Възроден е архивът на легендарния фотожурналист Иван Юскеселиев

Иван Юскеселиев е документирал ключови събития от периода преди 1944 година, сред които тържествата по случай раждането на царския престолонаследник Симеон, посрещането на българските войски в Южна Добруджа, първите заседания на Народния съд, погребението на цар Борис III.

„Българският народ отива и бос и стои на дългите опашки пред „Александър Невски“. Тези кадри наистина са покъртителни и те не могат да бъдат манипулирани. Това не е игрален филм, това е наистина документирано страданието на хората, което по-късно, в друг мащаб, се проявява и  при погребението на Георги Димитров. Това е България“, разказа в предаването "Хоризонт до обед" фотографът Иво Хаджимишев, който е съставител на изданието.

Книгата не би била възможна без помощта на историците и обществениците, които помолих да ми помогнат, сподели Хаджимишев.

Наследство от 5 хиляди кадъра

Фотожурналистът Иван Юскеселиев е роден през 1887 г. След 1933 година работи за „Утро“, „Дневник“, „Заря“, „Илюстрована седмица“ – вестници, собственост на един човек. Тези издания не са имали лаборатория и Иван Юскеселиев е бил принуден да работи в килера в дома си.

Умира през 1947-а, оставяйки наследство от над 5 хиляди кадъра. Около 80 фотографии са били запазени на стъклени плаки, другите са на желатинови носители. В продължение на три месеца Ясен Харалампиев е сканирал над 5 хиляди изображения, от които Иво Хаджимишев е направил подбор. "И след това около 300 кадъра са напълно реставрирани, които са в книгата."

Четири поколения фотографи

Това е пета книга от проекта на Иво Хаджимишев, посветен на бележити фотографии и фотографски фамилии от миналото. 

„Имах щастието и нещастието да бъда един от последните хора, които работиха интензивно с неговия син Христо Юскеселиев, както и с неговия по-голям брат, деца и внуци. Общо изчислих, че може би са работили почти 100 години като фотожурналисти. Това е уникално. Това е един род, в който четири генерации работят и то много качествено и много съвестно.“

„Аз съм работил с Борис Юскеселиев като чиракувах в Държавния фотоархив, след това с Огнян, който е племенник, братов син, на Любен Юскеселиев момчето – с него работихме близо 15 години в списание „Отечество“. По много неща прилича на дядо си, като ги сравнявам сега. След това с Венци Юскеселиев се срещнахме в София прес и с неговия син пък работихме в списание и вестник „Сега“. Аз мога да кажа, че ги познавам тези хора поне от 50 години.“

Преди смъртта на Христо Юскеселиев той е могъл да види налепения вече макет на книгата и да бъде в досег с текстовете в бъдещата книга, обясни Иво Хаджимишев. 

Фотограф от световна величина

Фотографиите на Иван Юскеселиев са доказателство за качеството на българската фотожурналистика, но нашето геополитическо нещастие е, че ние винаги стоим в периферията на вниманието на големия свят, посочи още Иво Хаджимишев.

„Не само Юскеселиеви. Преди това се занимавах с „клана“ на Карастояновите. И много други са действително на европейското ниво, на световното ниво от онова време. Ако бяха репортери на „Ню Йорк таймс“, на „Монд“, на „Илюстрасион“, техните имена сега щяха да бъдат в световната фотожурналистика.“

Според Иво Хаджимишев фотоархивите на видните ни фотографи от миналото са „помнещо огледало на събитията, които на ставали в България“.

Чуйте и други подробности в звуковия файл.