Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

Петро Бурковски: Приемане на искания на Москва не означава, че Киев отстъпва за Донбас

Петро Бурковски - старши анализатор във фондацията „Демократични инициативи“ в Киев.

Три години минаха от последната среща на Нормандската четворка за решаването на конфликта в Източна Украйна. Този месец лидерите на Украйна, Русия, Германия и Франция могат да се съберат отново. Това стана възможно след като новият украински президент Володимир Зеленски склони да отстъпи първи пред исканията на Русия и донецките и луганските сепаратисти.

В какво се състоят тези отстъпки и кои са препъни-камъните пред мирния процес, който вече 5 години тежи на отношенията между Европа и Русия, обяснява Петро Бурковски - старши анализатор във фондацията „Демократични инициативи“ в Киев, в интервю на Тоня Димитрова за предаването „Събота 150“ на програма „Хоризонт“.

- Една фраза циркулира непрекъснато в общественото пространство в Украйна тази седмица - „формулата Щайнмайер“. Какво представлява тази формула?

- Ако погледнем писмо, което беше подписано от представителите на Украйна, на Русия и на сепаратистите и като казвам писмо -  имам предвид писмото до мисията на Организацията за сигурност и сътрудничество в Европа. В това писмо всички страни се договарят за тази формула - формулата Щайнмайер. Тя предвижда закон за специален статут на Донецка и Луганска области да влезе в сила, след като мисия на ОССЕ заключи, че в тези области са се провели избори според европейските стандарти и те са били свободни, честни и прозрачни. Едва след това този закон влиза в сила.

- Какво се казва в това писмо за присъствието на проруските сили - ще има ли изтегляне преди провеждането на избори?

- Това, което мога да кажа към момента, е, че това писмо няма думи за каквото и да е присъствие на военни сили. Това означава, че въпросът с присъствието на проруските сили и тяхното разоръжаване, както и въпросът за силите, които трябва да следят за сигурността и реда в окупираните територии, са предмет на бъдещи преговори. Така изборният процес се разделя от въпроса за военното присъствие и всички военни действия в окупираните територии. Решение на тези проблеми трябва да бъде намерено при директни преговори между президентите на Украйна и Русия, канцлерът на Германия и държавния глава на Франция в рамките на срещата на Нормандската четворка.

- Има ли разлики в интерпретациите на това писмо, на формулата Щайнмайер, между Украйна и Русия?

- Що се отнася до това писмо, няма различни интерпретации, защото украинският представител - бившият президент Леонид Кучма, и руският представител - бившият председател на Думата - Борис Гризлов, подписаха едни и същи думи. Но украинската и руската страна интерпретират по различен начин контекста, в който трябва да се проведат изборите в Донбас. Според нашата позиция - те могат да се проведат само след изтеглянето на чуждите военни сили от окупираните територии, докато Русия смята, че вотът трябва да се състои след директни преговори между украинското правителство и сепаратистите и Киев трябва да се съгласи на условията им. Тази руска позиция е неприемлива за Украйна и тя също ще е предмет на преговори между Русия, Украйна, Германия и Франция по време на предстоящата среща на върха.

- Има много коментари, че Украйна е влязла в дългосрочен капан, че подписването на това споразумение е всъщност капитулация, на какво се дължат тези коментари?

- Тази формула Щайнмайер е измислена още през 2015 г., а тогава се считаше, че Украйна ще влезе в директни преговори със сепаратистите. Но 4 години по-късно ситуацията е различна, Украйна подсили позициите на военните сили и има общо мнение в Европейския съюз, че Русия трябва да бъде наказана за нарушаване на международното право и на целостта на украинската територия и че сепаратистите, контролирани от Русия, не могат да бъдат приемани за равнопоставена страна в преговорите. Равностойни страни в тези преговори могат да бъдат само Украйна и Русия. Но Москва интерпретира ситуацията така - следващата стъпка след подписването на писмото тази седмица  са директни преговори със сепаратистите, докато Русия е само медиатор. Тази визия не се споделя нито от Украйна, нито от европейските сили. Ние и като казвам ние, имам предвид Европейския съюз и Украйна, все още считаме Русия за агресор и затова е рано да се твърди, че има капитулация.

- Проукраински настроените хора вече напуснаха Донбас, няма ли да е предвидим в такъв случай резултатът от вота там?

- Не можем да мислим, че изборите ще се проведат сега, по мое мнение те няма да се състоят през следващите 12 месеца. Процесът е малко по-дълъг. Те ще се организират едва след изтеглянето на чуждите части и завръщането на украинските сили за сигурност, вероятно ще има и международно присъствие и след като Украйна си върне контрола върху границата с Русия. Само в такъв случай може да се гарантира, че вотът ще се проведе според украинското законодателство и демократичните стандарти. За нас и за западните ни партньори - Германия и Франция, е очевидно, че само украинското правителство може да гарантира честни и свободни избори, които у нас се провеждат години наред, а последните такива избори в Русия бяха в края на 2006-2007 година.

- Мирът в Източна Украйна беше основните предизборно обещание на Володимир Зеленски. Това ли е причината той да приеме сега условието на Русия за формулата "Щайнмайер" и каква роля играе в този момент и позицията на европейските лидери?

- Новият украински президент се опитва да покаже, че има намерение да сложи край на войната и че иска да влезе в преговори с руския президент. В продължение на години позицията беше, че украинското правителство няма да влиза в деконструктивни преговори. В момента позицията е, че искаме да седнем на масата за преговори за конструктивни разговори в посока мирно решение. Ето защо трябва да се съгласим и да приемем тези официални искания от Русия. Това не означава, че отстъпваме от позицията. Съгласяваме се само за провеждане на избори и за закон за специален статут. Но основното ни искане остава същото - изтегляне на руските сили, разоръжаване на сепаратистите и връщане на реда и върховенството на закона. Всичко това ще бъде поставено на масата за преговори и ще видим каква е реакцията на Русия.

- Какво е, обаче, реакцията на обикновените украинци. Володимир Зеленски беше принуден да направи обръщение към нацията след споразумението, успя ли да ги убеди той, че Киев не е в отстъпление?

- Да, има някои проблеми с комуникацията с хората, че подготовката за преговорите на Нормандската четворка се прави тайно. Русия се опитва да използва тези настроения като ги насочи срещу украинския президент. Руските медии и проруските медии в Украйна се опитват да представят ситуацията като подготовка за капитулация и така да отслабят преговорната позиция на Зеленски. Но доверието и обществената подкрепа за президента все още са доста високи и въпреки, че той направи някои комуникационни грешки, има достатъчно време да ги поправи. Сега основната му задача е да остане твърд в преговорите с Владимир Путин във формата на Нормандската четворка.

Интервюто може да чуете в звуковия файл.


БНР подкасти:



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
Новините на Програма „Хоризонт“ - вече и в Instagram. Акцентите от деня са в нашата Фейсбук страница. За да проследявате всичко най-важно, присъединете се към групите за новини – БНР Новини, БНР Култура, БНР Спорт, БНР Здраве, БНР Бизнес и финанси.
ВИЖТЕ ОЩЕ

Ръст на специализантите по обща медицина в МУ - Пловдив

В Пловдив откриват 101-вата среща на Европейската мрежа за проучвания на общата медицинска практика (EGPRN). Форумът ще продължи до 19 октомври и в него ще се включат делегати от 33 държави. Европейската мрежа популяризира научните изследвания в общата медицина, в помощ на личните лекари. Акцент на срещата ще бъде поставен върху следващото..

публикувано на 16.10.25 в 10:36
Проф. Христо Пимпирев

Проф. Христо Пимпирев: Смятаме с тази експедиция да надскочим летвата от предишната 33-та

"Смятаме с тази експедиция да надскочим летвата от предишната 33-та експедиция , защото имаме много амбициозни проекти, даже експедицията тръгва по-рано". Това заяви пред БНР проф. Христо Пимпирев , председател на Българския антарктически институт и ръководител на българските антарктически експедиции: "Първата група от 9 души българи ,..

публикувано на 16.10.25 в 10:30

Патриарх Даниил отслужи заупокойна литургия по повод 80 години от рождението на патриарх Неофит

В столичната митрополитска катедрала "Св. Неделя" беше отслужена заупокойна Света литургия по повод 80 години от рождението на покойния патриарх Неофит. В негова чест в сградата на Богословския факултет на Софийския университет "Св. Климент Охридски" е открита аула, носеща  неговото име.  Аула в Богословския факултет ще носи името на патриарх..

публикувано на 15.10.25 в 16:23
Ивет Добромирова

Ивет Добромирова: Единственият, който трупа негативи от това управление, е Бойко Борисов

"Влизаме в онзи момент, в който винаги съм мразила в училище, да разсъждаваме какво иска да ни каже авторът. Добре съм се справяла, била съм отличничка по литература, сега менажирам така политическите процеси, но винаги с едно на ум, разбира се, че  мнението ни е субективно като странични наблюдатели, без да знаем какво всъщност стои в основата на..

публикувано на 15.10.25 в 15:43
Милен Делийски

Милен Делийски: На всички е ясно, че без ГЕРБ няма кворум, няма Народно събрание

След изборите в Пазарджик политическите страсти отново се нажежиха. Докато лидерите на партиите търсят формули за стабилност, хората по места казват – "омръзна ни, не вярваме на никого“. Депутатите от ГЕРБ обикалят страната, за да чуят мнението на членовете и симпатизантите си. Депутатите от ГЕРБ от Благоевград се срещат с партийния актив и..

публикувано на 15.10.25 в 15:13

Д-р Борис Таблов: Държавата не чува младите лекари, защото не иска да ги чуе

"Държавата не чува младите лекари, защото не иска да ги чуе" . Това заяви пред БНР д-р Борис Таблов : "Очевидно е, че този проблем не е приоритетен за решаване . В крайна сметка виждаме, че в България много често политическите решения се взимат по странен начин и в една или друга посока се изпълняват определени неща. За младите лекари..

публикувано на 15.10.25 в 10:42

Тодор Тодоров: Сривът по математика е в пети клас. Нужна е промяна в учебното съдържание

На фона на 3.42 средна оценка по математика на входното ниво в 6 клас Гражданската група "Математика за всички деца" и бивши състезатели по математика са отправили предложение до МОН за развитие на математиката в прогимназиалния и гимназиалния етап от обучението, което да позволи внедряването на сектори с висока добавена стойност като..

публикувано на 15.10.25 в 10:36