Хуан Диего Флорес за благотворителния си проект “Sinfonia por el Peru“

Напоследък най-големият белкантов тенор на нашето време - Хуан Диего Флорес е насочил своите интереси освен към блестящите си изяви по оперните сцени на света, също така и към педагогическата работа и пропагандирането на „Ел Системата“ (венецуелски опит в музикалното обучение на децата, вече популярен в цяла Латинска Америка).

“През 2009 година бях в Каракас за един рецитал с Густаво Дудамел и оркестъра „Боливар“. Познавайки репутацията на "Системата" аз отделих няколко дни от моя календар, за да посетя в компанията на Густаво и Хосе Антонио Абреу „нуклеос“. (Абреу е създателят на "Системата", починал през 2018 година, а „нуклеос“ са  безплатни училища, настанени най-често в бедни квартали) Веднага реших да правя същото в Перу...", разказва Хуан Диего Флорес в интервю за френското издание "Диапазон".

"Да израснеш в Латинска Америка значи често да срещаш бедността и първите й жертви - децата. Някои се правят, че не виждат. Това няма нищо общо с някаква форма на чувство на вина, нито нещо, което дължа на Перу за това, което ми даде. Имах шанса да се родя в семейство от средната класа, да имам добри срещи и преди всичко, да замина в чужбина да уча. Просто не всеки може да има същите възможности и това си остава несправедливост, която не искам да приема. Още по-малко днес, когато съм баща", мотивира дейността си Хуан Диего Флорес.

Началото - поканил Хосе Антонио Абреу три месеца след концерт в Каракас и си уредил среща с президента.

"За да съм честен, приемът беше по-скоро любезен, отколкото ентусиазиран. Виждайки какво стана след това във Венецуела, днес смятам за късмет да не завися от политиката. Но тогава ни трябваше да се справим със средствата, които имахме. “Sinfonia por el Peru“ се роди две години по-късно благодарение на една съвсем малка ентусиазирана  група, в която бе журлналистът Мигел Молинари, който стана изпълнителен директор, както и сестра ми Милагрос, която днес е заета с администрацията. След това се присъедини нашият артистичен директор Хуго Карио. Този млад испански диригент прие да се настани в Перу, след като разбра, че аз не съм звезда, която купува чистата си съвест между два концерта, а че съм готов да плащам с личността си и със своето време..."

За по-малко от 8 години открили над 20 нуклеос - от брега на Пасифика до джунглите на Амазония, преминавайки през Андите.

"И до днес сме посрещнали почти 8 000 ученици. Обратно на други проекти, вдъхновени от "Системата" в Латинска Америка и другаде, ние избрахме да отговорим на педагогически модел, създаден от Абреу. Социалната работа върви заедно с търсене на артистичност. Последното лято нашият младежки оркестър за напреднали изнесе концерт в Лима с Първата симфония на Малер на едно много по-добро ниво, отколкото това, на което е способен Националният симфоничен оркестър на Перу. Между два спектакъла на „Травиата“ в Ню Йорк аз уговорих първата им покана за Карнеги хол."

Верни сме преди всичко на философията на Абреу - тази за социалната трансформация, реализирана чрез музикалното възпитание, твърди още Хосе Антонио Абреу.

"Да наложиш цигулката срещу пистолета като обект на желанието на едно дете - ето това е първата победа! Групата за анализ на развитието, базирана в Лима, направи обстойно проучване на две групи - едната от деца, следващи програмата, и другата от младежи от същата среда, които не са включени. Разликата по отношение на училищната работа, заетостта, социалните прояви е значителна. Верността ни остава и към методите в “нуклеос“, които са място на живот, сигурност и интензивно музикално обучение в оркестъра и хора, всеки следобед…"

"В Перу създадохме върху базата на „нуклеос“ един академичен оркестър, по-гъвкав, но който ще помогне за професионалната подготовка на най-добрите ни ученици. За това да им се дават дипломи, признати от университетите", казва още Хуан Диего Флорес пред френското списание “Diapason“.