Размер на шрифта
Българско национално радио © 2024 Всички права са запазени

Ще ги има ли върховите технологии в модернизацията на армията

И кога повече млади хора ще изберат военната професия

Снимка: БГНЕС

През февруари Министерството на отбраната очаква предложения по поръчката за дронове за войската. Това се случва малко след като бяха платени новите изтребители и на фона на очакваните тази година проекти за нови кораби и нови машини за пехотата. Дали обаче проектите за модернизация на армията ще вкарат не само нови, но и върхови технологии в оборудването и дали ще привлекат повече млади хора към военната професия при сегашния недостиг на войници?
    

Когато в края на първата година на кампанията за набиране на военни заместник-началникът на отбраната генерал-лейтенант Димитър Илиев отчете, че има повишаване на интереса към военната професия, той остана предпазлив да обвърже това с обявените проекти за модернизация на армията. Най-голям е интересът към Военновъздушните сили, както и към някои специалности в Сухопътните войски, отбеляза Илиев.

Младите в армията

„За един млад човек романтиката да летиш, да скачаш с парашут - съвсем обяснимо е за 17-18 годишно момче или момиче това да му е по-интересно, да му изглежда по-героично, ако искате“, допълни го военният министър Красимир Каракачанов.

Новото привлича. А новите инвестиции в отбраната изглеждат така: очаква се до три – четири години пилотите да летят на чисто нови самолети, моряците да имат два нови кораба, а пехотата да разполага с най-съвременната бойна техника. Всичко това на обща цена почти 5 милиарда лева. И съпътстващите модерни комуникации, радари и обучение.

Велизар Шаламанов  Снимка: БГНЕС

Според бившия военен министър Велизар Шаламанов, който сега е заместник-директор на Института по информационни и комуникационни технологии при БАН, всичко това България посреща само с изречение в актуализираната стратегия за Национална сигурност. Без изследователска програма в сферата на новите технологии за сигурност и отбрана.

Новите технологии в отбраната

„За да бъдем успешни в тази нова среда, която дава много по-добри възможности, трябва да изградим национален капацитет в сферата на новите технологии в отбраната, а това е нещо, което ни липсва, защото то е ново ниво на развитие в сферата на ръководство и управление. Ние ще получим нови технологии, ако имаме капацитет да ги усвояваме и да ги развиваме“, коментира Шаламанов.

„Говореше се за офсетни програми, свързани с безпилотни летателни апарати. Те трябва да бъдат интегрирани и като управление, и като линии за предаванията на тактически данни, за тяхното изобразяване. Говорим за координационен център – морски. Това означава там да бъдат приложени най-новите технологии за обработка на голям обем от данни. Това изисква нов тип планиране, нов тип управление, свързване с непознати досега области. Връзката армия-наука, връзката армия- индустрия и най-вече връзката България -НАТО, България - Европейския съюз, България - стратегически партньори, от които придобиваме техника“, посочи Велизар Шаламанов.

Ран Гонсали   Снимка: Добромир Видев

В клон на израелската държавна отбранителна компания до Хайфа, д-р Ран Гонсали обяснява дейността на отдела, занимаващ се високите технологии. Фирмата, в която Гонасали е топ мениджър, има интерес в българския проект за Сухопътните войски. Той показва модел на мястото, което е отворено и към знаещи студенти, и към бизнеса и създава продуктите, които по думите му в следващите 20 години ще бъдат необходими на войниците.

„В изследователския център имаме 2500 инженери, техници, програмисти. Те се занимават не само с навигацията на ракетите, електрооптичните системи, но пишем и софтуер за обработка на изображения, компютърно зрение, радари и комуникации, дори изкуствен интелект. Всички тези разработки във фирмата, се правят с подкрепата на правителството на Израел. В последните години ние решихме стратегически да отворим нови места, за да направим и връзката с университетите в страната. Този хъб сега обединява около 350 учени специалисти, един своеобразен Google“, изтъква Ран Гонсали.

Експериментална наука

„И така, ако някой иска да работи в областта на базата данни, отива в един от центровете ни. Ако искате да работите за развитието на възможностите на ракетите, може да бъдете в друг наш център. Ако искате да правите софтуер, идвате тук, близо до Хайфа. Искаме да направим така, че тези хъбове да са връзката между развитието на военните технологии за комерсиални цели, науката и академичните среди. Сътрудничим си с най-добрите студенти от университетите, със стартъпи. Създаваме цяла екосистема в Израел за тези иновации“, допълва д-р Гонсали.

„Имаме много млади хора, 3D принтери и условия ако някой има някаква идея, той да може да е тества да я пробват, да я изпита. Да скъсим пътя между идеята, разработването и продажбата й. Адаптираме и външни технологии за да видим дали стават за целите на отбраната“, пояснява израелският специалист.

Ран Гонсали обяснява, че благодарение на тази система е била развита концепцията на „Iron Dome“ – мобилна система за прихващане и унищожаване на ракети. Разказва как използва алгоритмите, за да предвиди траекторията на идващите ракети и как специалистите му „обучават“ чрез алгоритми бъдещите ракети да виждат врага и да се ориентират без gps. И още - как сензори да създават 3D модели и карти само от снимки. Как учат машините да бъдат автономни като се движат в пространството. Говори дори за вариант изкуствен интелект да разбира от всичко това.

Приятел на войника

Проф. д-р Георги Милошев работи в БАН от 40 години, а по програмата на НАТО „Наука за мир и сигурност" съдейства български млади учени да работят по портативен детектор за откриване на опасни за войника вещества и експлозиви. Наскоро на конференция Георги Милошев разказа как благодарение на проект на НАТО, той се опитва да привлича и млади хора.

„Този апарат по презумция трябва да бъде по-малък дори и от един клетъчен телефон, така че всеки войник при военни действия може да го носи в джоба си и това нещо да му съобщава какво е нивото на опасност за него. Едновременно с това ще опитаме да привлечем млади хора от университета, където водя лекции и се опитвам да събера студенти, които биха се заинтересували не само от фундаменталната наука, но и от прилагането на тази наука на практика. Събирайки такива студенти около нас, около нашата група в лабораторията в Българската академия на науките, ние се опитваме да ги заразим с нашия ентусиазъм да работят наука, която да бъде прилагана в практиката. Да се правят неща, от които бизнесът би могъл да се заинтересува, да поеме от там нататък и да го внедри като производство или да го разпространи на всички заинтересовани институции“, заяви проф. Милошев.

Проектите за модернизация не наблягат на човешкия фактор

За по-дълго в армията да останат и военните, които ще ползват новите машини, се надява и армейското ръководство, което стартира проектите за модернизация. Но дори и бившият военен министър Велизар Шаламанов не дава директен отговор на въпроса дали с тези проекти армията изпусна шанса да вкара и топ специалисти в своите редици.

„Проектите за модернизация някак си не наблягат достатъчно на подбора на хора, на тяхното обучение, на развитие на капацитета. Самата кампания „Бъди войник“ набляга на това да се наберат повече хора в редовия състав. Примерно, няма кампания за кибер специалисти няма кампания за иновативни стартъпи, които да работят по модернизацията, както е в другите страни. Няма кампания за създаване на национална научна програма в сферата на високите технологии, обвързана с Европейския фонд за отбрана и с програмата за иновации. Тези неща трябва да се случат, защото просто иначе пропускаме шанса. Все още не сме го пропуснали, тъй като се похарчени само някъде около четири и половина-пет милиарда. Има да се похарчат още поне 10 милиарда. Но когато се харчат тези 10 милиарда, ние трябва да сме наясно, че паралелно трябва да се похарчи един милиард, който да направи технологично превъоръжаване на целия сектор. Извън поделенията, които ще получат нова техника, основно произведено в чужбина.“


БНР подкасти:



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
Новините на Програма „Хоризонт“ - вече и в Instagram. Акцентите от деня са в нашата Фейсбук страница. За да проследявате всичко най-важно, присъединете се към групите за новини – БНР Новини, БНР Култура, БНР Спорт, БНР Здраве, БНР Бизнес и финанси.
ВИЖТЕ ОЩЕ
Петко Стоев

Петко Стоев за ролята на технологиите в съвременния свят

За ролята на технологиите в съвременния свят има много какво да се каже. Те стават все по-важна част от нашето ежедневие.  "В момента технологиите се развиват като симбиоза между човека и иновацията , защото винаги целта е технологията да помага на човека да се справя по-добре, да работи по-комфортно, по-удобно, каза за "Нощен Хоризонт"..

публикувано на 26.09.24 в 15:11
 Владислав Николов

На 28 септември във Варна ще се проведе 11-то събитие за събиране на капачки

"Ние никога не сме си мислили, че ще превземем по такъм сърцат начин хората, идеята ни беше да направим нещо от себе си, което да бъде чисто, същевременно полезно, каза за БНР Владислав Николов, създателят на първата в България благотворителна кампания за събиране на капачки в помощ на недоносени бебета "Аз Вярвам и Помагам" .  Всичко започва през..

публикувано на 26.09.24 в 11:45

Студенти от Стопанския факултет на СУ, доброволци и общинари обновиха подлеза на спирка „жк. Изток“

Мръсен, тъмен и издраскан, сборно място на футболни агитки – така доскоро е изглеждал подлеза под бул. "Цариградско шосе" в близост до кръговото на четвърти километър. Случайни минувачи разказват, че подлезът от години е оставен без поддръжка. „Беше ужасно мръсен, всичко беше нарисувано“, каза случен минувач. „Не съм минавала много често..

публикувано на 25.09.24 в 12:02
Ели Маринова

Ели Маринова за суеверията български и мъченичеството на Йоан Кръстител

Искаме или не, есента ще напомня все повече за себе си и нощите ще стават студени . С идването на новия месец ще дойде и края на отпуските и ще трябва да се върнем отново в познатия ритъм. Есента е хубаво време, прибират се плодовете, прави се вино. Подготвя се къщата за по-хладните и къси дни. Това е времето на приказките, на митовете,..

публикувано на 25.09.24 в 11:00

Асаф Кенан е създал електронно приложение, което ограничава ползването на мобилни телефони

В Европа в много държави е забранено ползването на телефон в училище. В Израел възразяват срещу толкова категорична забрана. Преди войната дори имаше ученически демонстрации. На тях средношколците искаха изцяло смяна на концепцията за образование. Смятаха, че е отминало времето, когато учителят по хуманитарни науки да запознава възпитаниците..

публикувано на 22.09.24 в 10:33

Проучване: Българските деца нямат навик да ядат риба, плодове и зеленчуци

Българското дете няма навик да яде риба. Всяко пето дете у нас не яде риба. Няма такава кулинарна традиция. Това е един от изводите от огласено национално представително проучване на хранителните навици на децата у нас. Това е възрастта, в която се оформят стереотипи за хранене . Потвърди се, че има много какво да се върши, за да се..

публикувано на 19.09.24 в 09:49
Снимката е илюстративна

Баба, дядо и аз - и "Малка нощна музика" - ноти по време на война

От преди двайсетина години всяка бъдеща майка в големите градове на Израел, очаквайки скоро дете, а след това и с новороденото дете слуша дискове с класическа музика "Бейби Моцарт", "Бейби Бах" или други. Според психолозите такава музика влияе добра за развитието на зародиша. Това лято в един от културните домове на Тел Авив бе много популярно..

публикувано на 17.09.24 в 12:49