Пред колапс ли е австралийската природа

„Последните данни са за 20 милиона акра, което е около 100 хиляди квадратни километра. Представете си, почти цяла България е изгоряла. Огромно е бедствието. Проблемът е, че става изведнъж. Промяната е рязка, колкото и част от природата да е „свикнала“ на пожари“, отбеляза доц. Симов.

Една трета от коалите вече са изгубени. Колко дългосрочна е щетата? „Зависи до каква степен е увредена популацията, какъв е критичният минимум на една популация да се размножава. Някои животни могат да преживеят по-голяма криза, при някои от един момент нататък, колкото и да са били много, те рязко ще изчезнат. Типичен пример за това са каролинските папагалчета. От това папагалче в Северна Америка в края на 19 век са били милиони екземпляри, до степен, че са ги смятали за вредители по културите. В един момент те стигат критичен праг. Това животно изчезва толкова бързо, че никой не се усеща да хване екземпляри, които дори да останат в музеите.“

Най-сериозната щета е унищожаването на местообитанията. „За гръбначните животни е лесно видимо, можете да ги преброите, има методики. Но ако говорим за насекоми, разнообразието от насекоми в Австралия е малко познато. Всяка година се описват стотици нови видове от Австралия“, поясни специалистът. Така вероятно изчезват видове, за чието съществуване дори не сме подозирали.

Австралийската природа е под натиск. 2019 е най-топлата година, откакто водят статистика. Втората преса е появата на човека и промяната на местообитанията, стесняват се и се унищожават местообитания. Друг голям проблем са инвазивните за тази територия животни – например зайците, котките, плъховете, овцете, камилите. „Всичко това променя местната природа, потиска местните видове, конкурира се с тях. И на този фон в един момент идва и още нещо – пожар“, допълни доц. д-р Николай Симов.

Ентомологът Милен Маринов от Нова Зеландия се шегува, че професията му прилича на филма „Мъже в черно“. Той анализира неприятели по растенията – насекоми, вируси, бактерии, които проникват в страната от другаде. „В Австралия имат същата структура, която защитава страната от външни организми. Австралия и Нова Зеландия са подходящи места да се организира такава структура, защото това са изолирани острови и континент."

Облакът, който идва от Австралия среща една от първите си прегради в лицето на глетчерите в западните части на Нова Зеландия, които са много важен ресурс за страната, тъй като там се акумулира голямо количество вода, обясни Маринов. „Те са и туристическа атракция заради белотата си, чистотата си. В момента тези глетчери са пожълтели от облаците, които непрекъснато идват от Австралия.“

Географската ширина, на която Милен живее, е почти като в родния му град Силистра, в умерения пояс. „Ние нямаме тук, в Нова Зеландия типично тропически пейзаж, нито пък имаме толкова пустинен пейзаж, толкова високи температури, за да може да избухнат такива пожари.“

Насекомите усещат пожара и летейки, се опитват да се преместят. Друг е въпросът с унищожените местообитания, коментира Милен Маринов. Животните, които нямат тази възможност за преместване, ще бъдат по-засегнати. „Никой не може да предскаже какъв брой насекоми и други безгръбначни и гръбначни животни ще бъдат унищожени от пожарите. И тези данни, които се дават, обикновено са занижени.“

С промените в климата цикличността на подобни големи пожари става по-интензивна, прогнозира още сънародникът ни ентомолог, който работи в Нова Зеландия.  

Хореографката Пепи Костадинова от Пловдив следващата седмица ще организира благотворителен танцов курс по зумба, а събраните пари ще изпрати на австралийския Червен кръст. Казва, че това е нейният начин чрез работата и танците да реагира на огромната трагедия. До момента за участие са се записали повече от 100 души.