2019: Попарените надежди на Скопие и Тирана

2019 г. ще се запомни като годината, в която Западните Балкани бяха свалени на земята - след големите надежди за ускорена евроинтеграция, които им донесе българското председателство на ЕС през 2018 г.

Френският президент Еманюел Макрон не допусна начало на присъединителни преговори със Северна Македония и Албания. А и с настояването си за реформа на процеса на разширяване отдалечи във времето евроинтеграцията на всички страни кандидатки от региона.

През 2020 г. ще стане ясно докъде ще доведе разочарованието на техните граждани и от това, и от управниците им, и от нерешените спорове между държавите им.

Така Макрон безмилостно попари надеждите на Тирана и Скопие, че ще получат дата за начало на преговори за присъединяване към Европейския съюз. Президентът на Франция иска преди Балканите да влязат в Европа съюзът да се реформира, за да може ефективно да взема решения.

Сред останалите лидери в Европа обаче преобладава убедеността, че Макрон накърни репутацията на съюза и така направи голяма, историческа грешка.

Най-силен е ударът за Зоран Заев. Заради поредицата от смели действия, които предприе, за да приближи страната си към евроатлантическото семейство. Това включва договора за приятелство и добросъседство с България и Преспанския договор с Гърция, с който беше сменено името на Република Македония и тя стана Северна. В ретроспектива оптимизмът на премиера изглежда направо смешен, а отчаяните му молби точно преди решителния момент през октомври – унизителни.

Заев вероятно вече е разбрал, че герои в тази сага могат да са само сънародниците му - ако, също като него, демонстрират прословутия македонски инат, и не се откажат от избора да станат част от европейското семейство. С единия крак вече са в НАТО.

„Нашето място е в ЕС“ - така видя нещата Заев в емоционалния момент на победата на Стево Пендаровски на президентските избори тази пролет.

Лидерът на опозицията Християн Мицковски показа, че ако той стане премиер, приятелството с България ще бъде замразено.

А България заради очевидното разтакаване и политизиране на работата на експертната историческа комисия, когато тя стигна до личността на Гоце Делчев, даде ясно да се разбере, че търпението му е на привършване. Все пак България приятелски реши да не пречи на Скопие да започне да преговаря за еврочленство, но очерта червените линии.

След консултации при президента Радев в началото на есента правителството формулира критериите, които Северна Македония трябва да спази, за да не бъде замразена евроинтеграцията ѝ. Тези критерии произтичат от договора за добросъседство. Сред тях са отказ от претенции за македонско малцинство в България, реабилитация на репресираните от югославския режим, ясен график за промяна на учебниците по история. За последното обаче изглежда вече положителна перспектива не вижда дори професор Ангел Димитров - съпредседателят на експертната комисия:

„Имаме много различни представи с нашите колеги не само за смисъла на нашата работа, но и за разбирането на Договора за приятелство и добросъседство, който в крайна сметка предписа създаването на Смесената комисия. Не сме в състояние да говорим за постигнати сериозни резултати“.

Със Сърбия исторически спорове нямаме. Но отношенията на най-високо ниво през 2019 г. се развиват странно. През февруари президентът Александър Вучич връчи на премиера Бойко Борисов най-високото държавно отличие - Ордена на Република Сърбия - за заслугите му за утвърждаване на миролюбивото двустранно сътрудничество. Миналия месец Вучич дори проговори български - когато с Борисов откриха заедно и последната отсечка от магистралата до българската граница.

Два пъти обаче през годината между Борисов и Белград прехвърчаха искри.

Външният министър Ивица Дачич разкритикува премиера ни от ефира на РТС, че бил чел лекции на испанеца Жозеп Борел, че като върховен представител на Евросъюза по външната политика трябва да уважава общата позиция, че Косово е независима държава. Дачич след това се извини и Борисов сложи край на скандала с доста прям въпрос към колежката му Ана Бърнабич:

„Тази девойка ме пита защо се карам аз с вас?“

„Не поставили сме точка“ – отговори му тя.

В края на ноември обаче, след като беше разкрито, че Русия извършва активна шпионска дейност в страната му, Вучич обвини и България, че прави същото. Наш военен аташе работел в Рашка област, част от Санджак, против целостта на Сърбия:

 „Тези хора вече няма да имат какъвто и да е достъп до информация или събития в Сърбия. Става дума за членове на австрийските, германските и българските служби“.

Същевременно сръбският президент се закле във вечна дружба с Русия. Нещо, което Владимир Путин, посрещнат като цар в Белград, показа, че оценява:

На Путин Вучич разчита на подкрепа за „замразения конфликт“ с косовските албанци, чието решаване вече повече от година е в задънена улица. И така изглежда ще остане - заради победата на националистите на извънредните избори в Косово:

„Дойде денят!“, поздрави Албин Курти сънародниците си с изпращането в опозиция на партизанската коалиция „Тачи-Весели-Харадинай“.

Вучич обаче консолидира сръбските гласове в Косово и чрез партията „Сръбска листа“ ще продължи да държи всички козове за целостта на бившата провинция на Сърбия. Както и в Белград, където годината започна с протести, и завърши така - но опозицията е доста ефективно разединена и слаба:

„Мислеха си, че няма да посмея да изляза да говоря тук. Защото е страшно, когато Бошко фашиста тръгне и олигарсите Йеремич и Джилас също. Аз не се страхувам. Мога да изгубя само живота си. Нищо повече“.

„Крадец“ скандираха и срещу президента Мило Джуканович в Подгорица и срещу премиера Рама в Тирана. Хората в региона показаха, че могат да спрат да мълчат и да търпят. Но „Балканска пролет“ няма. Засега.