Отец Славчо Иванов: Вярата и знанието не са в противоречие

Неделното църковно училище във Велико Търново при православния храм „Св. Никола“ е на 180 години. В часовете по вероучение двайсетина деца учат това, което са учили и предците им, обяснява отец Славчо Иванов. Според него часовете по религия след неделната служба са важни в днешните времена.

Времена на подмяна

„Особено в днешно време, когато се подменя историята, когато се подменят дисциплините. Наблюдаваме това нещо да се стигне до там да подменят толкова много думи в романа „Под игото“ на Иван Вазов. Нашите дисциплини, Слава Богу, през вековете са едни и същи, не са подменени. Дори имаше години, когато използвахме учебници от царско време. По тях работихме в първите години, само че предлагахме знанията в съвременен вид“.

Вярата и знанието не си противоречат, смята отец Славчо:

„И при нас, в неделното училище, тези дисциплини, които преподаваме - гледаме да съхраним и нашата вяра, а и знанието за различните неща, които ни заобикалят и най-вече по какъв начин ние да живеем. Примерно преди 100 години на нашите предци са им предлагали, са вменявали, че човек е излязъл от маймуната. Заварихме тези години. Сега ни предлагат още по-щури идеи, които са вече много брутални, много насилствени, говоря за джендърската идеология. Учим ги, че Бог е сътворил два пола мъжки и женски, Адам и Ева“.

В пепелта на пожара

Според историческите данни първото славянобългарско църковно училище в Търново е изградено през 1839 г. След десетина години в града избухва огромен пожар, който унищожава училището заедно с 600 къщи. След това видният търновски търговец хаджи Минчо дарява пари за нова сграда. Днешната пристройка към храма „Св. Никола“, където се помещава неделното училище, е съградена преди четвърт век.

И двете деца на Надежда Димитрова посещават неделното училище във Велико Търново.

„Семейството е вярващо и децата да получават този вид образование, освен вкъщи, и по по-специален начин от свещеник и да са в църквата, защото е много важно християнските ценности да присъстват в живота им. Доброто като понятие е философско, но и християнско. Доброто се носи в душите на хората. Аз лично го свързвам с неосъждане, с приемане на хората, с възможността, ако можеш, винаги да помогнеш на някой“, казва тя.

Синът на Надежда Димитрова – 11-годишният Тома Димитров, е в църквата от бебе. Христос ни помага и ни учи на добро и любов, казва русият младеж, който, като всички останали момчета на неговата възраст, е с модерна прическа, ходи с дънки и кецове и не излиза от телефона си. 

Да правиш добро 

„Ние не правим такива грехове като другите и ако правим, можем да се пречистим от тях. По-различен съм от другите деца с вярата в Христос. Те много рядко идват на църква точно по празниците като Рождество Христово, а ние всяка неделя идваме. Всичко ми е интересно в часовете по вероучение. Сега по празниците има и други разкази, освен за Христос, и за отците. И ми е много интересно. Като правиш добро на някой рядко се връща, но пак ти е хубаво на душата, че си направил нещо добро и си мисля, че тази вяра е правилна и точно за това името е православна вяра, направо е, да се помолиш на иконите и Господ ще ти прости“. 

От месец в неделното църковно училище в часовете по вероучение идва и 9-годишинят Давид Кираджиев:

„Научавам много неща за Бог, за Исус Христос и ми харесва. Господ е създал земята и първите хора на земята, които са били Адам и Ева. Той е създал цялата вселена, всички планети и това ме удивлява. На Рождество се е родил Исус Христос, синът на Бог“, вече знае Давид.

За Рождество Христово престоятелят на църквата „Св. Никола“ във Велико Търново отец Славчо Иванов пожелава:

„Нека витлеемската звезда да огрее сърцата на всички деца, да огрее домовете на православните християни и по този начин да станат съпричастни с тази божествена радост, която са изпитали и пастирите, и ангелите като се пеели слава във висините Богу, на земята мир, на човеците – благоволение“.