„То е начин на живот – избягва се ходенето на лекар, има едно мачовско поведение, което показва какъв пич си, колко си страхотен, издръжлив, колко можеш да траеш на болка. Това не води до нищо друго, освен до това, че се преминава точката, от която връщане назад няма, на една болест“, коментира кардиологът, според когото всяка заболяване оставя следа в нашия организъм.
„Ние не носим отговорност за себе си. Много трудно поемаме отговорност да кажем: „Ето, аз направих това.“ Това е нещо, което се възпитава и според мен е проблем и на образование, и на семейство, това е стереотип, в който се възпитаваме“, подчерта доц. Василев.
Интернет създава фалшиво усещане за познание
Това, че днес хората имат достъп до информация, не ги прави по-знаещи. Особено в интернет трудно се селектира реалната, истинска информация по отношение на медицинската тематика, смята доц. Василев. „Това създава фалшивото чувство на познание, на знаене и съответно води до забавянето на много диагнози, забавянето на лечение и всички последствия от това.“
Кардиологът съветва да не подценяваме болката в сърдечната област, недостига на въздух и лесната умора, както и „прескачането“ на сърцето, сърцебиенето и главозамайването, защото всичко това може да бъде белег, че нещо не е наред.
„Ние имаме потресаващо високо ниво на пушене. Честотата на диабета ни е изключително висока. В сравнение със статистиката на северноевропейските държави, централно-, южноевропейските държави разликата е плашеща. И няма как при наличието на всички тези рискови фактори да очакваме да имаме висока продължителност на живота и ниска заболеваемост и смъртност. Няма как да стане. И това води до огромни, високи разходи за здравеопазване. Щем, не щем – болни сме и трябва да се лекуваме.“
Доц. Василев е член на Европейското дружество по кардиология и на Българско дружество по интервенционална кардиология.
„Нашите пациенти са от най-тежките. Лекуваме патология, която е неприятна и в общи линии не е от най-желаните в болшинството от болниците и от клиниките. Ние сме на края на веригата на здравната система. При нас идва това, което най-често е най-тежко и поради тази причина съществува сериозна “грешка“ на извадката, ако говорим за патологията, която ние лекуваме. Не мога да кажа, че сме най-представителната извадка за средностатистическия сърдечно-съдов болен в България“, разказва за ежедневието си на лекар кардиологът.
Гените и сърдечно-съдовите заболявания
Ролята на наследствеността при сърдечно-съдовите заболявания е огромна, това е един от водещите фактори за развитието на ранната артеросклероза, поясни кардиологът.
„Все повече се отделя внимание и се правят генетични анализи на групи гени, отделни гени, които са свързани с изявата на даден тип засягане на съдовата система. Ако говорим за ролята на наследствеността, при мъжете се счита, че над 40-годишна възраст и при жените след настъпване на менопаузата, трябва да се вземе активно отношение спрямо изследването на сърцето. Хубаво е човек поне веднъж в годината да ходи при личния си лекар, да си направи един профилактичен преглед със съответните изследвания – с кардиограма, клиничен преглед, изследване на липидния профил. Това е едно от нещата, които човек може да направи за себе си.“
Доц. Василев е противник на диетите, защото феноменът на свръхкомпенсацията след всяка диета е закон.
Доц. д-р Добрин Василев съчетава научна и клинична работа в областта на кардиологията.
Цялото интервю чуйте в звуковия файл.
"И всеки помни по един учител - из стръмното ръката му поел". С този цитат от стихотворение на Харалампи Харалампиев гостът в "Изотопия" - учителят по Български език и литература Методий Кирилов, отговаря на въпрос за трудностите на преподавателската професия. Методий Кирилов : Трябва да разбираш ученика. Да вникваш..
Романът на Ирина Папанчева "Брюксел, разголен" е сред заглавията в лятната кампания "1 град, 19 книги" на обществените библиотеки в Брюксел. Българката живее в Белгия и има шест романа, детска книга, пише и разкази. За първото си пътуване до столицата тя си спомня: "То беше през февруари 2003 г., когато отидох на стаж в Европейския..
Преподава италиански език, танцува балет, занимават я проблеми с околната среда, различни изкуства са част от живота й. Това е Гергана Дилова, с която ви срещаме отново след поредното й пътуване в Африка. Този път то е различно, защото не става дума само за пътешествие, а за кауза. Там тя се чувства свободна и помага на икономиката, на..
"Най-важното за мен е , както на мен са ми подали ръка преди време, някой да повярва в теб ! Да ти каже, че можеш да успееш, че можеш да го направиш, да ти даде този първоначален тласък, който да ти даде тази увереност, че ти може да успееш . Това е особено важно за децата . На "Цветен Камертон" се изявяват толкова талантливи деца. Жалко е,..
Португалският писател Жозе Луиш Пейшото става известен с романа си "Ни един поглед" . Една история за скромни хора с библейски имена, в която творесъществува, но Творецът отсъства. Определят Жозе като едно от най-изненадващите открития на Португалската литература . Жозе бе гост и в България, за да представи историята си, ето какво разказа за БНР и..
Художникът Петър Станимиров е специален гост на "Нощен Хоризонт" . За себе си казва - " Животът ми е посветен на илюстрацията и комиксите , а любимата ми награда е ГРАВИТОН от 1998 година, мотото на която е "За добро въображение и доброта на въображението". Като дете нашият гост е бил невинна душа, която гони вятъра и иска, като..
Убеден съм, че има обществена потребност за отделянето на горския сектор в самостоятелно ведомство с неговите отговорности. България все още е за..
"Става все по-топло. Сега юли е с 2.7 градуса над нормата". Това обясни пред БНР проф. Георги Рачев, климатолог и преподавател в СУ "Св. Климент..
Максималният размер на държавната помощ за пострадалите от пожарите е 1914 лв. Това заяви пред БНР Анелия Василева - началник отдел "Социални и семейни..