Африканските специалисти, завършили наши университети, са част от нашето минало, те могат да бъдат и част от нашето настояще. Това е тезата на проф. Светла Колева, социолог, изследовател от Института за изследване на обществата и знанието към БАН. Тя е автор на изследването "Излишното минало, ненужното настояще: африканските специалисти, формирани в България през 1960-1990 г."
Прави впечатление отсъствието на африканските специалисти в институционалната и колективната памет на българското общество, разказва проф. Колева в предаването "Хоризонт до обед".
Празнини в архивите
Трудно е към днешна дата да се определи точният брой на африканските студенти, завършили висшето си образование тук. Той варира между 7-12 хиляди по данни на Министерството на външните работи. Липсват данни в българските университети, където са учили, защото досиетата на студентите се пазят до пет години.
„Наистина е парадоксално, че държава, която е инвестирала материални, финансови и човешки ресурси в подготовката на чуждестранни специалисти, не пази следи за тяхното образование. Всъщност институционалната невидимост на тези специалисти е най-видимата следа на образователната политика на българската държава до 89-та година“, коментира изследователката.
Образованието като инструмент
Ролята на българската държава се изчерпва само с подготовката на африканските специалисти, но след това липсват траен интерес към тях и програми за сътрудничество след завършването им в България, отбеляза проф. Светла Колева.
Случаят с африканските специалисти отправя въпрос към българското общество, за ценността на образованието за българското общество, смята проф. Колева. „Образованието се оказва инструмент за влияние на българската държава по време на Студената война, но не се превръща във възможност за икономическо, социално, културно обогатяване на българското общество.“
„Няма никакви програми за сътрудничество с тях след 89-а година. Има един дълъг период между 1990-а до 2007-а , до влизането ни в ЕС, през който период този капитал, формиран в университетското образование, в изследователската сфера, изобщо не е бил ползван за развитието и изграждането на българското общество“, допални Колева.
Част от африканските специалисти остават в България, продължават да живеят и работят в България, но непрекъснато се сблъскват с институционални пречки, подчерта Светла Колева. Тя е категорична, че това поставя основния въпрос за начина, по който ние изграждаме собственото си общество и „начина на изграждане на отношенията с другия“.
Институционален расизъм?
„Степента, в която самите институции превръщат в невидими тези, които са различни от нас, показва, че имаме фундаментален проблем именно с начина, по който изграждаме социалните си отношения и начина, по който възприемаме другия в неговата различност…“, заяви Светла Колева пред "Хоризонт".
Според изследователката една от хипотезите, която се потвърждава от самите африкански специалисти, които живеят и работят в България, е за вид институционален расизъм.
Цялото интервю е в звуковия файл.
14 линейки пристигнаха днес в Лвов . Крайната им цел е фронтът в Източна Украйна. Тръгнаха преди една седмица от Мюнхен. Разстоянието е около 1200 километра . Преходът отне седем дни, защото в него участваха и около 70 любители колоезначи в етапи от по 200 километра на ден . Това са сухите факти около една от многобройните доброволчески..
Домашна атмосфера, в която бебетата получават грижа, а техните родители – спокойствие и увереност, че ще се справят. Това усещане дава пространство на осмия етаж на болницата Майчин дом , което се нарича сектор за кенгуру грижа . То е съвсем ново и първото в България. Идеята е майките и бащите на недоносени бебета да ги прегръщат, колкото време..
Пекинският университет за чужди езици е люлката на българистиката в Китай . Специалността е създадена през 1961 година , а през изминалата академична година университетът обучава 40 студенти в бакалавърската степен и четирима магистри , изучаващи български език и култура . В последната петилетка Пекинският университет за чужди езици..
Национален туристически фестивал ще се проведе на Мальовица . Второто му издание е част и от честванията за 130 години Организирано туристическо движение в България . Второ издание на Националния туристически фестивал подготвя БТС от 11 до 13 юли "До момента имаме записани над 1000 човека , но очакваме да дойдат и такива, които идват в..
"За мен днешното гласуване на ПП изглежда леко наивно , защото до ареста на варненския кмет нямаше такива сигнали, които да водят до мисълта, че ще гласуват заедно с "Величие" и с "Възраждане". Това заяви пред БНР Арман Бабикян от движение "Ние идваме": "При липса на сериозна политическа аргументация по същността на вота, това по-скоро прилича..
"Събудих се с мисълта "Честит Евровден", така го усетих и много се вълнувах за това, което се случи вчера, защото знаем колко са усилията през годините на десетки различни организации и хора". Това отбеляза пред БНР Деян Василев , управител на Moitepari.bg: "Представих си Васил Левски с неговата мисъл, че можем да бъдем равни на всички..
"Ще се опитаме предварително да направим някакъв доклад или форма на доклад - страничка с няколко основни предложения, преди започването на бюджетния цикъл и приемането на бюджета. Ние нямаме право да го правим от гледна точка, че това е право на правителството и политиците, които управляват". Това обясни пред БНР Любомир Дацов , икономист, член на..
Трябва да се обединят всички усилия, за да може да се стигне до позитивен резултат. Не е въпросът да се повтарят вотове на недоверие всяка седмица с..
Кая Иванова - хореограф и танцьор, е посветила живота си на българските народни танци . Повече от 40 години е била преподавател в Държавното..
Над пет километра е отсечката от Е-79, която минава през Кресна, а след влизането на България в Шенген и особено в сезона на лятото потокът от леки..
Разкъсана облачност