Венцислав Димов: Социализмът носи патоса на късната модерност

Регионалният исторически музей събира дарения на предмети от социализма

публикувано на 07.11.19 в 15:59

Снимка: БГНЕС

Интервю на Таня Милушева с Венцислав Димов в предаването ''Хоризонт до обед''

Update Required To play the media you will need to either update your browser to a recent version or update your Flash plugin.

Интервю на Таня Милушева с Теодора Нешекова в предаването ''Хоризонт до обед''

Update Required To play the media you will need to either update your browser to a recent version or update your Flash plugin.

„Потопено наследство – село на дъното на язовира: миграция и памет“ - това е една от темите в Международната конференция „(Пре)осмисляйки социализма: знание, памет и забрава за социалистическото минало“.

Паметта на селото, което се оказва на дъното на новостроящ се язовир, се лута между между романтиката и травмата, а песните за тези язовири се превръщат в част от музикалното наследство на социалистическа България.

Песни за новия живот

Това са част от т.нар. песни за новото село, за новия живот, които включват и песен за ТКЗС-тата и кооператорите, с герои комбайнер, звеноводка, бригадир, партизански песни, разказа пред "Хоризонт" Венцислав Димов от Софийския университет "Св. Климент Охридски".

Някои от най-добрите майстори са правили тези песни и до днес сме им длъжници, независимо че са участвали в създаването на такива песни, смята Димов.

„Социализмът, нека не забравяме, е една късна модерност, догонваща модерност и хората, които са живели едва ли не в аграрно общество дотогава, които за първи път са видели електричество, лампичката, прословутата, на Ленин, които за първи път са чули гласове от магическата фуния – малко късничко, но в някои села наистина и грамофонът с плочите, и радиото пробиват чак 1944-45 година – представете си как възприемат тези атрибути на новия живот. Те ги възприемат като някакво чудо, което им прави живота по-добър. И съвсем нормално е да има и патос в отразяването на тези процеси.“

Венцислав Димов работи и по проекта „Меката власт на популярната музика в медиите“, в който изследва в сравнителен план примери от България и Балканите.

Пропагандата чрез символи

В Регионалния исторически музей на София пък днес се открива експозицията "Манифестиращата идеология", посветена на периода между 1944 и 1989 година. Поводът е 30-годишнината от събитията на 10 ноември 1989 г.

„В изложбата са представени пропагандни материали, плакати, афиши, лозунги, свързани с тази идеология. Представени са предмети на бита, в които присъстват символите и посланията на управляващата партия. Представени са униформи, използвани във връзка с т.нар. възпитателни организации – чавдарска, пионерска, комсомолска. Представени са произведения на изобразителното изкуство, които също са създавани с пропагандна цел“, обясни в предаването "Хоризонт до обед" кураторът Теодора Нешекова.

Експозицията включва и един от костюмите на "вожда и учителя на българския народ" Георги Димитров, съобщи още Нешекова.

Регионалният исторически музей в столицата се обръща с призив към гражданите, ако имат възможност да дарят предмети от времето на социализма. "Това биха могли да бъдат различни униформи, предмети за бита, детски играчки - всичко за периода, което ще представлява интерес за Музея на София", уточни кураторът на изложбата.

Двете интервюта чуйте в звуковите файлове.