Африканските специалисти, завършили наши университети, са част от нашето минало, те могат да бъдат и част от нашето настояще. Това е тезата на проф. Светла Колева, социолог, изследовател от Института за изследване на обществата и знанието към БАН. Тя е автор на изследването "Излишното минало, ненужното настояще: африканските специалисти, формирани в България през 1960-1990 г."
Прави впечатление отсъствието на африканските специалисти в институционалната и колективната памет на българското общество, разказва проф. Колева в предаването "Хоризонт до обед".
Празнини в архивите
Трудно е към днешна дата да се определи точният брой на африканските студенти, завършили висшето си образование тук. Той варира между 7-12 хиляди по данни на Министерството на външните работи. Липсват данни в българските университети, където са учили, защото досиетата на студентите се пазят до пет години.
„Наистина е парадоксално, че държава, която е инвестирала материални, финансови и човешки ресурси в подготовката на чуждестранни специалисти, не пази следи за тяхното образование. Всъщност институционалната невидимост на тези специалисти е най-видимата следа на образователната политика на българската държава до 89-та година“, коментира изследователката.
Образованието като инструмент
Ролята на българската държава се изчерпва само с подготовката на африканските специалисти, но след това липсват траен интерес към тях и програми за сътрудничество след завършването им в България, отбеляза проф. Светла Колева.
Случаят с африканските специалисти отправя въпрос към българското общество, за ценността на образованието за българското общество, смята проф. Колева. „Образованието се оказва инструмент за влияние на българската държава по време на Студената война, но не се превръща във възможност за икономическо, социално, културно обогатяване на българското общество.“
„Няма никакви програми за сътрудничество с тях след 89-а година. Има един дълъг период между 1990-а до 2007-а , до влизането ни в ЕС, през който период този капитал, формиран в университетското образование, в изследователската сфера, изобщо не е бил ползван за развитието и изграждането на българското общество“, допални Колева.
Част от африканските специалисти остават в България, продължават да живеят и работят в България, но непрекъснато се сблъскват с институционални пречки, подчерта Светла Колева. Тя е категорична, че това поставя основния въпрос за начина, по който ние изграждаме собственото си общество и „начина на изграждане на отношенията с другия“.
Институционален расизъм?
„Степента, в която самите институции превръщат в невидими тези, които са различни от нас, показва, че имаме фундаментален проблем именно с начина, по който изграждаме социалните си отношения и начина, по който възприемаме другия в неговата различност…“, заяви Светла Колева пред "Хоризонт".
Според изследователката една от хипотезите, която се потвърждава от самите африкански специалисти, които живеят и работят в България, е за вид институционален расизъм.
Цялото интервю е в звуковия файл.
Те вярват, че ходенето в космоса е по-лесно. Те вярват, че това е бизнес възможност и начин да развиват компании за милиони. Те са двама български космически предприемачи , който бяха гости на едно от последните издания на „Тех Парк толкс'' на София Тех Парк. Това са Делян Аспарухов - съосновател и президент на американската компания Varda Space,..
В света има любители на нетрадиционни туристически дестинации, а също и такива които съчетават традиционните – културно-исторически и кулинарен туризъм с нетрадиционните. Какво имам предвид – това са туристи, които искат да станат свидетели на грандиозни зрелища, като изкачвания в близост до активни вулкани. "Вече има и българи, които се интересуват..
"В началото сформирахме творчески екип, който да подбере млади хора, които да възстановят дейността на трупата за античен театър с патрон Огнян Радев, както и да подготвим първия спектакъл", разказа в "Нощен Хоризонт" историкът и преподавател Радослав Илиев, председател на фондация античен театър "Огнян Радев" . Това е единственият античен..
Лятото не е просто сезон – то е усещане за волност, свобода и полет. Лятото ни дарява с енергия и вдъхновение да се чувстваме свободни и да живеем пълноценно . Слънцето грее ярко, дните са дълги и това е перфектното време да се погрижим за нашето лятно здраве и форма. Всеки слънчев лъч, всяка топла вечер ни напомнят за онова обещание, което сме..
"За първи път в столицата беше открит Дневен център за пълнолетни лица с тежки множествени увреждания, предоставящ уникалната услуга на заместваща грижа." Това съобщи Надежда Бачева, заместник-кмет по направление "Социални дейности и интеграция на хора с увреждания" по време на церемонията по..
Тази седмица Светият Синод избра тримата кандидати за патриарх. Това са врачанският митрополит Григорий, видинският Даниил и ловчанският Гаврийл. Един от тях следващата неделя на 30 юни ще стане новият български патриарх. Още на първи тур, с най-много гласове и над необходимият минимум от 9 гласа, е избран Врачанският митрополит Григорий...
Около 40% от българите са с Индекс на телесната маса над здравословния, а 36 % страдат от затлъстяване. 25% от хората в България са със затлъстяване I-ва степен, 9% с II-а степен и 2% са с III-та степен, сочат данните от социологическо проучване на Агенция „Тренд“, което бе представено съвместно с експерти от Алиансa срещу затлъстяването...
Валидността на електронна карта за ваучери - bcard e-vouchers, бикарта, в повечето случаи е 5 години , а самите ваучери, които се зареждат..
Състав на Софийския градски съд ще решава да остави ли за постоянно в ареста телевизионния продуцент Нико Тупарев. Продуцентът Нико Тупарев е..
Разкъсана облачност
Ясно