Зигфрид Мурешан: Западна Европа винаги печели от кохезионната политика

Докато Европейският съюз все повече се фокусира върху екологичните си политики и се надява да уреди по-изгодно условията за развода с Великобритания, една ключова тема остава извън вниманието на политическите лидери - следващата многогодишна финансова рамка. Комисията „Юнкер“ не успя да приключи преговорите за европейския бюджет между 2021 и 2027 година, но направи предложения, които разделиха страните - членки. Едното от тях бе обвързването на получаването на еврофондовете със спазването на върховенството на закона, а другото - отнемането на пари от фондовете за селско стопанство. Комисията „Фон дер Лайен“ промени само един детайл - въведе „зеленото“ мислене в еврофинансирането, но засега преговорите по най-важния закон за следващите седем години са почти замръзнали.

В интервю за „Събота 150“ заместник-председателят на Европейската народна партия и депутат от бюджетната комисия в Европарламента Зигфрид Мурешан призна, че разделението между Запада и Изтока в Европа съществува, но може да бъде преодоляно именно чрез бюджетните политики.

Засега единствено Европарламентът има разумна позиция за европейския бюджет, заяви пред Марта Младенова Мурешан, който бе и едно от спряганите имена за румънски еврокомисар пред окончателното сформиране на новия колеж.

„Ние осъзнахме, че няма нито една задълбочена и детайлна дискусия върху следващата многогодишна финансова рамка на ниво държавни лидери и на ниво Европейски съвет. Това е много голяма грешка, защото времето изтича и всяко закъснение от страна на Съвета създава риск на 1 януари 2021-ва година, когато парите трябва да потекат към държавите, нищо да не бъде готово. И също така - ще има много закъснения при европейските фондове, заради което позицията на Съвета е безотговорна. Резултатът от финландското председателство е разочароващ, защото те направиха твърде малко. Надявам се, че Хърватия, което има същите интереси като България и моята родина - Румъния, и която се ръководи от министър - председател - бивш евродепутат, ще ускори работата“, отбеляза румънският евродепутат и допълни:

„По същността на въпроса - да, премиерите винаги вземат политически решения. Напълно правилно беше да се отделят повече пари за сигурност и отбрана, за опазване на границите на Европейския съюз и за борбата с климатичните промени. Но - ако искаме Европа да направи повече, ние се нуждаем от по-голям бюджет. Ето защо ние искаме да запазим старите традиционни приоритети в бюджета на Европейския съюз и финансирането им да остане на същите нива. Новите приоритети, които изброих преди малко, трябва да дойдат с допълнително финансиране“.

Има държави, за които ще е трудно да увеличат вноските, които правят към европейската хазна. Говорим най-вече за тези, които са нетни получатели от нея - т.е. вноските им са по-малки от парите, които идват като еврофондове.  

„За страни като България и Румъния е валиден принципът - за всяко внесено евро в европейския бюджет, ние получаваме пет евро обратно. Позицията на моята държава, изразена от президента, е, че ние сме готови да платим малко над сумата, която внасяме в момента, но очакваме да получим допълнително, за да може да отговорим на новите приоритети на Европа“.

Много анализатори обаче обръщат внимание, че многогодишната финансова рамка задълбочава разделението между страните, а не води до сближаването им в икономически и социален план - т.е. толкова „кохезията“ просто отсъства в действителност. Вие споделяте ли това мнение?

Истината е, че ние - България и Румъния, получаваме кохезионни фондове. Ние сме нетни получатели от европейския бюджет. Другите - старите европейски държави, като Нидерландия, Германия, Австрия, Обединеното кралство правят по-големи вноски, но в крайна сметка - те винаги са победителите.

Защото, ако построите магистрала в България, да - българските граждани и икономиката ще имат най-голяма полза, но също е вярно и друго - германските камиони, които преминават през България, могат да го правят по-бързо, по-евтино и по-продуктивно. Именно така те доставят и стоки, които се купуват от българските потребители. В същото време, когато има добри магистрали в България, Румъния и Унгария, нашите компании доставят много по-бързо и евтино стоки за германските и австрийските потребители.

И все пак - аз силно препоръчвам да спрем да се делим на донори и получатели, защото идеята на общия пазар е всички да сме победители.

Само че един от големите нетни донори напуска Европейския съюз в края на месеца, което означава, че ще остави празнина - между 10 и 13 милиарда евро годишно в европейската хазна. Как ще я запълним, особено ако за новите политики, трябва да намерим допълнителен ресурс.

Първо, ние трябва да осигурим по-ефективно инвестиране на всеки цент от европейската хазна и второ - трябва да намалим бюрокрацията и да премахнем част от таксите, които се плащат за консултанти и т.н. Т.е. за сто евро финансиране от Брюксел да не се налага да се харчат по 10 евро за адвокати и експерти и т.н. Освен това Комисията трябва да прегледа за неефективни харчове и да ги премахне.

Ние трябва да видим какви ще бъдат отношенията между Обединеното кралство и Европейския съюз. Ако то иска да остане част от единния пазар, те ще трябва да плащат такса за това - както прави Норвегия. Това ще е допълнителен приход за Европейския съюз.

Всички тези сметки ще бъдат ли достатъчни, за да намерим финансиране за зелените политики на Европа? „Зелената сделка“ ще струва един трилион евро и ако трябва да бъдем честни, независимо от различните източници, голяма част от парите ще дойдат именно от хазната в Брюксел?

Хубаво е, че ние ставаме все по-зелени, но това не трябва да бъде за сметка на останалите политики. Аз не искам да кажа на българските и румънските земеделци, че те ще получат по-малко пари, защото ще се дават пари за екология. Подкрепям новите и свежи приоритети, но те изискват и свежи пари.

Например от авиоданък, прикрит като „зелен приоритет“?

Европейският съюз трябва да се финансира през свои собствени ресурси - т.е. трябва да събира данъци и такси, но без това да се отразява върху крайните потребители. Как можем да го направим? Въвеждането на данъци на европейско ниво да бъде съпроводено с промени в националното законодателство. Например - авиационният данък, финансовите транзакции, данъка върху пластмасата могат да постъпват в европейската хазна. Засега обаче страните - членки не одобряват особено идеята, защото искат да запазят по-голям контрол върху постъпленията в хазната.

Интервюто можете да чуете в звуковия файл.