Пътят на смирната - от библейските времена до наши дни

Актът на раждането на Христос според Библията е ознаменуван с посещението на тримата влъхви, които му поднасят своите дарове, водени от Витлеемската звезда. 

Според Библията и апокрифите, даровете са представлявали 28 пластинки злато с различни геометрични форми, 70 топчета тамян и смирна колкото напръстник. Даровете имат символичен смисъл - златото е пожелание за богатство, тамянът - за ползотворен живот, а смирната - за праведна смърт. 

Никой от влъхвите не би подарил нещо, което е по-малко от това на другите, затова и се слага знак на равенство между 28 плочки злато, 70 топчета ливански тамян и смирната колкото напръстник. 

По-скъпа от златото?

Плантацията се намира недалеч от Мъртво море. Храстите са наглед сухи и безлични. Това растение с нищо не привлича погледите. Няколко века се е смятало за напълно изчезнал вид. Запазено е било само латинското му наименование, което звучи като афарсемон. На иврит така се нарича райската ябълка, но явно не става въпрос за ядивен растителен вид, а за храст, съществувал край Мъртво море и после съзнателно унищожен. Търсейки го само по името, се стигнало до два сорта неугледен храст, пренесен от Оман и от Йемен. Оказва се, че в Юдейската пустиня на брега на Мъртво море той много бързо се адаптира и започва да се развива особено добре.

"Преди около хиляда години диви семена от  растението са пренесени на територията на днешен Израел. Култивираните в древността са напълно изчезнали. От книгите знаем, че смирната се е използвала като божествен аромат, като лекарство, но и за балсамиране на мъртъвци", разказва собственикът на единствената в Израел плантация със смирна Гай Ерлих.  

"Това растение е било важно и по време на първия и на втория храм, въпреки че се говори, че миризмата му в двата храма е била различна. Цялата работа е, че всяка част на растението има различен аромат и за да се получи правилният нюанс, е важно как точно се смесват тези миризми. Технологията при производството също влияе. На иврит приготвеният извлек се нарича "босем парфюм". В древна Гърция са го наричали "балсамо", а в Рим "миро", допълва Гай Ерлих.

Контрабандисти на семена

"Моята плантация е на базата на семена от Саудитската Арабия, пренесени тайно в кухата част на бастун. Контрабандистът е бил немски ботаник. Част от тях са били посадени в ботаническата градина в Йерусалим, но там климатът е неподходящ.  Други попадат в ботаническата градина край минералния извор Ен Геди и така се завръщат на правилното място - на брега на Мъртво море. Наричали са го “любовно биле“, но така е била известна и мандрагората. В не една книга се говори, че балсамите от мандрагора и смирна са били конкуренти, а смирната винаги е побеждавала", уверява Гай Ерлих.

Клеопатра не е била първата, която използва смирната за прелъстяване.

"Според легендата Савската царица, дошла да покори сърцето на мъдреца Соломон, донесла семената от територията на Етиопия. Балсамът е бил подарък за цар Соломон и тя с помощта на балсама го омайва. Но и в Етиопия растението изчезва", уточнява Ерлих. 

Според римските хроники, Клеопатра е поискала от любовниците си - римските императори Цезар и Антоний,  да й подарят плантациите край Мъртво море. Това е подхранвало не само желанието й да бъде съблазнителна, но и нейната алчност. Мирото от смирна е било толкова скъпо, че можем да го сравним със стойността на петролните кладенци в наше време. 

Погребаната тайна

В открити сравнително наскоро основи на древна синагога в Ен Геди с еразкрива надпис с проклятия към всеки посветен, който издаде тайната на производство на древната смирна. Вероятно в това подземие всеки от производителите се е заклевал. Затова накрая лично са унищожили плантациите и инсталациите за извличане на мирото. 

Според еврейската традиция, книгите не се унищожават, а се погребват. Затова сега могат да бъдат прочетени Кумранските ръкописи. Може би в някоя все още неоткрита пещера ще намерят и описание на самото производство. 

Римляните са търсили и като не са намерили, са разрушили всичко оставено от защитниците на Масада, които изградили резервоари за дъждовна вода заради дългите месеци обсада насред пустинята.

Лечебна сила

"Проф. Шай Либерван, изследовател на Талмуда, нарича района около Мъртво море райски, защото според старите книги, хората там рядко боледували. Причината е, че са отглеждали афарсемон и са извличали ароматите за балсама или мирото. То е било не само благовоние, но и лек, който е възпирал всевъзможни микроби и процеси на стареене", пояснява собственикът на плантацията. 

"В района слънцето е толкова безмилостно, че според Библията, хората са били задължени да погребват мъртъвците още в същия ден, когато са се споминали. Това правило важи и до ден днешен. Единствено смирната е можела да се противопостави на микробите, предизвикващи разлагане на плътта. Приписват й чудодейна сила в борбата срещу епилепсия, катаракта на очите, главоболието, като лек за бързо заздравяване на рани, срещу болки и дори целебна сила срещу ухапвания от скорпион и отровни змии", разказва още Гай Ерлих.

В Песен на песните сравняват смирната с Божия благодат, допълни той.

"Историци описват чудотворно оздравяване след въздействие с миро. Неслучайно извлек от това растение са подарили на невръстния Христос, който след това се превръща и в лечител, успяващ да възкреси мъртвия Лазар. Сваленото от кръста тяло на Спасителя също е било намазано с миро или, иначе казано, е било балсамирано, преди да бъде поставено в гроба"=

Чуйте историята на смирната в звуковия файл.