Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

Дойчин Боянов - за алпинизма като метафора за достигането на "върха"

| обновено на 29.12.19 в 09:00
Пред Нанга Парбат
Снимка: Личен архив

Дойчин Боянов е един най-добрите български алпинисти. Безкислородното му изкачване на Еверест (от север) през 2004 г. не е повторено досега от друг българин. 

"Една много тежка експедиция. Може би нямам по-тежка експедиция от тази. Първо, страшно много се подготвях за нея. Две години ми беше целенасочената подготовка. От момента, в който беше обявен проектът, аз бях обсебен от него... Изпитвам известно удовлетворение, че не се поддадох на обстоятелствата и изкушенията да го направя с кислород... Но, в крайна сметка, в една експедиция, когато има смъртен случай, не можем да отчитаме успехи и аз, лично за себе си, чувствам по-скоро едно поражение, отколкото някакъв триумф."

Бил е на осемхилядниците Нанга Парбат и Гашербрум 1, на седемхилядника Ленин, на петхилядника Алпамайо в Перу, на К2 достига до 8150 м. Изкатерва легендарни маршрути по големи стени, като “The Nose” по Ел Капитан, Мармолада в Доломитите, североизточната стена на Пиц Бадиле, по маршрута на Касин. 

Пред Гашербрум 1
Осъществява премиерни изкачвания на върховете Левски (5733 м) и Сивата кула (5433 м) в Каракорум, както и на върховете Голям иглен връх, Св.Борис, Симеон и Академия на о.Ливингстън, Антарктида.

Голям иглен връх в Антарктида
Роден в семейството на учители, днес Дойчин е на 43 години и вече е баща на две деца, преподава в НСА и продължава с експедициите. Това лято изкачи техничния петхилядник Найсер Брак в долината Чаракуза, Пакистан. 

"Не обичам да ме изпращат на летището, но обожавам да ме посрещат... Не съм спрял от първата минута, в която станах родител, да се занимавам с катерене. Дори синът ми беше на 1 месец, когато змаинах на поредната експедиция. Едва изчаках първия му рожден ден, за да замина на следващата... Ако преди съм премислял може би по два пъти нещата, сега ги премислям и един път за тях поотделно (за семейството си - бел.ред.)."

Целта му сега са сложни маршрути и девствени върхове. 

"Алпинизмът е много голям, защото ни създава метафората за успеха, за достигането на "върха". Така че той е необходим на хората да служи по този начин - като нещо, което постига невъзможното. Не като нещо овладяно, което ни е подарено, а пък ние да си въобразяваме, че сме изживели нещо велико... Лично ще се постарая да не се проваля в ревността си към алпинизма и в отношението, което имам към него, а то е да бъде запазен в неговата най-чиста форма... Ние оценяваме хората, които преминават през проблемите с достойнство и със стил, а не тези, които ги заобикалят."
На скалите край Враца

"Обръщайки се назад в годините, има моменти, в които съм правил компромиси... Едно такова решение беше през 2005 г. на връх К2. За мен това беше едно от най-трудните ми решения, защото още тогава ние схващахме, че може би ще се качим на този връх, но никакъв шанс да се върнем. Представете си - поколения алпинисти, мечти (към онзи момент все още няма българско изкачване на К2 - бел.ред.)... Ти си там, на мястото, имаш реалната възможност да го направиш, с всяка крачка го правиш. В един момент схващаш, че нещата не са съвсем ок. И тогава да го вземеш това решение - да, може и да е компромис, но пък, благодарение на този компромис, днес сме с Вас и разговаряме."

Интервюто с Дойчин Боянов чуйте в звуковия файл.


Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
Новините на Програма „Хоризонт“ - вече и в Instagram. Акцентите от деня са в нашата Фейсбук страница. За да проследявате всичко най-важно, присъединете се към групите за новини – БНР Новини, БНР Култура, БНР Спорт, БНР Здраве, БНР Бизнес и финанси.
ВИЖТЕ ОЩЕ
Коледен базар в град Познан, Полша.

Аугусто Ечевери Чуковски: Важно е да вярваме в доброто и да разчитаме на него

Самото му име загатва интересна фамилна история и автобиография - Аугусто Ечевери Чуковски има колумбийска, френска, българска и беларуска кръв, но се чувства изключително свързан с културата на Полша, защото детството му преминава там. Преподава полски език в Софийския университет, а освен това е и музикант. Как празнуват в Полша и Колумбия, но..

обновено на 06.01.25 в 09:09

Мануела Панаретова: Нека опитаме да запазим мир и баланс в отношенията

Културата на Южна Америка присъства в живота и празниците на семейството на Мануела Панаретова. Тя е испанист, преводач, преподавател по испански и италиански език, а личният ѝ живот е свързан с Чили, където живее по време на брака си с чилиец. Как отбелязват Коледа и Нова година в нейната фамилия и как съчетават българската и чилийската култура..

обновено на 06.01.25 в 07:45
Таня Лий, Джегук Лий и синът им Дамин Лий.

Таня Лий: Нека запазим хубавото си отношение и грижата един за друг

Таня Лий e българка, а съпругът ѝ Джегук Лий е от Южна Корея. След като се запознават благодарение на общ познат от корейската общност в България, първоначално ги събират разговорите за Съединените щати и любовта им към тази държава отвъд Океана. Сега вече като семейство Таня, Джегук и синът им Дамин съчетават в ежедневието и празниците си традиции..

обновено на 06.01.25 в 05:56
Силсила Махбуб

Силсила Махбуб: Нека имаме щастлива година, в която българите избират да останат тук

В Афганистан Новата година – Навруз, всъщност ще посрещнат на 21-ви март, а не на 1-ви януари, защото празнуват по друг календар. Част от афганистанската общност в България обаче ще отбележи 2025-година заедно с нас. Какви са приликите и разликите в празнуването тук и там, както и как смесват традициите афганистанците в страната ни разказа..

обновено на 06.01.25 в 05:12

Къщата на семейство Овчарови в Ново село е превърната в безплатен музей

Семейство Даниела Савомолска – Овчарова и Владимир Овчаров са професионални художници, артистични номади, живели са близо 30 години в Съединените американски щати. Решиха да се завърнат в България, но не в родната София.  Избраха новият им дом да бъде в бивша бозаджийница във великотърновското Ново село. Преобразената от тях къща в самия център на..

публикувано на 05.01.25 в 05:56

Антропологът Оливие Живр: Вкусът на радиоточката е като на шкембе чорба

Навръх рождения ден на програмите на БНР "Хоризонт" и "Христо Ботев" "Изотопия" припомня интервюто, с което започна настоящия радиосезон, за да засвидетелства уважението на голямото радио към малкото – някогашната радиоточка . С течение на времето нещата се променят. В България изучава културното наследство в Самоковско, но и в..

публикувано на 04.01.25 в 10:43
Исус Ангелов

Исус Ангелов - един млад човек, който "създава усмивки в хората"

Исус Ангелов е потомствен музикант, наследил таланта си от дядо си и баща си. Обича да работи и да постига целите си. С един акордеон може да предаде звука и на други музикални инструменти, като орган и цигулка. „Музиката я поставям на първо място и се радвам, че като един символ на столицата, свирейки къде ли не, създавам настроение, радости..

публикувано на 01.01.25 в 10:00