Наскоро по „Хоризонт“ ви разказахме как през лятото трима родни пещерняци участваха в международна експедиция в турската пещера Морджа. Възможно е именно Морджа да стане най-дълбоката пещера в югоизточната ни съседка. Експедицията стигна до 1240 метра дълбочина. За справка - входът на Морджа е на 2140 метра.
Защо за един пещерняк е важно да не мрънка
Българите, които се спуснаха в пропастта, са русенецът Теодор Кисимов, един от най-опитните ни пещерняци, Диляна Христова от София и 16-годишният столичанин Георги Беров, определян като млада надежда на спелеологията ни. Заедно те прекараха седмица под земята. Ето какво разказа Теодор за Гецата пред колегата ни Таня Иванова:
„Бих казал, че слабо го познавам. Препоръките, които ми дадоха, бяха много добри. И отзивите. (…) Той се справи прекрасно, неочаквано добре за мен като за човек на неговите години. По нищо не отстъпваше на никой от участниците там, даже от повечето турски участници беше по-добър. (…) Ако беше Боян (Боян Петров - бел. ред.), щеше да каже: „Ами той не е мрънкач.“ Да, Гецата не е мрънкач, бих казал и аз. (…) Бих се надявал повече такива младежи като него да има в България“.
Високата оценка за Георги провокира интереса ни към него. Запознайте се със скромното усмихнато момче, което никога не мрънка, а кротичко крачи с обувки, подобни на ходилата на Йети, и мечтае пещерите и върховете да са неотменна част от бъдещето му. Георги Беров заби крак в студиото на „Изотопия“, за да разкаже как е направил същото по-рано в Морджа.
„Когато ми го предложиха, изобщо се зачудих дали ще успея да стигна до долу. Казаха ми, че е малко по-лесно от една българска пещера – Колкина дупка (най-дълбоката българска пещера - бел. ред.). И реших да отида да видя какво е, защото не съм слизал на такава дълбочина преди. Подготвих се, имах други влизания лятото.“
И се справя. Не мисли за влизането до последно, за да не се притеснява. Абстрахира се от подобни мисли. Всъщност дълбочината от -1240 метра в Морджа не е окончателно определена. Възможно е пещерата да е и по-дълбока. На хората в експедицията просто не им стигнали въжетата, за да проверят колко още могат да се спуснат.
Насаме с ехото в Морджа
Седмица под земята в Морджа няма жива душа, освен участниците в експедицията. Нито прилепи, нито паяци. С Теодор вървят заедно в изцяло новите части и пускат отвеси. Диляна и участник от турска страна картират след тях.
Отвесче, отвесче, водослив
Гецата описва приключението си, сякаш е разходка. Всъщност Морджа не е най-предизвикателната за него пещера. В Колкина дупка е 2-3 пъти по-трудно. Има отвеси, но има и много тесняци. Въобще – доста по-технична дупка.
Която и да е пропастта обаче, все е влажно, тъмно и студено. Защо тогава е привлечен от пещерите? „И аз се чудя“, казва той с усмивка и допълва: „При всяко слизане ми е кеф до долу и после, когато се сетя какво имам да излизам, се чудя защо съм се наврял долу. И после нещо пак те човърква, че пак искаш да слезеш. Нещо, което не знам защо става, но все ми е интересно надолу.“
Интересът се развива паралелно с любовта към катеренето и екстремните спортове въобще. Все пак засега пещерите са по-голямо предизвикателство от върховете.
Бльоджа за вечеря?
Обикновено в раницата за която и да е дупка слагаш спални чували, храна, батерии, топли дрехи, резервни батерии и челници, анкери, спитове, аптечка, обяснява Гецата. На място ядеш каквото си сготвиш. В Морджа хапвали елда и супа. Обаче връх на пещерното гурме е бльоджата – каквото остане, се мята на огъня.
В лагера си говорели докъде са стигнали и планирали работата за следващия ден. По часовник напасвали времето за почивка. Гледали да стават рано, за да свършат повече работа.
Експедицията до Морджа ще се поднови догодина. Тогава Гецата се надява българите да са повече от трима, както и той самият да отиде отново в Турция. И не само.
Можете да се спуснете в пещерата като чуете цялото интервю с Георги Беров в звуковия файл.
Снимки в галерията - Личен архив на Георги Беров.
Как България да напредва? Калин Симеонов – носител на награда "Джон Атанасов", има своя отговор. Страната трябва да задържа умните програмисти. Тази година заедно с Драгомир Попов той е отличен с грамота "Джон Атанасов" в категорията "Ученици и техните преподаватели". Калин Симеонов започнал да се занимава с програмиране от интерес...
Драгомир Попов е един от тазгодишните носители на грамота от наградите на името на Джон Атанасов. Драго е от Перник, учи в Софийския университет и мечтае да програмира алгоритми за игри. Младежът учи софтуерно инженерство във Факултета по математика и информатика . Смята, че "това е поле, което въпреки навлизането на ИИ ще може да устои..
Сертификат за номинация в категория "Джон Атанасов – вдъхновител и създател на таланти" тази година получи Теодор Николов. Той е учител по информационни технологии в плевенското ОУ "Васил Левски". Просто нещата се получават, казва Николов, чиито ученици са неколкократни национални шампиони в STEM конкурси, национални състезания по..
Между олимпиадите и обучението дванадесетокласникът от Софийската математическа гимназия Борис Михов е разбрал еднo - допълнителните усилия дават резултат и учат на отговорност . Благодарение на това Борис е носител на сребърен медал от Международната олимпиада по информатика 2024, на златен медал от Балканската олимпиада по информатика и още..
През септемвр и Българската академия на науките избра нови член-кореспонденти, сред които и проф. д-р Славчо Томов, известен учен, хирург и общественик в областта на медицинските науки. Проф.Томов е сред най-известните онкохирурзи в света , чието име се свързва с хирургията на бъдещето – роботизираната хирургия. Има множество..
" Трябва да имаш очи да видиш и да усетиш безценните свойства на живота , защото иначе може да го намразиш, а тогава и той ще те намрази". Това каза пред БНР актьорът и режисьор Деян Донков и сподели, че вярва в чудеса и често се осланя на вярата. " Аз съм силно вярващ! Вярвам, че Бог е в мен и аз съм в него ! Първият моноспектакъл на Деян..
Проф. Владко Панайотов е гост в "Нощен хоризонт". Той е учен, политик и общественик, който от години впечатлява с дейността си в областта на екологията, устойчивото развитие и зелените технологии. Поводът за срещата е неговата нова мемоарна книга "Корона от превратности" – един пъстър калейдоскоп от житейски истории, философски размисли..
Филмът за Гунди е един от най-професионално направените български филми. В кино "Влайкова" имахме 25 прожекции при пълна зала. Според мен на..
На 22-рата година от живота на дъщеря ми аз все повече се страхувам, какво би станало, ако нещо с мен се случи с мен, защото аз вече съм на 55..
Мисля, че проблемът е между София и Скопие, не е в Брюксел и Париж. Това заяви в интервю пред БНР Владо Бучковски, бивш премиер на Република..