Филмът "Отклонение" - невъзможната любов

Отново среща с Невена Коканова. Защото днес ще посветим минутите за любими български филми на „ Отклонение“ .

Заснет през 1967 година Филмът е по романа на Блага Димитрова и е показал прекрасно онази любов - невъзможна, неуловима, изплъзваща се под натиска на разума. Режисьори са Гриша Островски и Тодор Стоянов. С участитето на талантливите български актьори Иван Андонов, Невена Коканова, Стефан Илиев, Катя Паскалева, Доротея Тончева. Сценарият на филма „Отклонение“, е написан специално за Невена Коканова. Допълнително удоволствие е музиката на Милчо Левиев. Наричат го един от българските любовни филми на всички времена. Въпроси, съмнения, надежда и разочарование - филмът разказва за отношенията на двама души, някога обичали се, дълго време разделени, а после случайно срещнали се. При тази среща и припомнянето на миналото се появяват редица въпроси. Защо са се разделили някога? Какво прави любовта им днес невъзможна? Какво ги е променило? И филмът се задължава да даде отговор не тези въпроси.

Блага Димитрова е поетеса на нереализираната любов - на любовта, която едва докосва, неуловима, липсваща, по-скоро болка и разочарование, отколкото блаженство. При нея чувствата са поставени под контрола на разума, задъхват се от товара на съображения и комплекси…Филмът "Отклонение", както и преди това романът "Пътуване към себе си", е опит на поетесата да предаде на своите проблеми и настроения един по-широк отзвук."

Отличията за лентата : Специалната награда, Наградата за женска роля на Невена Коканова, Наградата на кинокритиката за операторска работа, Варна, 1967
Златен медал и Наградата на ФИПРЕССИ, Москва, 1967
Ннаградата за най-добър филм на Индийското дружество за връзки с чужбина, Делхи, 1968

Четем от романа:
„Само една любов признавам на тоя свят – да обичаш, независимо от това, обичат ли те, носят ли ти сигурност, подкрепят ли те, като че ли си недоразвито същество и се нуждаеш от патерици. Независимо от това, изгодно или не, благоразумно или не. Да обичаш, защото обичаш.
Това е единственото основание.“