marko: Beyond Brave говорят на измислен език, подобно на тези в "Тримата глупаци" или "Миньоните" , например, а част от думичките са именно такива, използвани от техните..
Изложбата "Rural Murals 2024 - Spirit of a Place - Изложбата" ще покаже творби и фотографии от тазгодишния проект "Стенописи в дивото". Настоящата локация на проекта е Любница, махала от село Мухово до язовир "Тополница" недалеч от София. "Организирам този проект от 2019 г., като каня интернационални художници, стенописци, фотографи и..
Управлението на Симеон Сакскобургготски и на Сергей Станишев доведе мафията на власт в България . Това заяви пред БНР Иван Костов,..
Макар доверието към НАТО в България да не е крещящо, то мъничко расте напоследък. Доверието към ЕС у нас е традиционно високо и то расте, това..
Връщат ли се щъркелите обратно в България, след като преди повече от месец напуснаха гнездата си и се отправиха към топлите страни? Този въпрос е сред..