Иво Иванов: Ердоган се пече на два огъня

Каквото и да се споразумеят двамата, не очаквам то да бъде изпълнено

„И двамата се мислят за големи хитреци, за хора, които могат да изтъргуват и да спазарят всичко. В Ориента това е особено ценно качество и по някой път и обратното – пречка, защото там винаги се страхуват да сключат сделка, да не би да се минат…"

Ердоган се надява на отстъпки от Тръмп, но каквото и да му обещае в тези разговори американският лидер, "не може да му гарантира, че ще го изпълни, защото все пак САЩ са действаща демокрация и там всички действия на президента се контролират от Конгреса“, допълни Иванов в предаването "Нещо повече" по "Хоризонт".

Репертоар на противоречията

„Ердоган дълго време сее бури около себе си и сега е време за жътва. Тази жътва не го удоволетворява и той е принуден да прави резки движения във всички посоки. Аз мисля, че той се страхува в момента точно от задаващите се поражения. Турската икономика, за която за пореден път се твърди, че се е стабилизирала, е силно зависима от външните инвестиции и най-вече от притока на финанси за рефинансиране икономика. Икономиката така е направена и тези мащабни строежи, които Ердоган започна, имат нужда от свежи пари.

…Турската икономика е заплашена от тези санкции на САЩ и докато Ердоган не върне ракетите С-400…. От другата страна остава рискът от санкции на Европейския съюз заради случващото се в Кипър и Ердоган продължава да се пече на тези два огъня. Остава и третата заплаха - че ще загуби в Сирия. Тази операция в Сирия му струва много пари и много хора. Да не забравяме, че част от военните подадоха оставки, преди да започне тази операция.

Тръмп проявява „бакалска дребнавост“.

„Той води една политика на отдръпване от света, която оставя вакуум, който вакуум поражда напрежения, които отново се връщат върху Америка и след това ще ѝ струва много по-скъпо да минимизира щетите. Най блестящ пример е случващото се в Сирия - една изключително ориенталска игра. В тази игра, от едната страна, Ердоган заложи срещу своите западни съюзници в НАТО, защото прецени, че прекалено много се осланят на кюрдите. Ердоган се опитва да спечели едни външнополитически точки и вътрешнополитически с тази своя война срещу кюрдите. От друга страна обаче, той се намеси много по-рано в конфликта в Сирия и заложи на надеждата да свали режима на Башар Ал Асад като спонсорира крайните ислямски екстремисти…. Изведнъж се оказа, че Абу Бакр Ал Багдади си е живял в териториите, които са под контрола на турците в Сирия. Сега идва въпросът кой го е прикривал, кой го спонсорирал. В един момент Тръмп благодари на турските служби, но аз си мисля че през цялото време турските служби са защитавали Ал-Багдади…“.

В опита си да заложи на отказ от интеграция със Запада и Турция да се възприеме като регионален играч, който може да действа извън на общата колективната система за сигурност на НАТО Ердоган е заложил „на една много рискована игра, на която сега ще плати цената и цената на тези С-400 ракети е само част от тази цена“:

„Ердоган заложи на съюзничеството с Иран и Русия, но при такива съюзници не му е нужно да има врагове. Например сключи се в Идлиб едно споразумение, че Турция ще запази своите постове там, но непрекъснато руските и сирийските сили атакуват турските позиции….В интервюто от началото на тази седмица Башар ал-Асад отново заяви, че ще продължи нападенията в Идлиб и ще изгони турците. Самата игра на Ердоган срещу кюрдите доведе до куриоз - вместо той да спечели териториите от кюрдите, там се намърдаха руснаците и армията на Асад. Кюрдите ги изритаха…".

Проблем и на Тръмп, и на Ердоган е липсата на доверие към тях от страна на партньорите им по света, допълни експертът.