Да правиш красиви домове е магия, фантастична магия, убедена е Мария Давчева.
Как средата, в която живеем, ни се отразява?
Едно от най-позитивните изражения на архитектурата е, че тя може да променя не само материалната среда, но и живота на хората, които я обитават, посочва доц. д-р арх. Орлин Давчев. „Особено интериорът, който е толкова в близък досег с потребителите като мащаб, като усещане.“
Пробива си път новата култура – да се търси специалист още на етапа гола поляна, преди изграждането на една сграда, отчита Мария Давчева, според която прагът на доверие към намесата на специалист вече е преминат. „Средата, която обитаваме, ни култивира, влияе подсъзнателно, така че е важно да имаме изисквания към тази среда“, допълва тя.
В интериора оставяме своя почерк
Интериорът е онази част от архитектурата, която иска много сърце и търпение, може да се сравни с отглеждането на малко дете, допълва арх. Давчева. „Интериорът е там, където човек оставя тези подписи, тези белези, които са несравними. Те са подправката, солта на архитектурата.“
Да разграничим интериора от декораторството, призовава арх. Орлин Давчев. При декорацията аранжираме, докато при интериора по-скоро се работи с функционалности, пространства, ергономия. „Намесата е много по-дълбока и много често се налага да се правят някои трансформации. Тогава човек трудно би могъл да се справи сам, а ние знаем, че българинът си е пенкилер и си разбира от всичко. Затова често се правят грешки.“
За да се оползотвори най-пълноценно едно пространство е необходим професионален поглед, убедена е Мария Давчева, която вярва, че добрият архитект пристига първо като психолог.
„Човек, ако не е учил това, колкото и много списания да гледа, колкото и да е пътувал, колкото и прекрасни мебели и осветителни тела да купи – това не е достатъчно, за да направи интериор, да направи дома. Домът е една съвкупност, една цялост от неща - видими и невидими за очите.“
Когато гледаме някакви примери, често се увличаме в прилагането на принципа copy-paste и се опитваме автоматично да го пренесем в друго пространство, което води до лоши резултати, казва доц. Орлин Давчев. Правилният начин на разработване на едно пространство според него е то да има идентичност, собствен дух и характер. Ако се пренасят механично разнородни елементи, интериорът започва да прилича на пачуърк, коментира специалистът.
Българският дом става глобален
Интериорите робуват и на мода. Българският дом вече е глобален дом, какъвто може да се види и в други точки на света, казва още архитект Давчева. Сегашният дом по думите й се лута между различни моди, между показване на лукс с много средства и почти аскетски, минималистичен облик. Новото поколение ще прави нов тип домове, с нови правила за оформянето на дома и ново усещане за автентичност, допълва тя.
Може ли един осмислен проект да уголеми едно жилище?
„Безспорно“, отговаря Орлин Давчев. „Това е един от най-мощните инструменти в архитектурата, когато се борави с подобни фокуси, които всеки архитект малко или много владее, за да може да коригира пространството, да коригира начина, по който то се възприема с най-различни прийоми, свързани с материал, с цвят, със съподчиненост между форми и пространство, със самата аранжировка на подвижно и неподвижно обзавеждане. Накрая може самото пространство да се промени до неузнаваема степен.“
„И тези малки хитринки всъщност детронират правила от рода на „малко пространство, малки плочки“, „тъмният цвят „затваря“ помещението, светлият го отваря“. Няма такова нещо“, допълва Мария Давчева.
Хубавият дом приляга на обитателите си
Хубавият дом е онзи, който приляга на човека, няма универсална рецепта за това, отбелязва тя и дава примери с хора, които имат нужда от повече пространства и други, които се чувстват по-уютно в малки пространства.
Доц. Орлин Давчев се забавлява с митовете за професията архитект. „Много клиенти си мислят, че по цял ден се занимаваме само с красота, естетиката е в ежедневието ни, едно прекрасно битуване. И ние само взимаме елегантни решения.“ Всъщност архитектът е артист, при който музата трябва да бъде по график, с усмивка добавя той.
„Аз съм от динозаврите, които чертаят само на ръка“, признава арх. Мария Давчева. „Малко страдам по това, че няма време за рисуване, че не получаваме хартиени писма, че все по-малко четем хартиени книги...“
Цялото интервю с Мария и Орлин Давчеви слушайте в звуковия файл.
Художник, поет и издател , Стефка Попова живее в свят, в който думите, картините и духовността се преплитат в едно . Родена е през 1951 г. в Чирпан, като духът на града я съпровожда през целия живот. Нейната нова стихосбирка "Пепел и плам" е своеобразно свидетелство за силата на вътрешния огън, който никога не угасва, колкото и тежки да са..
Д-р Румен Велев е потомствен лекар. Баща му е бил зъболекар, майка му - невролог. Той е директор на АГ болница „Шейново“ в София. Роден е в болницата, която е много специална за него. Никога не е имал съмнение, че ще бъде акушер-гинеколог. Започва работа в болницата в Петрич, след което специализира в „Майчин дом“ през 1988 година. Взима..
В "Закуска на тревата" ви срещнаме с изявената млада цигуларка с български корени - Роберта Верна . В меката на класическата музика - Германия, талантът й е оценен много високо и от началото на септември музикантката е първи концертмайстор на Дойче опер Берлин . Роберта Верна е родена и израсла в Германия , в семейство на музиканти. Завършила..
" Отново се връщаме към думите, към техния смисъл и към тяхната философи я. Има една древна индийска мъдрост, която ме преследва още от студентските години, че поезията се среща там, където за пръв път се срещат две обикновени думи. Това е може би един от пътищата към поезията, за моя голяма радост, аз все още не съм открил тези пътища и все още..
В "Нощен хоризонт" разговаряме с доайена на българската литература – писателката, преводачката, редакторката, издателката Весела Люцканова . Родена на 21 август 1935 г. в София, преживяла детството си със загуба, бомбардировки и ново начало в Ловеч, тя е една от най-плодовитите и ярки личности в българската литература . Авторка на над 50 книги,..
"Формите, които Бог е създал са най-благоприятни и възприемчиви за човешкото око" споделя врачанинът Георги Цветков. Той е на 37 години и се занимава с добив и преработка на прочутия врачански варовик. Фирмата, в която работи е на семейството му. Компанията е на международните пазари и изнася продукция за целия свят. "В природата има уникални..
До Съединението Русе е не само най-големият, но и най-развитият български град , продължител на реформаторските тенденции в Дунавския вилает. Отбелязваме 140 години от Съединението на Княжество България с Източна Румелия Градът пази спомени за дипломати, общественици, културни дейци и царски особи. За връзката между Русе и княз..
" Пеевски очевидно е завладял държавата. При този вот на недоверие това стана ясно най-ярко". Това заяви пред БНР Божидар Божанов, съпредседател на..
Изпълнението на съдебните актове не означава, че те не могат да бъдат обсъждани и критикувани . Това е начин за развитие на съдебната практика,..
"Темата за сухия режим и голямата депресия в социалната историята на Съединените щати е много интересна и аз за първи път се сблъсках с част от..