Владислав Кацарски: Протягай ръка да погалиш, не да удариш

„Признание от враговете“ – това е новогодишното късметче на Влади Кацарски, който смята, че трябва да си уважаваме враговете, защото те са наше мерило. „Когато врагът ти те признае, той няма да престане да ти бъде враг. Човек трябва да има врагове, за да се измери и то да се измери в своята доброта.“

И врагът, и приятелят са ни учители, убеден е Кацарски. „В края на краищата всичко е едно безкрайно учене. Аз се уча от всичко, което е около мен. Никога не можеш да се научиш докрай – то това е и магията на живота.“

Мисията социално радио

Съпрузите Анелия Велинова и Владислав Кацарски са създатели на социалното Брайл FM радио. Ние с Нели направихме радио – от два микрофона и половин компютър, признава Владислав. В една мазе с плъха Стефан, допълва Анелия. Сега радиото започва шестата си година и за него работят 11 души. 2019 година не била лека. Радиото било на крачка от слагане на катинарите, разказа Влади Кацарски. Всеки изминал ден ни показва, че има хора, на които сме нужни, допълни той.

„Черните облаци около нас не са се разминали, главно защото има малки хора, с малки души, които се опитват да ни притискат и то много неприятно – икономически, и си мислят, че ще спрем да работим. Пожелавам си тази година да се случат няколко неща, които заложихме през миналата и Брайл FM да стъпи наистина на здрава основа, за да можем да бъдем много по-непоклатими“, казва Владислав.

Брайл FM е радиото, което си говори с хората и е отворено за техните радости и скърби, вярва Влади. Нашите надежди са свързани с това да не направим мръсни сделки със самите себе си, допълва го Анелия.

„Защото някой може да мечтае това да стане. Някой може да смята, като мечо Пух, че пчелите са създадени да правят с мед за него. Такива думи имаше: вие сте радио, вие можете да изкарвате пари за нас. Само че ние не сме чергарски конници, ние не сме наемници. Ние работим от душа и сърце“, обобщава Анелия Велинова.

Сюжети от извора на живота

Когато започнах с добри мисли да мисля за лоши неща, започнах да живея по-добре, сподели Владислав Кацарски. Новите му седем новели, озаглавени „Загърбената земя“, са получили голямо признание на последния декемврийски панаир на книгата и са предизвикали голям интерес.  Коя земя е загърбена? „Ами тъмното в нас“, отвръща Владислав, който описва истински истории и черпи своите сюжети от заобикалящия го живот.

Листът, който предшества същинските новели, е написан, защото читателят трябва да влезе и да си съблече дрешката, за да се приготви за чете, да слуша, да преживее написаното в книгата, обясни Влади Кацарски.

Пълнокръвни герои

Той разказа още как спирал неколкократно да пише творбата си „Проклятие“, част от сборника с новели – за монахиня, която решава да потърси сметка на Бог, защото всеки път, когато започвал да пише, се случвало нещо лошо на човек от семейството му. „Не може да кълнеш Бога“, посочи Влади Кацарски и обясни как разказът се е избистрил и е бил завършен.

Друг от героите на книгата – Стойне, често бил виждан на площад „Славейков“ в София върху касетка за хляб, да държи чашка и да пее. „Това е героят на „Кучета“ и това, което е в „Кучета“, той ми го е разказвал, а смъртта му е точно такава, каквато е там. Той беше от село Яхиново. Нелепо си загина Стойне. Беше странен човек. На такива хора не знаеш как да помогнеш, когато ти се наложи да го направиш.“

Винаги трябва да протягаш ръка, за да погалиш, а не за да удариш, смята Владислав Кацарски. Понякога като го направиш, получаваш страхотен шамар, но какво от това, пита той. Нали е „по-добре да си протегнеш ръката и да те излъжат, отколкото да загубиш вярата в това да си протягаш ръката за добро“.