След Освобождението започва бавна промяна в начина на отбелязване на новогодишните празници, разказва пред "Хоризонт" директорът на Регионалния исторически музей Стефан Шивачев.
Първата елха
Първата коледна елха в Пловдив след Освобождението се появява през 1878 година - това е и първото официално посрещане на новогодишните празници в града. За 20-30 години след Освобождението се полагат основите на нови традиции. Училища, дружества и различни организации започват да правят вечеринки, коледни срещи и балове. Елитните ресторанти измислят специални програми. Появяват се и коледните картички, внасяни от книжарите предимно от Виена и Париж. Модата се оказала толкова заразителна, че само след няколко години пощальоните били претрупани от празнични пожелания. Родното производство с картички на български се появило след 1910 година.
В Пловдив още преди Освобождението има значителна от европейски представители – консули на европейски държави, техници и инженери, дошли около барон Хиршовата железница, лекари. След 1978 година те, малко или много, променят облика и на празниците в града с традициите и символите на собствената си култура.
Тържества и благотворителност
От следосвобожденските години датират и първите благотворителни инициативи в помощ на нуждаещи се, както и първите всеобщи празненства за изпращането на старата и посрещането на новата година.
„По идея на генерал Столипин (генерал-губернатор на Източна Румелия - бел. ред.) и с негово значимо участие се създава в Пловдив първото сиропиталище и за да се съберат финансови средства за закупуване на сграда и устройване на сиропиталището, самият генерал Столипин и неговата съпруга – княгиня Наталия Горчакова, устройват благотворителен бал, в който се събират средства за това сиропиталище. Това е може би най-яркият момент на скандализиране на дотогавашните нрави, защото самият генерал Столипин участва в театралната постановка по време на тази благотворителна вечер – нещо, което не е прието въобще в тогавашното пловдивско общество“, пояснява Стефан Шивачев.
Коледарите остават атракция
Старите устои на празниците обаче остават стабилни. „Градът тогава е малък, от порядъка на 33 500 жители. Макар и най-големият град в българските земи по това време, няма тези обществени сгради, където да се провеждат подобни чествания и за дълги години коледарите, които обикалят в махалите и по кварталите, остават като най-голямата атракция“, допълва Стефан Шивачев.
Как са празнували Коледа и Нова година в края на 19 век - чуйте в звуковия файл.
"Най-впечатляващо беше в Боливия, на соленото езеро Салар де Уюни, където при дъждовния сезон се образува тънък слой вода и чувството е неописуемо – звездите слизат на земята, буквално. Все едно си в открития космос . Там се виждат неща, които не можем да видим от северното полукълбо, от България, и успях да запаметя с камерата си много красоти...
Тази седмица във фоайето на Регионалната библиотека "Любен Каравелов" в Русе бе представен луксозен като изработка и изключително ценен като съдържание албум. Под заглавието "Русе в миналото. Градът във времето между двете световни войни 1920 - 1940 г." притежателите на фото албума имат редкия шанс да видят част от колекциите на съставителите Йовчо..
През тази седмица Монтана бе домакин на Международно полево учение за справяне при наводнение. Към 300 пожарникари, спасители и доброволци от 7 държави показаха възможностите си за реакция при природното бедствие. Това бе второто подобно учение с международен характер. Посланикът на Федерална Република Германия посети учението. Монтана бе..
Историята на 46-и пехотен добрички полк разказва изложба, подредена в Регионалния исторически музей в Добрич. Акцентът на експозицията е върху участието на безстрашните над 2 000 войници в заключителните битки преди края на Втората световна война. Изложбата е съвместна с Регионалния клуб „46-и Пехотен Добрички полк“. „Пътят към победата“ е..
В Плевен с тържествен концерт отбелязаха 35 години от създаването на Държавната финансово - стопанска гимназия „Интелект“. На тази годишнина е посветен и филм, създаден от две момичета в 11 клас - възпитанички на училището. За идеята, мотивите и за гимназия „Интелект“, Латинка Светозарова разговаря с Радинела Павлова и Габриела..
За първи път в историята на националния фестивал на българското кино „Васил Гендов“, Столична община учреди и връчи специална награда за филм със социална значимост. Отличието бе част от церемонията на Съюза на българските филмови дейци – най-престижното признание за родното кино. Наградата беше присъдена на документалния филм „Училище за надежда“ –..
На децата отдавна не им е интересно в училище. Това заяви пред БНР Александър Чакмаков, директор на Първа английска гимназия в София...
Към 19 часа ще излезем с официално решение за прекратяване на блокадата на градския транспорт в София. Нека първо минат комисиите на СОС,..
Ограничено е правото на децата на образование и правото на възрастните на достъп до работното място , пише в позиция Съюзът на ръководителите в..