Деян Донков: Театърът ме прави по-мъдър и по-вярващ

Дава или отнема театърът

Театърът е нещо, което ме прави все по-силен, все по-мъдър, все по-търпелив, все по-вярващ, признава той. И допълва: ако 500 души гледат едно и също представление, всеки гледа различно представление – през собствените си филтри, разбирания и сетива. И при всички положения лекува.

„И се радвахме по време на спектакъла на една прекрасна тишина. Сякаш нямаше никой в салона. Много бяха „вътре“ хората. Това мен много ме впечатлява – когато им вземеш дъха“, сподели Деян Донков, след като в Плевен игра в „Любовникът“ по Харолд Пинтър заедно с Радина Кърджилова.

Да избереш трънливия път

Преди време, за да се осмели да кандидатства актьорско майсторство, трябвало да преодолее себе си. „До последния момент казвах: „Не, не мога да го направя“. Все повече вярвам, че нищо не е случайно и така трябва да стане. Може би това, което научих впоследствие е, че е много важно да избираш по-трудния път. Това, което те кара да се сковаваш от страх – точно там трябва да отидеш. Това те прави много по-силен.“

Актьорът казва още, че досега е избирал по-трудните, трънливи и тъмни пътища и решения.

Най-удивителното на живота, Божията палитра е такава, че всеки има своя собствена идентичност, смята той. „Точно това е Божията искра и много зорко трябва да бдиш над това.“

Театралните колоси

Определя Стоян Камбарев и „Три сестри“ в Театър „София“ като свой знаков събитиен момент. Това се случва веднага след завършването му. „Това много ми даде като необятност в театъра. В това, че всичко е възможно. Че трябва да гледаш по-дълбоко и по-широко в тоя театрален калейдоскоп.“

Крикор Азарян го е научил „на мъжество, на търпение, на мълчание“.

През 90-те живял в Студентски град. Изправен пред дилемата дали да приеме телевизионно предложение, което да му спести битовите тревоги, споделил това с големия театрален режисьор.

„И той направи най-дългата пауза, която съм виждал в живота си, не само на сцена, и извън нея. Буквално 10 минути седяхме като му зададох въпроса и накрая се обърна и каза: „Не мога да ти кажа какво да правиш, нито да ти дам съвет. Мога само да кажа моето мнение, а то е цитат: да имаш или да бъдеш“.

Харизмата

„Деян е изключителна личност. Ужасно талантлив актьор“, казва за него режисьорът Лилия Абаджиева, с която са работили заедно над няколко проекта. Първата им среща била в дипломния спектакъл на Абаджиева „Хамлет“.

„Той притежава една свръх актьорска интелигентност, която не може да се каже, че се среща често, с която може да стигне отвъд думите, отвъд всичко, което може да бъде казано за образа, за линията на ролята и за пиесата. Той обладава тая харизма и подчинява всички на своя чар и то несуетно, по никакъв начин високомерно. Тя е като въздуха. Това е Деян. Не знам как работи с другите режисьори. Имаше години, в които аз мислех за него като за себе си“, разказва Лилия Абаджиева.

Всеки спектакъл е репетиция

За мен всяка сценична изява – от премиерата до смъртта на един спектакъл е репетиция, признава актьорът. „Разбира се, това е една малко опасна игра, защото понякога границите се губят. Между театър, живот. Това е най-прекрасното, защото успяваш да докажеш, че истината е и тук, и там, и сега, и тогава. Това е магията на живия театър.“

Не притежаваме таланта, който ни е даден, вярва още Деян Донков.

„Той не е наше притежание, той не е мой, той е вселенски. Той е енергия, която те обладава и ти трябва да можеш да я култивираш, да я насочиш.“

Роля за отвъдното

Запитан коя роля би играл и в отвъдното, Донков отговаря – Калигула. „Защото, докато го играя, аз някак си вече съм на оня свят. Дори сега наистина ми напират сълзи в очите, защото това е текст на Камю, който винаги по време на спектакъл ме потриса.“

Имал е шанса да играе на сцената с всички онези, които в детството си е боготворял. „Най-любимият ми актьор е Наум Шопов. Не говоря за световен, а за вселенски мащаб. Много обичам тоя човек. Той е съвкупност от всичко това, пред което се прекланям. Той беше единствен такъв – свръхчувствителен, свръх, свръх, свръх. Имах честта да играя с него, да съм в една гримьорна с него, да мълчим заедно, да си говорим. Васил Михайлов, Тодор Колев… Това са мои приятели.“

Зрителят психоаналитик

Приемам всеки зрител като психоаналитик, пред който ще изиграем един сеанс, допълва Деян Донков, на когото хрумва в един от спектаклите лично да посреща и да се ръкува с прииждащите към залата зрители и да погледне всеки от тях в очите. „Да ги преведем за ръка в нашия свят, да ги посрещнем в нашия вътрешен свят, среда, атмосфера.“

"Дон Жуан" например е представление, което се радва на много публика и прекрасна атмосфера, отбелязва актьорът в отговор на въпрос как се подготвя за сценичните си изяви. 

"Това е спектакъл, за който няма нужда да се настройвам, защото той е "вкопан" в мен. Това е може би едно от най-любимите ми представления. Аз не изпитвам сценична треска. Заставам като бяло платно и тръгвам, без страх и без очаквания", разкрива той. И още: преди всяко представление той си изрича молитвата "Отче наш".