Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

Модерните коледни ритуали бавно превземат следосвобожденския Пловдив

Дълги години коледарите остават най-голямата атракция по махали и квартали

Старият Пловдив
Снимка: БГНЕС

Някога в Пловдив…Поставят първата коледна елха в центъра, внасят коледни картички от Виена и Париж, поставя се началото на събития за благотворителност.

След Освобождението започва бавна промяна в начина на отбелязване на новогодишните празници, разказва пред "Хоризонт" директорът на Регионалния исторически музей Стефан Шивачев.

Първата елха

Първата коледна елха в Пловдив след Освобождението се появява през 1878 година - това е и първото официално посрещане на новогодишните празници в града. За 20-30 години след Освобождението се полагат основите на нови традиции. Училища, дружества и различни организации започват да правят вечеринки, коледни срещи и балове. Елитните ресторанти измислят специални програми. Появяват се и коледните картички, внасяни от книжарите предимно от Виена и Париж. Модата се оказала толкова заразителна, че само след няколко години пощальоните били претрупани от празнични пожелания. Родното производство с картички на български се появило след 1910 година.

В Пловдив още преди Освобождението има значителна от европейски представители – консули на европейски държави, техници и инженери, дошли около барон Хиршовата железница, лекари. След 1978 година те, малко или много, променят облика и на празниците в града с традициите и символите на собствената си култура.

Тържества и благотворителност

От следосвобожденските години датират и първите благотворителни инициативи в помощ на нуждаещи се, както и първите всеобщи празненства за изпращането на старата и посрещането на новата година.

„По идея на генерал Столипин (генерал-губернатор на Източна Румелия - бел. ред.) и с негово значимо участие се създава в Пловдив първото сиропиталище и за да се съберат финансови средства за закупуване на сграда и устройване на сиропиталището, самият генерал Столипин и неговата съпруга – княгиня Наталия Горчакова, устройват благотворителен бал, в който се събират средства за това сиропиталище. Това е може би най-яркият момент на скандализиране на дотогавашните нрави, защото самият генерал Столипин участва в театралната постановка по време на тази благотворителна вечер – нещо, което не е прието въобще в тогавашното пловдивско общество“, пояснява Стефан Шивачев.

Коледарите остават атракция

Старите устои на празниците обаче остават стабилни. „Градът тогава е малък, от порядъка на 33 500 жители. Макар и най-големият град в българските земи по това време, няма тези обществени сгради, където да се провеждат подобни чествания и за дълги години коледарите, които обикалят в махалите и по кварталите, остават като най-голямата атракция“, допълва Стефан Шивачев.

Как са празнували Коледа и Нова година в края на 19 век - чуйте в звуковия файл. 




Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
Новините на Програма „Хоризонт“ - вече и в Instagram. Акцентите от деня са в нашата Фейсбук страница. За да проследявате всичко най-важно, присъединете се към групите за новини – БНР Новини, БНР Култура, БНР Спорт, БНР Здраве, БНР Бизнес и финанси.
ВИЖТЕ ОЩЕ

платена публикация
Шестото издание на образователната кампания "Пресичам безопасно с TEDI" стартира от Велико Търново

24.9.2025г. – За първи път образователната кампания „Пресичам безопасно с TEDI” стартира от Велико Търново. Шестото издание на инициативата бе поставено в основно училище "Патриарх Евтимий", където първокласници придобиха ценни знания за пътната безопасност от представители на Главна дирекция „Национална полиция“. Техен верен спътник в уроците бе..

публикувано на 06.10.25 в 16:15
Стефан Курдов

Стефан Курдов защитава правата на бездомните животни във Варна

От 50 до 300 лева е глобата, ако храниш бездомно животно във Варна. С това са се преборили доброволците от координационен център за противодействие на насилието над животни "Зоопатрул"с председател журналистът на свободна практика Стефан Курдов. Предстои тя да бъде отменена от Общинския съвет. Той и неговите съмишленици успяха да осигурят 120 хиляди..

публикувано на 05.10.25 в 05:22
Весела Дякова

Весела Дякова: В обучението по музика най-важна е дисциплината

Музикалният педагог Весела Дякова ван Авермат е посветила целия си живот на музиката и работата с деца . Петнадесет години г-жа Дякова е преподавала клавирен съпровод в Музикалното училище в Пловдив. След 1989 г. продължава учителската си дейност в Белгия. Запалила е десетки деца по музиката, а нейни възпитаници сега се изявяват по международните..

публикувано на 04.10.25 в 09:00
Творбата

Ярката и неудобна живопис на тандема Валентина Чернева - Cherry и Милен Маринов

Ярка и неудобна живопис. Така можем накратко да опреелим творбите на тандема художници Валентина Чернева - Cherry и Милен Маринов. Двамата имат прясно открита изложба, носеща името “Под едно небе 2” в пловдивската галерия “Възраждане” .  Часове след събитието те дойдоха в студиото на Автономията , за да се изкажат за каквото ги..

публикувано на 30.09.25 в 20:33
Чавдар Киселинчев

Спомняме си за Чавдар Киселинчев

Спомняме си за Чавдар Киселинчев. Той е един от най-авторитетните външнополитически коментатори в Българското национално радио. Красив ум, човек с голяма обща култура, впечатляващи познания за процесите в света, които е обяснявал на младите си колеги в БНР, които са го слушали с удоволствие. Липсата на коментатори от такъв ранг създава..

публикувано на 29.09.25 в 13:00
Зорница Христова

Зорница Христова - гост в "Горещо сърце": Лесно е да се влюбиш в четенето

В рубриката "Горещи сърца" срещата е със Зорница Христова, жена, която впечатлява със спокойствието си и с искреността, с която говори за книгите. Тя е писател и преводач, един от създателите на издателство ,"Точица". Завършила е английска филология в Софийски университет.  Автор е на книгите "Вкусна география" и ,"Когато искам да..

публикувано на 28.09.25 в 09:00
Историята на Силистра

Историята на Силистра - белязана от различни епохи и културни влияния

След възвръщането на Южна Добруджа към България с Крайовския мирен договор през 1940 г. Силистра се превръща в културна столица на региона. Изследване, базирано на публикации във в. "Подем", излизал през тези години в региона, показва как градът бързо възстановява и развива културния си живот. Проучването е дело на дългогодишния..

публикувано на 28.09.25 в 07:50