Славин Славчев: Моят начин да бъда музикант е да съм интуитивен

„Чувствам се комфортно в стила на мелодичния рок. Не съжалявам за експеримента с поп музиката, но това беше начин да докажа на себе си, че този стил не е моят път“. Това сподели музикантът Славин Славчев в предаването „Нощен Хоризонт“. Неговата звезда изгря през 2014 година в „Х фактор“, след като спечели музикалния формат.

Славин е убеден, че с много труд и с постоянство ще намери своето място: 

„Хората някак все повече се страхуват от задълбочаването и се надяват на много бързи резултати без почти никакви усилия. Този начин на мислене много влияе върху ежедневието ни и върху личностите, които се създават сега. Това много пречи. Тази свързаност и достъп до всичко по най-бързия начин чрез интернет обезценява много нещата, изкуството също. Когато не е необходимо да положиш усилие за дадено нещо, започваш да го приемаш за даденост. То става лесно и достъпно, неговият смисъл се обезценява. Все по-често хората избират по-краткия път към нещата, което е илюзорно“.

Славин Славчев признава, че все още има на какво да се научи в музиката:

„Моят начин да бъда музикант е да бъда интуитивен и да се доверявам на вкуса си. Усещането ме води към правилния път. За мен музиката е или хубава, или лоша, независимо в какъв стил е… Основно се доверявам на хората, с които работя“.

Вдъхновението

Това, което обогатява Славин е вдъхновението, идващо от музиканти, на които се възхищава, и от новата музика, която успява да намери:

„Това ми въздейства много освежаващо и обнадеждаващо“.

За креативност той има нужда от уединение, особено когато става дума за писане на текстове:

„Понякога умея да се храня от тъгата си и от по-минорните моменти... Но креативният процес е хубав, когато е колективен. Има нещо красиво и привлекателно в този тип комуникация между музикантите“.

Групите

„Радвам се и се гордея, че съм бил част от „Еридан“. С добри усещания съм към всички момчета от групата“, споделя Славин. Той е бил част и от Julian's Laughter.

„В Julian's Laughter винаги сме се чувствали като група, без някой да има по-голямо или по-важно значение от другите. Там направих първите си стъпки в рок музиката“.

Славин признава, че и до днес се чувства най в стихията си, когато е част от група музиканти.

Музикалната сцена в България

За Славин има много талантливи хора и музиканти у нас, но:

„Тук небето е една идея по-ниско, много по-малко е пространството, в което можеш да се разгръщаш. Вървят едни основни течения, около които се изгубват талантливи хора и стойностни проекти. Най-доброто мерило за това, което човек прави, е колко старание и търпение влага в него, колко труд. Ако тези неща са налице, няма как едно нещо да не изплува над останалите. Пазарът ни е малък и има голяма конкуренция, което е хубаво“.

Да успееш в чужбина?

Да искаш да пробиеш навън според Славин е „безразсъдна мечта“:

„Понякога хората не се замислят колко жестока е конкуренцията навън и колко е трудно да наложиш стил, който си възприел от Запада. Да отидеш там, за да го наложиш – ти, който винаги ще бъдеш чужденецът. Винаги ще бъдеш копие на някои неща, които вече ги има“.

Х фактор

Всичко в музикалните формати се случва неестествено бързо, категоричен е Славин:

„Бях с много наивни очаквания. Случиха се най-различни разочарования, но и неща, които много ме обогатиха, дадоха ми опит, който нямаше откъде другаде да взема. Това е нож с две остриета, особено за по-младите. Попадаш в една центрофуга и е объркващо. Ако нямах подкрепата и съветите на близките си, може би щеше да взема грешни решения“.

Албумът

Славин подготвя дебютния си албум. Той сподели, че „в него ще има интересни включвания като текст и като композиция“:

„Името още не е ясно. Има още песни, които трябва да се случат. Есента е добър срок, който можем да си поставим, за да направим всичко, както трябва, и да не бързаме за сметка на качеството“.

Преподаването

Славин преподава поп и рок пеене в High Light Singing Academy в София. Най-малкият му ученик е на 8 години, а най-възрастният е на близо 60 години:

„Основите на всяко пеене са едни същи, всичко останало са нюанси... В началото не се чувствах подготвен, защото аз самият съм взимал уроци по пеене спорадично. Затова не ми беше много ясна материята, но се опитах и сравнително бързо влязох в нещата… С моите ученици продължавам да се уча“.

За идолите в музиката, за вярата и за щастието можете да чуете повече в интервюто със Славин Славчев в звуковия файл.