Изложбата "Чернобил - 33 години тишина“ - снимки от призрачния Припят

Изложбата се състои от 33 кадъра, които показват територията около Чернобилската централа 33 години след най-голямата за човечеството атомна авария. 

"Това е местност с десетки изоставени села, два призрачни града, една нефункционираща вече атомна централа с два недовършени блока, изоставена секретна руска база и природа, която трудно ще си върне онова, което хората сa взели от нея. Това е зона в тишина", казва Милен Цветанов. Със специално избран за целта гид той е имал възможността да посети уникални и слабо познати за туристите места, за да заснеме Чернобил по специфичен начин. 

Пътуването било планирано две години.

"Първоначално ми беше интересно да снимам и да покажа какво е в момента състоянието на зоната около АЕЦ "Чернобил" и двата града, най-вече призрачният Припят, но откакто се върнах от там по-скоро си мисля, че трябва да се наблегне точно на момента, че се премълчава много време, включително и в България, истината за тази авария. И по-скоро името и на самата изложба - "Чернобил-33 години тишина", е насочено и към това нещо", коментира фотографът пред "Хоризонт". 

За украинците е било чест да отидат да помогнат в района на аварията, припомня още Цветанов, според когото затова и уважението към тези хора е огромно.

"Едното от нещата, които не знаех е, че самите украинци, тъй наречените ликвидатори, не са пращани там насила. За самите украинци е било чест поне един от мъжете в семейството да отиде и да помогне. Знаели са къде отиват и са отивали доброволно буквално. Да, наистина имало е и много от други бивши руски републики, които може би не са знаели изобщо за какво става въпрос и едва ли не насила са държани там, но специално украинците, повечето от тях, са отивали доброволно и не е имало принуда".

Най-шокиращите кадри, които е направил, са с празните легла в детските градини на градовете, тъй като там почти всичко е застинало така, както е било преди 33 години - дори детските гардероби с дрешките:

"Посещението ми в някои от училищата и в детските градини бяха най-депресиращи. В едната от детските градини, където бяхме, обиколих почти всички групи и навсякъде това, което видях, беше едно и също. В спалните помещения явно отдавна бяха вдигнати, махнати или откраднати, нямам представа, самите дюшеци и интересното, което ни казаха е, че първите неща, които са били разграбени и изчезнали, това са били кожените палта, якета и килимите", разказа фотографът. 

Интересно е да се види такова място, защото то много наподобява постапокалиптична картина, споделя още Милен Цветанов. 

"Знам в доста голяма степен какво се е случило там. Очаквах да видя това, което видях, но са малко местата, където може да се види това, което се вижда в Припят. Освен всичко друго, там природата започва да възвръща буквално това, което ние сме взели от нея."

Градският стадион в Припят е трябвало да бъде открит няколко дни след аварията. Сега е обрасъл в дървета. "Ако не са трибуните, човек няма как да разбере, че това е бил градски стадион. Целият град беше потънал в зеленина..."