Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

Столетницата баба Роза от Дебелец: Всяка вечер се прекръствам, има сила отгоре

Първата си столетница почете тази седмица град Дебелец, Великотърновско.

Роза Петрова е жизнена и вярваща жена. На вековния ѝ юбилей се събраха внуци, правнуци и осеммесечната ѝ праправнучка. Баба Роза е добра жена и гордост за града ни, казват за нея хората от Дебелец.

Роза Петрова е от Еленския балкан. Със съпруга й имали голяма къща в село Кръстевци, занимавали се със земеделие. Но преди близо 70 години се наложило да се изселят, защото през имота им минава язовир „Йовковци“, доставящ питейната вода за Великотърновска област. Дошли в Дебелец и започнали живота си отново. „Хубави младини бяха“, разказва столетницата.

„Младите години са по-хубави. Работехме земеделие в Балкана. Дойдоха, взеха нивите, къщата, ядосвахме се малко. Мъжът ми беше акуратен и каза: „Ще хванем работа и работа“. Направихме къща тука, малко зор беше. Така да останеш на поляната, нищо да нямаш. Дойдохме тук с каруцата с багаж, какъв багаж – няколко черги. Това беше. Теглила съм минала“. 

Роза Петрова започнала работа в консервната фабрика в Дебелец, мъжът ѝ работил по кариерите и преди двайсетина години се споминал. 

Столетницата днес има две внучки, трима правнуци и една 8-месечна праправнучка. За столетницата се грижи 53-годишната ѝ внучка Рени Митева. „Баба ме научи на доброта“, споделя тя.

„Да вярваме в Господ, да уважаваме семейството си, децата. Баба Розка става, закусва, поспива си, обядва, разхожда се из двора. Опитва се да командва за градината, почистена ли е тревата, зеленчуците, цветята“.

Правнуците Иван Станчев и Силвия Митева признават, че са отгледани от баба си, която ги направила добри хора. 

„Много ме е гледала, много ми е уйдисвала, всичко. Най-добрата баба. Баба ме е научила да бъда добър човек. Всичко, което зная за живота като цяло, тя ми е показала първите стъпки. Тук в училището много ме е развеждала. Много обичах пържени картофи и като кажех: „Бабо, пържени картофи“, тя веднага, на момента“.

„Винаги ни е помагала. Научи ни да не се отказваме и да продължаваме да се борим в живота“.

За 100-годишния юбилей на Роза Петрова на 15 януари кметството в Дебелец ѝ подари торта и парична премия от 100 лева.

„Баба Роза е гордостта на Дебелец, защото е достоен и добър човек“, казват съседите и хората, които са работили с нея.

„Баба Розка - прекрасна жена, отгледа внуците си. Прекрасно се имаме с нея, постоянно тук се имаме заедно“.

„Гордост е, аз съм работила в консервната фабрика с нея. Много сръчна, много работлива“.

„Тя е много всеотдайна жена, отгледала е толкова деца, внуци, правнуци и е много добър човек“. 

Столетницата Роза Петрова от Дебелец е вярващ човек и търси Божията подкрепа само за едно – за здраве:

„Аз се кръстя всяка вечер и казвам: Децата ми да са добре, живи и здрави да са и аз край тях. Вярвам в Господ. Има една сила, дето да командва отгоре. Като вземе да гърми – бягат, оле, Боже, тогава го виждат, иначе не го виждат. Аз винаги се моля, всяка вечер се прекръствам и викам: Да съм жива и здраве, дядо Господи, да ми дадеш живот още. Ей това ще кажа“.

Историята на баба Роза чуйте и в звуковия файл.
Снимки: Здравка Маслянкова


Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
Новините на Програма „Хоризонт“ - вече и в Instagram. Акцентите от деня са в нашата Фейсбук страница. За да проследявате всичко най-важно, присъединете се към групите за новини – БНР Новини, БНР Култура, БНР Спорт, БНР Здраве, БНР Бизнес и финанси.
ВИЖТЕ ОЩЕ
 Шенел Сюлейманова

Шенел Сюлейманова за живота си в Белгия и сърцето в България

В "Родина зад граница" ви срещаме с една млада българка от Северна България - Шенел Сюлейманова , която е влюбена в биологията и преди 12 години тръгва от малкия крайдунавски град Никопол към Брюксел, с амбицията да продължи образованието си в Медицински университет в Белгия и да стане фармацевт. Пътят към реализиране на мечтата е дълъг и труден,..

публикувано на 08.04.25 в 12:10
Кристина Константинова

Кристина Константинова - едно сърце, отдадено на книгите!

Как тупти едно сърце, отдадено на книгите и техния свят? - Отговорът следва в рубриката "Горещи сърца".  Гостуваме в първата у нас кафе - книжарница с благотворителна кауза, която се намира във Враца. Там ни посреща Кристина Константинова. Тя е на 39 години и чете от петгодишна.  Във Враца отвори първата по рода си у нас кафе-книжарница..

публикувано на 08.04.25 в 11:49
Национална библиотека

Кирилицата - преграда срещу културната асимилация

На 6 април 885 г. във Велехрад приключва жизненият път на Свети Методий . Методий заедно с брат си Свети Константин-Кирил създават глаголицата и правят най-важните преводи на християнските богословски книги.  В навечерието на успението на Свети Методий в Националната библиотека "Св.Св. Кирил и Методий" бяха открити две изложби, посветени на..

публикувано на 06.04.25 в 11:47
Едно от изображенията в изложбата на Guerrilla Girls в София

Знам, чух, видях. Изкуството на непослушанието

"Изкуството да си непослушна" e изкуство на жената боец, но и изкуство на акцията, провокацията, критиката, пърформанса, лекцията и научното проучване. Със смях и разум – така от 40 години жените в американския артистичен колектив Guerrilla Girls отстояват мястото на жените в съвременното изкуство. Емблематично..

публикувано на 05.04.25 в 18:09

Поп(не)културните измерения на българската политика

Ако на фокус в парламента днес е външната политика, то в последно време някои екзотични въпроси се прокрадват в депутатските глави. Кръв или кърма да се лее в Народното събрание бе само едно от многото им скорошни умотворения. През годините късметлиите в тиража с числа до 240 блестят с култура на килограм – от идеи за модна..

публикувано на 02.04.25 в 16:56
проф. Величко Минеков

Пазарджик вече има алея на името на проф. Величко Минеков

Пазарджик вече има алея на името на проф. Величко Минеков , един от най-популярните български скулптори.  Идеята е на Дружеството на пазарджишките художници, подкрепена от гражданска подписка и единодушно приета от местния общински съвет. Всеки, посещавал Пазарджик знае, че  емблемата на града е сградата на Старата поща, известна сред..

публикувано на 01.04.25 в 07:10

Ще го бъде ли летището в Горна Оряховица?

В Горна Оряховица е петото международно летище в България . За разлика от София, Пловдив, Варна и Бургас, където са останалите, в Горна Оряховица вече трето десетилетие няма търговски полети на гражданската авиация . Летището е отдадено на концесия през 2016 година на дружество, в което държавата има 5%, а останалите са на компания,..

публикувано на 31.03.25 в 06:57