Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

Украинският президент избра да играе на сигурно

Микола Капитоненко: Срещата на Путин и Зеленски затвърди статуквото

Украинският президент избра да играе на сигурно, смята експерт от Киев

Снимка: ЕПА/БГНЕС

Имаше ли победител от първата среща на президентите на Русия и Украйна Владимир Путин и Володимир Зеленски? Очаква ли се скорошен пробив за кризата в Източна Украйна? По тези и други теми Тоня Димитрова разговаря с Микола Капитоненко - професор от Университета по международни отношения „Тарас Шевченко“ и директор на Център за международни изследвания в Киев.

Украинският президент Володимир Зеленски избра да бъде дипломат и заяви, че срещата е завършила с равен резултат. Имаше ли победител?

Президентът Зеленски е прав като цяло, защото нямаше голям пробив на срещата на върха, нямаше и отстъпки от двете страни. Основно, резултатът затвърждава статуквото и няма победа, нито пък предимство за нито една от страните.

Кратко комюнике от само 2 страници - така завърши срещата, но в него не се споменава нищо за изтеглянето на чуждестранните въоръжени групи от Донбас, нито пък има конкретика за провеждане на местни избори в двата региона - Донецк и Луганск?

Защото по време на подготвителните работи, които започнаха през лятото, двете страни успяха да се договорят за техническите въпроси - оттегляне на силите, връщане на украинските кораби. А по-трудните и рискови въпроси са политически и именно те са в основата на решението на конфликта като промените в украинското законодателство, въпросът за изборите и контрола върху границата. Това са въпроси, по които Зеленски не искаше да прави отстъпки заради вътрешен натиск, а Путин от своя страна смята, че позицията на Русия е достатъчно силна, за да не прави и той отстъпки. В резултат на твърдите позиции и от двете страни най-вероятно този конфликт с ниска интензивност ще продължи.

Само няколко дни след срещата на върха в Донбас отново имаше огън, а двамата лидери се договориха да се споразумеят за постоянно примирие до края на годината. Наличието на насилие - какъв сигнал дава за това споразумение?

Това сигнализира, че силата на споразуменията, постигнати в Париж е като цяло същата като тази на Минските споразумения. Тези въпроси за установяване на примирие вече са заложени в Първото и второто споразумение от Минск, но опитите да се постигне това се провалиха. Предполагам, че същият ще е резултатът и от договореността от Париж. Двете страни препотвърдиха желанието да установят примирието, но по мое мнение, ако няма политическа формула за решение на кризата, това ще е много трудно да се постигне. Ето защо най-вероятно обстрелът ще продължи, вероятно ще има по-малко жертви, но ще бъде много трудно да се изтеглят силите напълно и да се установи зона за сигурност.

Основното искане на руския президент Владимир Путин на срещата е специалния статут на Донбас да бъде вписан в украинската конституция - може ли да се очаква отстъпка от страна на Киев и няма ли подобно нещо да отслаби украинската държава?

Сигналите са смесени - някои официални лица от Киев казват, че това е възможно, още повече, че това е задължение, което Украйна пое с Минското споразумение. Други, обаче, казват, че подобен ход е прекален. Според мен все още е възможно - това е технически въпрос дали Украйна ще приеме определен набор от регулации за специалния статут на Донбас, не задължително конституционни промени, а редица специални закони. Може би това би било достатъчно. Конституционните промени биха имали по-голяма тежест както за Русия, така и за хората, които живеят в окупираните територии, символично те са важни, но технически това може да стане и със специални закони.

Проблемът не е в това, че Украйна не е готова да направи тези конституционни поправки, а предимно за поредицата от стъпки - поправките са свързани с местни избори в Донбас, а местния вот е свързан с контрол върху територията там. Именно тук руската и украинската позиции са напълно различни.

Наблюдатели на ОССЕ в Донецк

Ролята на германския канцлер Ангела Меркел и френския президент Еманюел Макрон. Макрон обяви, че самото провеждане на срещата е постижение - играеха ли наистина посредническа роля или двамата бяха просто наблюдатели?

От самото начало, от създаването на Нормандския формат, Германия и Франция играят улесняваща роля в преговорите. До известна степен посредници, но с ограничена роля, с ограничени възможности значително да влияят на поведението както на Русия, така и на Украйна. Така, че те дават някакви гаранции, предполагам, че са обещали подкрепа в преговорите, управляват инструмента на анти-руските санкции, помагат за комуникацията и имат определени залози в този конфликт, но те не са много високи и ролята им в решаването на конфликта е много умерена.

Но залогът за Зеленски беше висок. Той беше изпратен в Париж с протести и скандирания - „Не на капитулацията!“. Как беше посрещнат на връщане?

Реакцията беше предимно положителна, защото той не прекрачи нито една от червените линии, които опозицията очерта, не взе рискови решения. Не съм убеден, че това е резултат от натиска, оказан от три парламентарни фракции, които събраха общо 17% от гласовете на изборите за Върховна Рада. По-скоро това е резултат от собствените изчисления на Зеленски, който осъзнава, че е зависим от хора, дори в собствената му партия, които не са толкова готови за про-руски подход в стратегията за управление на конфликта.

Договорена е нова среща след 4 месеца. Какво може да очакваме тогава и може ли да очакваме някакъв пробив?

Не мисля, че можем да очакваме пробив. Максимумът, който може да бъде постигнат е още една размяна на пленници и също по-стабилно примирие, вероятно оттегляне на сили от още места. И двете страни имат 4 месеца да намерят решение на най-трудният въпрос - как да се проведат избори в Донбас и връщане на контрола върху границата. Ако успеят да намерят решение през идните месеци, следващата среща на върха може и да донесе повече резултати.

На тази среща имаше друг важен аспект - газовия спор между Украйна и Русия. Според Зеленски преговорите  по договора за руски доставки на газ до Украйна и за Европа са разблокирани. Какъв напредък беше постигнат в тази сфера?

Този въпрос ще бъде решен по някакъв начин, защото договорът изтича в края на годината и транзитът на газ през Украйна трябва да продължи. Аз бях против свързването на газовия спор с конфликта в Донбас, няма и директна връзка между двете, но те са свързани косвено. Вероятно частичният прогрес, който беше постигнат като двете страни се договориха да продължат преговорите по газовия въпрос, вероятно това е най-практичния резултат от Париж и трябва да очакваме да има споразумение до края на годината.

Вашата оценка като цяло за дългоочакваната среща на върха - успя ли новакът на международната политическа сцена Зеленски да покаже, че може да е достоен опонент на ловкия Владимир Путин?

Цялостната ми оценка е, че Зеленски избра да играе на сигурно и като цяло изпрати същото послание, което и предишния президент Петро Порошенко изпращаше към Русия и към международната общност. В това отношение можеше да се постигне повече на срещата на върха, не по вина на Зеленски, а заради ситуацията като цяло. Двете страни не използваха пълноценно пулсът и динамиката на мирния процес, които се появиха през последните 6 месеца. През лятото се генерира достатъчно доверие, което позволяваше да се постигне по-голям напредък, но тъй като и Зеленски, и Путин бяха много предпазливи, накрая резултатът е доста скромен.

Интервюто можете да чуете в звуковия файл.

БНР подкасти:



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
Новините на Програма „Хоризонт“ - вече и в Instagram. Акцентите от деня са в нашата Фейсбук страница. За да проследявате всичко най-важно, присъединете се към групите за новини – БНР Новини, БНР Култура, БНР Спорт, БНР Здраве, БНР Бизнес и финанси.
ВИЖТЕ ОЩЕ

Увеличава се броят на заболелите от сезонен грип и Covid-19 в Гърция

Лекарите в Гърция приканват за особено внимание при контакти с много хора. Причината е в увеличаване на броя на случаите на респираторни заболявания и на Covid-19.  В последната седмица от вируса са починали 22-ма пациенти, а в болниците са хоспитализирани 538 души с по-тежка форма, някои са интубирани. Това съобщава министерството на..

публикувано на 09.01.25 в 21:56
Снимката е илюстративна

Премахват нерегламентирани сметища в района на Ямбол

Премахването на нерегламентирани сметища в района на Ямбол продължава и през новата година. За пореден път от местната власт призоваха гражданите да изхвърлят както битовите, така и строителните си отпадъци на законните депа. Въпреки усилията на администрацията борбата с нерегламентираните сметища засега остава без положителен резултат,..

публикувано на 09.01.25 в 21:48

Депутати и експерти обсъдиха законови промени, свързани с безопасността по пътищата

Депутати, експерти по пътна безопасност и представители на институции и неправителствени организации обсъдиха в Народното събрание законови промени, свързани с безопасността по пътищата. Председателката на Народното събрание Наталия Киселова увери, че ще направи всичко възможно да започне гледане на поправките в парламентарните комисии. Превантивни..

публикувано на 09.01.25 в 21:31
Снимката е илюстративна, архив.

В Гърция очакват рязка промяна на времето - задава се циклон със сняг и силен вятър

В Гърция очакват сериозно застудяване, придружено със снеговалеж и силен вятър. Гражданската защита в южната ни съседка с извънредна информация предупреждава, че предстои рязко понижение на температурите и циклон с дъжд, сняг и силен вятър. Снежна покривка над 20 сантиметра се очаква по високите места на страната. Сняг ще вали и по местата с ниска..

публикувано на 09.01.25 в 20:32
Животновъдът Георги Илиев говори на заседанието на Временната комисия за проверка и установяване на факти и обстоятелства относно констатираните огнища на чума по дребни преживни животни и шарка по дребни преживни животни - 9 януари 2025 г.

Временната комисия в НС за чумата по дребните преживни заседава 3 часа, не намери решение

След тричасово заседание в Народното събрание Временната парламентарна комисия, която трябва да установи всички факти, свързани с чумата по дребните преживни животни, не стигна до никакво решение за това как държавата може да се справи с проблема, заради който ЕК може да наложи тежки санкции на България.  Какво стана ясно на заседанието на..

публикувано на 09.01.25 в 20:23

АПИ ще обжалва решението на съда в Перник за катастрофата на магистрала "Струма" през 2021 г.

Агенция "Пътна инфраструктура" ще обжалва решението на Окръжния съд в Перник за катастрофата на магистрала "Струма" през ноември 2021 година, при която загинаха 45-има граждани на Република Северна Македония. Обжалването пред Апелативния съд-София ще бъде направено след като агенцията получи съдебното решение от Перник. Според него АПИ носи частична..

публикувано на 09.01.25 в 20:08

Жителите на Лом настояват за спешен ремонт на пътя за Козлодуй

Жители на Лом затвориха пътя за Козлодуй  за един час днес  следобед. Те протестираха срещу лошото състояние на пътната настилка и поискаха държавата спешно да се ангажира, за да бъде направен основен ремонт. Протестното автомобилно шествие тръгна от Дунавския парк и се насочи към изхода на града в посока Козлодуй под охраната на полиция...

публикувано на 09.01.25 в 20:00