Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

Село Падина остави в миналото рудник, мандра и тютюн, сее лавандула

Жителите на родопското село нямат работа и лекарска грижа

БНР Новини
Традиционният поминък на селото се променя - сега местните жители залагат на лавандулата
Снимка: БГНЕС

Младите хора в кърджалийското село Падина намаляват. Един от проблемите на селото е ниската раждаемост.

Липсата на работа е основната причина местните хора да търсят препитание извън Падина. Доскоро в селото е работел шивашки цех, но от три месеца и той е затворен. Сега има нов инвеститор, който иска да възроди дейността му. За него се говори, че има цехове в съседната област Смолян, в които работят над 600 души. 

Кметът Кямил Кючуков възприема това като надежда за жените от Падина. "Има нов наемател, който е много сериозен, предприемач в бизнеса, шивашки. Тези жени, които бяха ангажирани тук, те чакат този момент и се надявам, че ще съживим малко селото", казва Кямил Кючуков.

Падина е известно с големите си къщи, наследство от времето, когато е работел близкият рудник „Еньовче“. Десетилетия наред в него са намирали препитание местните мъже, за които още се разказва как са получавали заплати в пъти по-високи от средните в района. Рудникът отдавна е закрит, а за него напомнят само изоставените сгради. Сега част от строените по това време къщи са празни, а обитателите са намерили нов живот другаде.

Кметът на село Падина Кямил Кючуков

В Падина по списък живеят около 1 000 души, с 200 по-малко отпреди време. Намалели са и домашните животни. В селото, прочуло се с мандрата си, сега се отглеждат едва двайсетина крави, а традиционният тютюн е заменен с лавандула.

В Падина има около милион и половина корени лавандула. Бройката се изкупува между 10 и 14 стотинки, а отглеждането на маслодайната култура е трудоемко. Хората обаче не се отказват, разказва Хамди Палов, един от производителите на лавандула.

"Едни с поръчка, други чуват от хора, чуе, сеят. Почва и той да се занимава, за да изкара някой лев на негови си начала. Няма ангажираност нито от едната страна, нито от другата - ако стане. Така че никой не може да се сърди на никой", коментира Палов.

Традиционното за ардинските села отглеждане на картофи също е в миналото. Сеят се толкова, колкото е необходимо за едно семейство. Хората в Падина не се заглеждат и по нашумелия в последните години шафран, допълва кметът Кямил Кючуков. 

Друг проблем за селото е липсата на общопрактикуващ лекар.

"Селото никак не е малко. Населението е застаряващо и си има нужда да има медицинско лице. Идва тук едно медицинско лице, фелдшер, по един два часа, няма точен график. Населението настоява да има постоянно медицинско лице, било то сестра, фелдшер, лекар. Иначе трудно е, хората за една минимална услуга - за кръвно, за инжекция трябва да ходят в Ардино." 

Кямил Кючуков вижда решение на проблема в евентуално отваряне на здравната служба, която ще се помещава в изцяло ремонтираната сграда на кметството.

Как живеят в Падина - слушайте в звуковия файл.
Снимка в текста: Георги Аргиров, Радио Кърджали


Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
Новините на Програма „Хоризонт“ - вече и в Instagram. Акцентите от деня са в нашата Фейсбук страница. За да проследявате всичко най-важно, присъединете се към групите за новини – БНР Новини, БНР Култура, БНР Спорт, БНР Здраве, БНР Бизнес и финанси.
ВИЖТЕ ОЩЕ

"Бъндараците" от "Подуяне" до Луната и обратно

Елтън, Джон, Йоко и белите орхидеи. Приказка за музиката и семейството Връщаме лентата в радиото назад. На една и съща улица в съседни кооперации порастват братята Димитър и Иван Милеви и братята близнаци Александър и Константин Петрови. Баба им ги нарича "Кокосашо" . Големия Бъндарак ги надушил, че са "нечувани..

публикувано на 24.01.25 в 21:29

Три разказа за цензурирано изкуство

Разказ за три премахнати творби - разрушени, замазани или свалени от изложбените зали. Това представя изложбата " Забранено изкуство ", която е изследователски проект на куратора Ралица Герасимова.  Разглеждат се три случая на цензура: унищожената изложба „Терен и конструкции” на Веселин Димов, представена във Варна през 1982 г.,..

публикувано на 23.01.25 в 18:31
Писателят Георги Костадинов.

БНР на 90: С радиото заспивам… Поетът, посветил стих на медията

В седмицата, в която БНР отбелязва 90-годишнината си, ви срещаме с наши верни слушатели. "С радиото заспивам", по този начин Георги Костодинов - писател от Чипровци, определя връзката си с Българското национално радио. "От малък слушам радио, дори и сега - на 60 години съм", настоява поетът, който споделя, че е от по-старото поколение..

публикувано на 23.01.25 в 09:58
Снимката е илюстративна

Арх. Арсения Христова: Бих искала българите да имат повече самочувствие

"Архитектурата е моята професия, хоби и съдба" ,  казва Арсения Христова, която е завършила е архитектура в УАСГ в София точно преди 50 години. Кариерата й започва в България, но след това професията я води в различни точки на света - първо в Алжир, след това в Белгия . Случва се така, че след природни бедствия - земетресение и наводнение,..

публикувано на 22.01.25 в 13:38

За ужаса от войната и за протокола по лечение на спасените от заложническата криза в ивицата Газа

Първите три заложнички от втората от началото на войната, обменна сделка между Хамас и Израел вече са на свобода . Те бяха разменени за палестински затворнички. Вертолет докара вече бившите, заложнички до площадката на покрива на болница Шиба - най модерната и оборудвана със съвременна техника в Израел . Още три болници посрещнаха освободени..

публикувано на 22.01.25 в 11:20

Пропаганда или снимката на деня? Разходка из радиоархивите…

Кой, ако не радиото, да ви направи свидетел на променящите съдбата на България събития. За 90 години се е случило много и много ефир е минал, с историята - такава, каквато е създавана от силните на деня. И ако след десетилетия някои биха нарекли ефира "плод на пропаганда", парадоксално – именно същите тези архиви след десетилетия остават като..

публикувано на 22.01.25 в 10:00

В търсене на бездомници - дежурството на един мобилен екип в София

В студените дни и нощи хората без дом имат възможност да бъдат настанени в кризисните центрове на Столичната община. При желание могат да останат в тях до 6 месеца. Три са кризисните центрове в София , с общ капацитет 570 места към днешна дата, като има възможност да бъдат открити още. Дежурството на един от мобилните екипи, които..

публикувано на 22.01.25 в 06:51