Хайко Вимен: Ирак е в политическа парализа и пред разпад

Разногласията в иракския политически елит по отношение на чуждестранните войски в страната им ще блокират функционирането на държавните институции в близките месеци. Това прогнозира в предаването „Събота 150“ на програма „Хоризонт“ анализаторът от Международната кризисна група Хайко Вимен.

За ситуацията в Ирак с него разговаря Добрин Йотов.

- Откакто Касем Солеймани бе убит, командирите на шиитските военни формирования не спират да призовават за отмъщение срещу американците. Всяка вечер се съобщава за взривове в "Зелената зона" на Багдад. При това развитие на събитията не става ли положението на чуждите войски в Ирак неудържимо?

- Фракциите в Ирак, които искат американците да се махнат, имат различен подход. Едни казват: „Иран удари, сега е наш ред“. Други предлагат „Нека свикаме парламента, да се позовем на иракския суверенитет“.

Дали чуждестранните войски могат да останат в Ирак, ако толкова силни фактори не ги искат? В дългосрочен план отговорът е „може би не“. В същото време има и такива фракции в Ирак, които искат американците да останат. Решението на парламента от тази неделя да поиска от правителството да задвижи изтеглянето на чужденците бе прието с незначително мнозинство. Много партии изобщо не се явиха на заседанието.

При това разделение е напълно възможно институциите да блокират. Тогава тези, които искат да изгонят американците с ракети, ще ги използват.

- След като присъствието им е предпоставка за нови атаки, няма ли да е по-добре за Ирак западните войски да се оттеглят?

- Зависи от мащаба на атаките. Ако са премерени, така че да създават постоянен натиск, но без да водят до американски жертви, тогава могат да принудят американските и другите чужди войски да се оттеглят в определени райони - например в Иракски Кюрдистан. Това не би довело непременно до ескалация, но може да подкопае волята на американците.

Разбира се, ако Ирак е постоянно на ръба на конфликт, тогава е по-добре чуждите войски да напуснат страната. Но има и друг въпрос - може ли Ирак да се справи с групировката „Ислямска държава“ без тези войски? Отговорът е негативен - без американска въздушна подкрепа, иракските сили няма да са в състояние да попречат на джихадистите да се прегрупират.

Другият голям проблем е опасението на много иракчани, че ако американците напуснат влиянието на Иран ще се увеличи.

Има го и напълно оправданият страх, че ако иракчаните принудят чуждите войски да напуснат, последиците ще бъдат сериозни. Президентът Тръмп спомена за санкции, а Ирак се нуждае от облекченията на американските санкции срещу Иран -- благодарение на тях Багдад внася голяма част от природния газ и електричеството си от Техеран.

- Ако американците се оттеглят, ще се отцепят ли сунитите араби и кюрдите от Ирак?

Не, не вярвам. Всъщност, рискът от фрагментиране на Ирак може да нарасне, ако американците останат. Представете си как парламентът и правителството в Багдад решават, че американците трябва да си тръгнат. Американците обаче не се подчиняват. И понеже не зачитат иракския суверенитет, шиитските формирования започват да ги тормозят още повече.

Така че американските войски се изтеглят към Кюрдистан. Окопават се около базата Ал Асад в сунитската област Анбар и се ограждат с приятелски иракски войски срещу неприятелски иракски войски. Ето как ще се получи фактическо териториално разделение на страната.

В случай че американците все пак се оттеглят, мисля че и кюрдите, и сунитите са разбрали от собствен опит, че не можеш да се опълчиш на Багдад, освен ако нямаш външна подкрепа.

- Нека си припомним масовите протести от есента. Тогава убитият от американците генерал Солеймани бе сочен като фактора, който държи шиитите заедно. Сега, когато го няма, кой ще предотврати нови междуособици? Може ли Техеран да задържи юздите?

- Солеймани бе личност от значение, но той представляваше една институция (Иранската революционна гвардия). Така че има кой да поеме ролята му. Другото нещо е, че убийството му - това безсрамно посегателство на иракския суверенитет - намали, поне засега, разногласията в шиитската общност.

Единствената въоръжена фракция, която в даден момент клонеше към протестиращите срещу системата и иранското влияние, бе тази на Моктада Садр. След убийството на Солеймани, Садр се обяви категорично за прогонване на американците и така се позиционира по-близко до Иран.

- Вътрешнополитическата криза, която започна през октомври, не е отминала - демонстранти и контрадемонстранти продължават да се бият в Басра, Насирия и други градове; премиерът на страната е в оставка вече втори месец; президентът е заплашен с импийчмънт заради отказа си да назначи посочения от про-иранските милиции нов премиер. Как ще свърши всичко това?

- Отношението на иракските политици и на правителството към американското присъствие в страната им ще бъде въпросът, който ще парализира напълно политическите процеси в Ирак през идните месеци. Не мисля, че формирането на ново правителство ще е възможно. Не мисля, че правителството в оставка ще е в състояние да изпълнява дори ограничените си правомощия. И от тази гледна точка може да се каже, че присъствието на чуждите войски наистина ще е неблагоприятно за Ирак, именно защото ще подхранва тази политическа парализа.

- Ако Доналд Тръмп бъде преизбран наесен, ще издържи ли Ирак още 4 години конфронтация между Америка и Иран?

- Това, което буди тревога, е, че ако тази политика на максимален натиск на Съединените щати над Техеран продължи, ще имаме непрекъсната нестабилност в Ирак, непрекъснати експлозии и ескалация. Може да се стигне и до война. Ирак ще оцелее през тези 4 години, но положението ще е много лошо, ако Тръмп бъде преизбран.

Интервюто може да чуете в звуковия файл.