Размер на шрифта
Българско национално радио © 2024 Всички права са запазени

Сергей Лагодински: ЕС няма ефективни лостове, с които да въздейства на Турция да спре военната интервенция

| обновено на 12.10.19 в 09:55
Карта, показваща районите, които вероятно ще обхване военната операция на Турция в Сирия.
Снимка: БТА

Военната интервенция на Турция в Северна Сирия определено ще има дестабилизиращ ефект и страни като България имат основания да се опасяват от евентуална бежанска вълна. Това мнение изрази пред „Хоризонт“ евродепутатът от партията на Зелените/Европейски свободен алианс Сергей Лагодински, който е и председател на делегацията в съвместната парламентарна комисия ЕС-Турция. В интервю на кореспондента на БНР в Брюксел Ангелина Пискова с Лагодински той изрази притеснение и от близостта на Турция с групировката „Ислямска държава“.

Вие лично как виждате турската операция в Северна Сирия?

За мен това е грешка. Разбирам опасенията на Турция за нейната сигурност и от терористични заплахи - това са важни неща за нея. Само че това е погрешен подход за справяне с тях. Бяхме в положение, в което се надявахме да започнем по-конструктивен разговор с турското правителство. Имаше някакви реформи, макар и недостатъчни, но пък имаше планове за правосъдната система, борбата срещу тероризма и бяхме много любопитни каква насока ще поемат. А тази операция ни отклонява от един по-конструктивен дневен ред.

До какво очаквате да доведе тази военна интервенция за съседните на Турция страни и по-конкретно за България?

Тя определено ще има дестабилизиращ ефект, тъй има доста страни в този пъзел. На първо място, оттеглянето на Съединените щати е голяма грешка, защото Европа беше много пасивна и не изигра тази важна политическа и дипломатическа роля, която бих искал да изиграе. Съединените щати играеха стабилизиращата роля, поне в необходимата минимална степен. Сега, след като те се оттеглиха и оставиха водещата роля на турската армия в тази част от региона, това определено ще доведе до ефекта на доминото, дори и по отношение на бежанците към съседните страни. Затова смятам, че България също има от какво да се опасява.

Имаше още нещо обезпокоително - туитът на президента Тръмп по отношение на членовете на "Ислямска държава", в който казва в прав текст, че те ще се върнат в Европа...

Положението с бойците от "Ислямска държава" и начинът, по който Европа трябва да се справя с тях, е противоречиво. Тя носи отговорност за бойците, които са европейски граждани. И трябва да ги изправи пред съда.

А може ли всяка страна-членка сама да се справи с този проблем?

Трудно е - първо, защото нямаме достатъчно информация. А Европа би трябвало да има механизъм, който да позволява това. Вместо да казваме: "Няма да го направим, те трябва да останат в затворите в региона", Европа трябва да поеме своята отговорност и да попита: "Какво трябва да направим, за да ги подведем под отговорност? Каква информация ни трябва? Как ще си сътрудничим с местните власти?" Мисля, че е много лесно да кажеш: "Те ще останат там до края на живота си". Но те са наши граждани и ние трябва да поемем отговорността за тях. Това не означава да ги пускаме да бягат, но трябва да поемем по-сериозен ангажимент за изправянето им пред съда. Повече ме притеснява  близостта на турското правителство към "Ислямска държава". Американците и кюрдските отряди постигнаха известен успех по отношение на групировката и той може да се окаже застрашен, ако някой е по-благосклонен към нея. Още един риск, пред който сме изправени в тази ситуация.

Според вас, има ли механизми, чрез които Ердоган да бъде притиснат да спре военната интервенция?

Първо, трябва да видим как могат да проработят финансовите механизми. Европа помага за издръжката на бежанците в Турция, но няма да направи това извън нейните граници. И няма да финансира предни постове и лагери, които ще бъдат изградени, след като хората бъдат върнати обратно в Сирия и така там да се обърне демографският баланс. Парите на Европа не са предназначени за подобна цел и ЕС трябва да го каже - спокойно, но ясно.

Всъщност, Европа го каза в лицето и на Юнкер, и на Могерини. Но идва и следващият въпрос - заложено ли е на карта споразумението за бежанците?

Мисля, че нещата са категорично извън равновесие в момента и съществува значителен риск споразумението да бъде осуетено от това решение.

И при това положение опасността за България като страна на първа линия е съвсем реална...

Мисля, че опасността е реална за всички. България наистина е на първа линия по отношение на отбраната, но повечето хора искат да отидат по-далеч - във Франция или Германия. Много хора критикуват споразумението и по-точно факта, че се работи с такова правителство като турското и вероятно този въпрос също ще бъде на дневен ред. Тоест, можем ли да връщаме бежанци обратно в Турция, които стигат в Европа, след като Турция не е безопасно място за тях, а това е част от споразумението. Защото, ако тя пък ги връща в Северна Сирия, става сложно от правна гледна точка. Така че се наслагват много неща, свързани с това решение и според мен, то не е мъдро от стратегическа гледна точка.

При това положение какъв е ефективният ход, който Европа може да направи?

Проблемът е в това, че ЕС пропусна възможността да бъде международен играч. Виждаме това и при ситуацията в Сирия. Не може просто да бъдеш глобално джудже и на следващия ден нещата да се променят. Просто ти нямаш необходимите лостове. Ние ги имаме като, например, финансиране, като перспективи за развитие на диалога с Турция, но те сега са застрашени. Има доста въпроси, по които Турция се нуждае от ЕС. Не става дума за членството в Съюза - това е дългосрочна цел, а по-скоро за митническия съюз и политиката за миграция. Има много въпроси, по които нашите турски колеги очакват ЕС да направи стъпка към тях, въпреки нарушенията при върховенството на закона и гражданските права, на които сме свидетели. Но първо ние трябва да видим колко дълбоко ще стигне тази операция, колко ще продължи, какви ще са последствията. Тя обаче заплашва всички тези надежди, които имахме, за развиването на нормални отношения с Турция.

Да смятаме ли, че в крайна сметка този въпрос ще се реши от големите играчи като Съединените щати и Русия, без участието на ЕС?

Честно казано, не виждам как подобен конфликт може да се реши изобщо без участието на ЕС. Съюзът е играч, съсед, а някои страни като България са съвсем близо до този регион. Не мога да си представя, че страни-членки като Франция ще допуснат такова решение, от което да бъдат изключени. Но ние трябва да проведем задълбочен и важен разговор в рамките на ЕС, в който да кажем: "Ако ние искаме да сме на масата, трябва да инвестираме повече във външната ни политика. Трябва да вземаме решенията си по-лесно, по-бързо и по-ефективно. И трябва да говорим за премахването на единодушното гласуване. Виждаме как Унгария блокира решението за дискусии със Съвета по този въпрос. Това за нас трябва да е повик за събуждане, защото така Европа не може да се намеси и това не трябва повече да се случва. 

Интервюто можете да чуете в звуковия файл.

БНР подкасти:



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
Новините на Програма „Хоризонт“ - вече и в Instagram. Акцентите от деня са в нашата Фейсбук страница. За да проследявате всичко най-важно, присъединете се към групите за новини – БНР Новини, БНР Култура, БНР Спорт, БНР Здраве, БНР Бизнес и финанси.
ВИЖТЕ ОЩЕ

Коледен ретро трамвай ще се движи в София

Коледен ретро трамвай ще се движи от днес до 25 декември между спирките "Журналист" и "Възраждане" в София, съобщиха от Столична община. Ретро трамваят ще потегли в 15:00 часа и на всеки кръгъл час до 19:00 часа желаещите ще могат да се насладят на пътуване в компанията на Дядо Коледа и Снежанка, като за най-малките ще има специални подаръци.

публикувано на 17.12.24 в 07:54

Още 700 млн. евро за възстановяване на Валенсия след наводненията през октомври

Испанското правителство ще отпусне още 700 милиона евро на властите във Валенсия за възстановяване след наводненията от края на октомври. Средствата са пореден транш след предоставянето на над 16 милиарда евро до момента. Решението е взето от Комисията по икономическите въпроси в Мадрид. Парите се отпускат от Фонда за финансиране на..

публикувано на 17.12.24 в 07:49
Денис Шмигал

Споразумението за транзит на руски газ през Украйна няма да бъде продължено

Споразумението за транзит на руски газ през Украйна няма да бъде продължено след края на годината, заяви украинският премиер Денис Шмигал след разговор със словашкия премиер Роберт Фицо. Преди разговора солавашкият премиер Фицо заяви, че поддържането на транзита на газ не е само двустранен въпрос между Украйна и нейните съседи, но е въпрос и..

публикувано на 17.12.24 в 07:45
Протест на опозицията в Тболиси, 28 октомври 2024 г.

САЩ са готови да наложат нови санкции срещу Грузия

САЩ са готови да наложат нови санкции срещу Грузия, обяви говорителят на Държавния департамент Матю Милър. Той изрази загриженост за състоянието на демокрацията в бившата съветска република на фона на продължаващите протести там. В Европейския съюз външните министри на Унгария и Словакия наложиха вето върху санкционирането на официални лица..

публикувано на 17.12.24 в 07:41
Сирийски опозиционни бойци навлизат в град Хама, 6 декември 2024 г.

Бунтовническите групировки, взели властта в Сирия, ще бъдат интегрирани в армията ѝ

Бунтовническите групировки, които взеха властта в Сирия, ще бъдат разформировани и интегрирани в армията под командването на новото правителство. Това обяви ръководителят на доминираната от ислямистки фракции коалиция "Хаят Тахрир аш Шам".  Мохамед ал Джаулани, който сега се представя с истинското си име Ахмед аш Шараа, написа в мрежата..

публикувано на 17.12.24 в 07:39

Столичани на нов протест срещу застрояването на квартал "Изток"

Вече месец продължават протестите на жителите на столичния район "Изгрев" срещу застрояването на квартал "Изток". Става въпрос за две градинки в междублокови пространства, които са зелени площи, върху които има дървета на повече от 50 години. Едната градинка е улица "Самоков" 14, а другата на "Тарас Шевченко". Жителите на квартала са събрали..

публикувано на 17.12.24 в 07:34

НЗОК обсъжда причините за големия брой хоспитализации у нас

Причините за големия брой хоспитализации, отчетени от болниците у нас пред Здравната каса тази година, ще бъдат обсъдени на заседание на Надзорния съвет на Касата.  Преди седмица управителят на обществената институция Станимир Михайлов посочи, че през 2024-та година са отчетени 2 300 000 хоспитализации, което е с 200 000 повече спрямо миналата..

публикувано на 17.12.24 в 07:31