Иван Юскеселиев е документирал ключови събития от периода преди 1944 година, сред които тържествата по случай раждането на царския престолонаследник Симеон, посрещането на българските войски в Южна Добруджа, първите заседания на Народния съд, погребението на цар Борис III.

„Българският народ отива и бос и стои на дългите опашки пред „Александър Невски“. Тези кадри наистина са покъртителни и те не могат да бъдат манипулирани. Това не е игрален филм, това е наистина документирано страданието на хората, което по-късно, в друг мащаб, се проявява и при погребението на Георги Димитров. Това е България“, разказа в предаването "Хоризонт до обед" фотографът Иво Хаджимишев, който е съставител на изданието.
Книгата не би била възможна без помощта на историците и обществениците, които помолих да ми помогнат, сподели Хаджимишев.
Наследство от 5 хиляди кадъра
Фотожурналистът Иван Юскеселиев е роден през 1887 г. След 1933 година работи за „Утро“, „Дневник“, „Заря“, „Илюстрована седмица“ – вестници, собственост на един човек. Тези издания не са имали лаборатория и Иван Юскеселиев е бил принуден да работи в килера в дома си.

Умира през 1947-а, оставяйки наследство от над 5 хиляди кадъра. Около 80 фотографии са били запазени на стъклени плаки, другите са на желатинови носители. В продължение на три месеца Ясен Харалампиев е сканирал над 5 хиляди изображения, от които Иво Хаджимишев е направил подбор. "И след това около 300 кадъра са напълно реставрирани, които са в книгата."
Четири поколения фотографи
Това е пета книга от проекта на Иво Хаджимишев, посветен на бележити фотографии и фотографски фамилии от миналото.
„Имах щастието и нещастието да бъда един от последните хора, които работиха интензивно с неговия син Христо Юскеселиев, както и с неговия по-голям брат, деца и внуци. Общо изчислих, че може би са работили почти 100 години като фотожурналисти. Това е уникално. Това е един род, в който четири генерации работят и то много качествено и много съвестно.“
„Аз съм работил с Борис Юскеселиев като чиракувах в Държавния фотоархив, след това с Огнян, който е племенник, братов син, на Любен Юскеселиев момчето – с него работихме близо 15 години в списание „Отечество“. По много неща прилича на дядо си, като ги сравнявам сега. След това с Венци Юскеселиев се срещнахме в София прес и с неговия син пък работихме в списание и вестник „Сега“. Аз мога да кажа, че ги познавам тези хора поне от 50 години.“
Преди смъртта на Христо Юскеселиев той е могъл да види налепения вече макет на книгата и да бъде в досег с текстовете в бъдещата книга, обясни Иво Хаджимишев.

Фотограф от световна величина
Фотографиите на Иван Юскеселиев са доказателство за качеството на българската фотожурналистика, но нашето геополитическо нещастие е, че ние винаги стоим в периферията на вниманието на големия свят, посочи още Иво Хаджимишев.
„Не само Юскеселиеви. Преди това се занимавах с „клана“ на Карастояновите. И много други са действително на европейското ниво, на световното ниво от онова време. Ако бяха репортери на „Ню Йорк таймс“, на „Монд“, на „Илюстрасион“, техните имена сега щяха да бъдат в световната фотожурналистика.“
Според Иво Хаджимишев фотоархивите на видните ни фотографи от миналото са „помнещо огледало на събитията, които на ставали в България“.
Чуйте и други подробности в звуковия файл.

Предстои ни среща с един артист, който не излиза често в публичното пространство, но когато го направи, винаги е събитие . Това е човек, който от години доказва, че талантът, постоянството и смелостта могат да отворят врати към световни сцени и да изведат един български глас до върховете на музиката. Красимир Аврамов е изпълнител с..
Ярки, весели, неочаквани и причудливи, също като своя автор, са платната на Росен Рашев – Рошпака, който е виден представител на наивизма в съвременната българска живопис. Той е на 55 години, роден е и твори във Враца. С четка и боички – от малък Още от детската градина Росенчо, както го наричали учителките, бил най-сръчното дете. Попълвал без..
Книгите му са преведени на повече от 50 езика. Продадени са в над 60 милионен тираж. Ю Несбьо е известен като "Краля на скандинавския ноар" . Негова емблема в криминалния жанр е инспектор Хари Хуле, а в България писателят дойде, за да представи романа си "Кръвни връзки". Продължение на успешното заглавие "Кралството", новата книга..
Отваряме страница, в която думите са преживени . Страница, през която ще се опитаме да навлезем в един свят, където поезията е житейската съдба е изстрадана и осветена отвътре. Гост на БНР е Надя Попова - поетеса със силен вътрешен глас, преводач с изключителен усет към нюанса, редактор, който десетилетия пази и пренася литературната памет . Един..
Професор Ивайло Търнев е гост в рубриката "Горещи сърца" – защото неговото сърце наистина е "горещо", а самият той наскоро усети колко много го обичат хората. "Да, има много хора, които се чувстват свързани с мен, защото сме работили по различни социални програми и вероятно сме оставили добри спомени", казва той. Когато съобщава в социалните..
В рубриката " Горещи сърца" ви срещаме с Калоян Желев – едва 18-годишен, но вече утвърден като активен млад човек в обществените инициативи на столичния кв. " Младост". " Като млад човек мисля, че ние, младите, трябва да бъдем гласът на нашата столица, гласът на нашия квартал", казва Калоян. Още от 14-годишна възраст той започва да се..
През 1897 година в центъра на столицата, по проект на швейцарския архитект Хайнрих Майер се издига еднокуполна сграда в стил неокласицизъм и късен барок. Куполът над четирите арки е украсен с месингова корона. Саркофагът вътре е от алпийски мрамор, а на стената зад него е поставен барелеф на Александър I Батенберг. След смъртта на княз Александър I..
Цялата политическа класа стигна до дъното. Това не е политика . Този прочит на политическата ситуация направи в интервю за БНР Корнелия Нинова,..
Не би трябвало да има размествания по бюджета. Това обясни пред БНР бившият финансов министър Владислав Горанов. "Бюджетът е една комуникация...
Цялото интервю на Диана Янкулова с акад. Николай Денков в предаването "Неделя 150" чуйте в звуковия файл.