Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

Архитект Йорданка Кандулкова:

Спечелилият проект за пл. „Света Неделя“ предлага комплексно решение

Проект за ремонт на площад "Света Неделя" в София
Снимка: БГНЕС

„Не съм имала никакви колебания. Това беше проектът, който фокусира веднага моето внимание, разбира се след преглед на всички предложения“. Това каза пред БНР доц. д-р арх. Йорданка Кандулкова - член на международното жури, класирало на първо място проекта на архитектурното студио на италианеца Масимилиано Фуксас за обновяване на пл. „Света Неделя“ в конкурса, организиран от Столичната община.

„В него има доста неща, които ме карат да го поставя за себе си на първо място“, каза тя в предаването „Хоризонт до обед“ на фона на критики към проекта, спечелил международния конкурс.

„Най-напред това е проект, който според мен много добре и адекватно оценяваше комплексната стойност на пространството. Пространството около „Света Неделя“ в съвременния град не е ценно само със своя античен пласт. Това е едно пространство, забележително със своята устойчивост в развитието на градската тъкан през всички епохи, през които нашия град е преминал. Едно пространство, забележително със своята историческа многопластовост. Именно този проект отчиташе тези характеристики", подчерта доц. Кандулкова.

Според нея „възможността да видим античния пласт под стъкло е може би най-разумната и най-щадящата за археологическите находки, защото те ще бъдат в един постоянен микроклимат и чрез едно подходящо осветление могат да бъдат наистина видени“.

„Нещо повече - археологията, която е по целия площад, структурирана в тази нова графика на площада, съобразена с античните улици, може да бъде проучвана и в бъдеще. Тя може със същия подход да бъде експонирана в други карета на площада, така че човек да осъзнае габаритите на сградите“, продължи тя.

В препоръките към проекта е записано да се запази дървесната растителност около църквата „Света Неделя“.

„По отношение на другото озеленяване, което е сравнително ниско и партерно, ние го приехме, като отново препоръчваме (и това е и мое мнение, аз го споделям напълно), да се улесни подходът на пешеходеца в основните пешеходни потоци през тези цветни карета“, уточни архитект Кандулкова.

Проектът позволява в различните части на площада да се обособят специфични функционални зони, смята тя.

„Там, където са традиционно заведенията за хранене и искаме хората да спрат, са създадени възможности те да спрат в уютна обстановка, в приятна обстановка. Там, където сме свикнали да има градски музиканти и да има базар, да има празничност, имаме ново осветление. Там, където е археология, ще е археология. Потърсен е един по-сериозен, по-мощен подход към Ларгото. Разширява се този подход в зоната на античните разкрития. Така че мисля, че проектът носи доста качества“, отбеляза доц. Йорданка Кандулкова.

Цялото интервю можете да чуете в звуковия файл.

БНР подкасти:



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
Новините на Програма „Хоризонт“ - вече и в Instagram. Акцентите от деня са в нашата Фейсбук страница. За да проследявате всичко най-важно, присъединете се към групите за новини – БНР Новини, БНР Култура, БНР Спорт, БНР Здраве, БНР Бизнес и финанси.
ВИЖТЕ ОЩЕ

Локалите - феномен или дефицити в общуването между родители и деца?

"Дали е поколенческо? По-скоро е възрастово – в момента ги наричаме локали, но назад в годините винаги е имало подобни групи деца, тийнейджъри. Едно дете живее в общност , не живее изолирано само с майка си и баща си. То попива от цялата среда и не можем да се похвалим със спокойна, мотивираща и креативна среда ." Това мнение изразява пред..

публикувано на 17.07.25 в 11:23

Без бележка в лева и евро: Как апаратите на такситата се оказаха в нормативен вакуум

Няма таксиметров автомобил, който да може да издаде касов бон в двете валути – в лева и евро. За това предупреди в интервю за БНР Красимир Цветков, председател на Националния таксиметров синдикат.  Той обясни, че апаратите им са с отдавна изтекли сертификати и няма подзаконова нормативна уредба , която да разписва тяхната..

публикувано на 17.07.25 в 08:39
Петър Стоянов

Смърт на мъж след трансплантация: Има ли адекватни мерки срещу вътреболничните инфекции?

Вътреболнична инфекция с бактерията клебсиела пневмония отнема живота на 39-годишен мъж. Това се случва след бъбречна трансплантация в университетската болница "Александровска".  За случая стана ясно от жалба на майката на Петър Стоянов – Симона Стоянова – до здравния министър.  В нея се твърди, че ИА "Медицински надзор" умишлено..

публикувано на 15.07.25 в 09:30

Gen Z задлъжняват по-безотговорно от милениумите и поколенията преди тях

Gen Z взема кредити по-безотговорно от милениумите и поколенията преди тях. Това каза пред БНР Лилия Димитрова, председател на Асоциацията за управление на вземания. Тя подчерта необходимостта от по-голяма финансова грамотност. Димитрова обърна внимание върху въпроса един кредитополучател колко успоредни кредита има , не само на каква..

публикувано на 15.07.25 в 08:41
Методи Методиев

Методи Методиев: Повишаването на кредитния ни рейтинг е оценка, че се движим в правилната посока

Три рейтингови агенции повишиха кредитния рейтинг на България в седмицата, в която получихме зелена светлина за въвеждане на единната европейска валута от 1 януари догодина.   Scope Ratings даде на страната ни рейтинг от А- (А минус) в местна и чуждестранна валута, с което за първи път влязохме в най-високата скала от инвестиционния клас...

публикувано на 14.07.25 в 07:30

Хората в Кресна твърдят, че новите пътни мерки задълбочават проблемите, започнаха подписка

Над пет километра е отсечката от Е-79, която минава през Кресна, а след влизането на България в Шенген и особено в сезона на лятото потокът от леки автомобили и камиони се е увеличил два пъти. Изграждането на последния участък от АМ "Струма", както и обходен път западно от Кресна ще отнеме поне пет години.  Мерки за облекчаване на..

публикувано на 13.07.25 в 16:52
Любомир Каримански

Любомир Каримански: Не смятам, че има нещо, което може да осуети влизането ни в еврозоната

Не смятам, че има нещо, което може да осуети влизането ни в еврозоната. Това обясни пред БНР Любомир Каримански, член на УС на БНБ. "Вече е взето финалното решение.  Предстои тежка работа , която трябва да бъде свършена до първи януари 2026 година, пък и след това. Но не би трябва да си поставяме като сериозен приоритет и цел за..

публикувано на 13.07.25 в 11:20