Д-р Слави Асов: Повече разговори за донорството, по-малко страхове

Подходът при разговори с близките е индивидуален. Координаторите по донорство са преминали курсове на обучение как да поднасят информацията на близките и как да разговарят с тях.

„Тук при нас по-често чуваме „да“. Рядко сме имали откази. Когато добре бъде разяснено на близките реално какво е състоянието, какво е направено, какво следва. Когато наистина няма и капчица съмнение в близките, че всичко е така, както им е казано, тогава получаваме „да“, обясни Слави Асов в предаването "Хоризонт до обед".  

Сред предизвикателствата пред един координатор по донорство е ранното регистриране на пациентите в мозъчна смърт или на хора, които биха изпаднали в такава. Невинаги и навсякъде координаторите в страната успяват да засекат такива пациенти навреме, споделя той. 

Д-р Асов е категоричен, че не може да има злоупотреба с медицинската грижа към пациенти в кома, които преди това са обявили, че искат да бъдат донори, защото нещата са ясно регламентирани.

„Комата е състояние, което може да бъде причинено от многобройни фактори. Това не означава, че всеки пациент, изпаднал в кома, е в мозъчна смърт. Има си строги критерии за мозъчната смърт, които трябва да бъдат изпълнени“, коментира д-р Асов и допълни, че за да се потвърди мозъчната смърт се правят два клинични теста и инструментално изследване. След това се свиква комисия от лекари с различни специалности, която отново извършва клинични прегледи.

„Не би трябвало да има никакво съмнение, когато докажем мозъчната смърт. А това, че го има недоверието сред пациентите, е нормално и обяснимо за нашата страна, тъй като доверието между пациент и лекар и разклатено“, смята той.

Според сегашното законодателство дори пациентът приживе да е заявил своето желание за донорство, последната дума при изпадането му в мозъчна смърт е на близките му и неговата заявка няма юридическа тежест. 

Кампанията за донорството малко закъсня, имаше доста голяма нужда от нея, коментира още медикът. 

„Хубаво е да се говори, хората да са запознати, това да не е тема табу. Това е нещо съвсем нормално, което се случва по цял свят и за което и в България трябва да се говори. Обществото да бъде запознато, защото колкото сме по-наясно с един въпрос, с една тема, толкова страховете ще бъдат по-малко – както при хората, така и при лекарите.“