На български език излезе още една брилянтна книга на Дубравка Угрешич - "Лисица", обявена за най-добра книга на 2018 г. от „Пъблишърс Уийкли“, „Къркъс Ривюс“ и „Ню Стейтсман“. Авторката е едно от големите имена в хърватската литература. Живее в Нидерландия. Носителка на множество литературни награди, сред които швейцарската награда за есеистика „Шарл Вейон“, немската награда за есеистика „Хайнрих Ман“, австрийската държавна награда за европейска литература и други. Тя е позната на българските читатели със своите романи („Форсиране на романа река“, „Музеят на безусловната капитулация“, „Министерство на болката“ и др.) и есеистични книги („Американски речник“, „Култура на лъжата“, „Четенето забранено“ и др.).
Дубравка Угрешич е родена през 1949 г. в Кутина, Хърватия, в семейство на хърватин и българка. В интервюто си пред БНР в предаването "Хоризонт за вас" тя говори на български език.
"Българският ми е много детски, примитивен. Няма с кого да говоря, но чета на български", сподели писателката и разказа:
"Бях на 7 години, когато за първи път дойдох в България с майка ми. Тогава се запознах с баба ми и дядо ми. После идвахме често и в тийнейджърските ми години много обичах да идвам на Черно море. След това вече идвам в България по други причини, културни причини - книги, издатели".
Угрешич определи "Лисица" като роман за читател, който е по-умен, по-образован и има по-добър литературен вкус от автора.
Балканите живеят в културен дисконтинуитет
"Страните, в които ние живеем имат своята специфика и те са форматиращи за своите граждани. За мен, като писател, е видна едва ключово разлика - стабилните култури имат културен континуитет, ние на Балканите живеем в културен дисконтинуитет. Постоянно нещо се мени и вие сте "in" или "out" - един ден сте писател, а на другия ден сте враг на народа". По думите ѝ литературата на този терен - Балканите, е белязана от това и тя е "нервна" - никога не разчита на присъствие в дълъг период, "защото знае, това са гени, че може би утре няма да бъде нищо". Угрешич разказа как в Хърватия са били палени книги, изчиствани библиотеките от книги на т.нар. "врагове на народа". "Постоянно има страх от популистически оргии, в които ще бъде изтрита една историческа версия и ще издигнат своя историческа версия.
По думите на писателката днес в Хърватия и Сърбия е много модерно да се изтрие всичко, което е било преди, защото хората, които са на власт стигматизират и те определят какво ще се чете и на какво ще се аплодира и на какво няма. "Те са нови културни арбитри, това е винаги някакъв вид полиция, казано символично. Хората, които имат такава арогантност и такава власт, че могат да определят какво ще бъде и какво - не. Те не са сами, на помощ идват медии. Така че ние пак имаме ситуация като във времето на комунизма - нещо е като самиздат, а нещо е мейнстрийм".
Писателят няма родина
Дубравка Угрешич сподели, че не се дразни от определянето ѝ като балканска авторка и каза:
"Вие не можете да контролирате това нещо. В Холандия ме третират като холандско-хърватска писателка. Трябва да бъдеш много голямо име и тогава вече не е важно какъв е паспортът ти. Това Набоков го казва много красиво, че кариерата е да те запомнят като име, а не като автор от конкретна страна. Писателят няма родина. Родината на писателя е литературата".
Писателката заяви, че не изпитва никаква носталгия по родината си Хърватия.
"Не знам за какво да изпитвам носталгия, толкова е грозно сега, че няма за какво да изпитвам носталгия, освен за моето семейство. Другото - политика, атмосфера, всекидневен живот, всичко това не е нещо, за което човек трябва да изпитва носталгия. Тази страна толкова се промени, бих казала, че е по-лошо отколкото беше", разказа Угрешич и уточни, че за малка част от хърватите сигурно е по-добре сега, но за останалите не е. По думите ѝ това е също въпрос на вкус: "Няма никой, който ще вземе обективни фактори, за да каже как е било преди и как е сега".
Доброволно изгнание
"Няма доброволно изгнание, това не е точно, защото полицията не ме е хванала за ръка, за да ме отведе през границата, не беше нищо такова. Това беше много неприятна история с остракизъм (на старогръцки: ὀστρᾰκισμός - метод за политическа борба, въведен от Клистен - бел.ред.), с изключване, с постоянни вреди, с медии. Те направиха това на много хора, не само на мен. Наричаха ни "народни врагове". Когато разбрах, че съм станала "народен враг", си казах "За какво ми е тогава този народ?". Сега звучи смешно, но тогава не беше и нищо не е смешно, ако човек гледа от перспективата на жертвите. А те не са само загиналите хора, жертви са и хората, които са тотално обезправени. Много различни са жертвите", категорична беше Дубравка Угрешич.
Признание
На 23-и октомври СУ "Св. Климент Охридски" ще удостои Дубравка Угрешич с почетното звание "Доктор хонорис кауза".
"За мен това е най-интимното признание!", заяви емоционално писателката.
Цялото интервю на Даниела Големинова с Дубравка Угрешич в предаването "Хоризонт за вас" можете да чуете от звуковия файл.
Нов графит от неуловимия уличен художник Банкси се появи отстрани на сградата на Кралския съд в центъра на Лондон, но ще бъде премахнат. Стенописът изобразява съдия с традиционна перука и черна тога, който удря протестиращ, легнал на земята и държащ опръскан с кръв плакат. Въпреки че стенописът не е препратка към конкретна кауза или..
"Надпяване" е класация за народна музика, чиято цел е всеки месец да представя произведения в различни стилове, подредения в няколко категории, състезаващи се в рамките на една календарна година. Форматът обхваща авторски произведения, нова, етно, традиционна музика, която се доближава до вкусовете на аудитория от различни възрасти, с различни..
Творци от България и Сърбия се събраха на двуседмичен пленер в крайградската местност Ксилифор до Велико Търново. Техните скулптурни и живописни творби ще останат да красят парка, който е единствената в страната художествената галерия на открито целогодишно. За 14 години паркът „Ксилифор“ над Велико Търново постепенно се напълни с произведения на..
В Деня на Съединението Божидар Златков и Виктория Мирина представиха новата си песен “Шопска задявка”. Песента е авторска, звученето й е в граовски стил. Любо Динев от Оркестъра за народна музика на БНР е автор на музиката и на аранжимента. Текстът е на Виктория Мирина. В създаването на песента са участлави шестима музиканти от..
Между 8 и 14 септември 2025 г. бул. „Витоша“ и паркът пред НДК ще се изпълнят с книги, читатели и културни събития – предстои 13-то поредно издание на „Алея на книгата “ в София, най-мащабното книжно изложение на открито в страната. София отново ще се превърне в най-голямата открита книжарница. Тринадесетото издание на “Алея на книгата” отваря..
Изложба с фотографии на Марина Великова, посветени на Антарктика, бе представена на Моста на влюбените в София. Експозицията съдържа 60 кадъра от вече представените експозиции на авторката – „Ледовете на Антарктика“, която се състоя през април 2024 г., и „Антарктическите хора – грижа за Земята“, показана през април тази година. Фотографиите показват..
Битолският войвода Славчо Пирчев от град Брезник е един от плеядата български патриоти, участвали в борбата за освобождение на сънародниците ни, останали под османска власт след 1878 година. Журналистът от БНР Станислава Пирчева е негова внучка. Тя е и съавтор на книгата "Славчо Пирчев. Битолският войвода от Брезник", която създава заедно..
Протестът на 13 септември е само началото , обеща пред БНР лидерът на партия "Възраждане" Костадин Костадинов. "На 13 септември организираме..
Проблем е, че има много версии за бития директор на ОДМВР на Русе. Този проблем се дължи до голяма степен на реакцията на ръководството на МВР,..
Цялото интервю на Снежана Иванова с проф. Даниел Вълчев в предаването "Неделя 150" чуйте в звуковия файл.