Кой не знае разказа на Михалаки Георгиев „Меракът на чичо Денчо“?! Е, в Израел не го познават, но направиха истински спектакъл на камерния оркестър, точно на базата на този мерак.
Публиката беше от средношколци, но мнозина бяха довели и по-малките си братя и сестри. Юношите бяха старателно подбрани. Това не са само деца, които свирят на някакъв инструмент (то в Израел има ли чедо на амбициозна майка, което да не свири на нещо, а дори в песните се пее за „идише маме“, пред която няма бариери, щом се отнася за наследниците й), а такива, които участват в някаква музикална формация или оркестър. Според неуморния диригент на Израелския камерен оркестър, днешните юноши може и да свирят в оркестър, но рядко, почти никога не ходят физически на концерт или опера. (Дори на Израелската филхармония, която е един от водещите музикални състави в света, е трудно да се състезава с youtube и другите интернет музикални сайтове.) Затова направи концерт за оркестър и смартфон за средношколци и студенти.
За разлика от другите представления, в началото на концерта не обявяваха всички да затворят мобилните си телефони, а точно обратно: всички да настроят телефона си на изписана на светлинно табло на сцената апликация. Самият смартфон трябваше да бъде на „самолетен режим“ и концертът можеше да започне. Произведенията бяха повече от познати: като се започне 40-тата симфония на Моцарт и се стигне до „Солико“ (тук представена не като любимата песен на Сталин, а като произведение на грузинския композитор Цинцадзе). Но докато траеше концерта, на слушателите им се наложи точно и много бързо – за по 10 секунди, да отговарят на въпроси, свързани с изпълненията. Сигурно доста са се забавлявали диригентът и музиколожката на оркестъра, докато са измисляли въпросите, а още повече вариантите на отговор, защото анкетата бе от „затворен тип“. Например питаха защо един и същи мотив звучи толкова много пъти по време на дадено произведение: 1.защото композиторът се съмнява в музикалната памет на слушателите и е решил да им го повтаря докато най-накрая го научат; 2.защото на композитора не му достига въображение да измисли нещо друго или 3.защото това е основна тема, която търпи различни разработки. Или още по-директният въпрос: „Кой шуми така ужасно на сцената“ естествено се отнасяше до ударната секция. Като става въпрос за отделните семейства инструменти, в отговорите фигурираше както семейството на струнните, на духовите и на ударните инструменти, така и семейство Коен, което може би също е на сцената. Налагаше се и бърза реакция, за да се забележи в конкретното произведение, кой инструмент въвежда темата или кой поддържа ускоряването или забавянето на ритъма. На светлинното табло веднага личеше кой от зрителите, повече от които участваха с ник-неймове, набира най-много точки от верни отговори. И накрая първите двама имаха привилегията да дирижират. Предполагам, че всеки от тях безброй пъти е размахвал ръце или е тактувал с крак, докогато свири оркестър, но да „свириш на оркестър“ се оказа доста трудно. Макар произведението, в което двамината победители изпитваха уменията си, да беше до болка познато – „Унгарски танц 6“ на Брамс, едно е да ръкомахаш пред водени от друг диригент музиканти, които си знаят партиите, а съвсем друго - да ги водиш. Това означава да си представиш музиката с поне 5 ноти напред. Точно при това произведение темпата се сменят доста бързо, което значи, че трябва да покажеш на оркестъра миг преди това, че е настанало време да го стори. На всичко отгоре единият от мераклиите да бъде диригент се оказа левичар и на оркестрантите им бе доста трудно за гледат огледално диригентската пръчица. Та така с мерака на чичо Денчо...
Къщата, в която е живяла Райна Княгиня в София вече е готова да бъде музей. Това стана ясно още през 2023 година. Тогава кмет на София беше Йорданка Фандъкова, която следеше строителните работи на сградата. „Възстановяваме къщата, в която е живяла Райна Княгиня, заедно със запазените автентични предмети. Тя се намира на ул. „Софроний Врачански“..
Един баща като всички други преживява ужасна драма в романа на бележития белетрист Славян Йоргакиев "Моето дете - моята съдба". Детето му е отвлечено за миг, докато той продава картини. Гледа го той, тъй като майката ги е изоставила. момиченцето е на 4 годинки, много красиво и любимката на баща си. И таткото, главен герой на романа, започва да я..
В рубриката "Български съкровища" на предаването "Алегро виваче" по "Хоризонт" имаме повод да си спомним с благодарност за диригента Влади Симеонов, оставил светла диря в музикалната ни история и в биографиите на няколко музикални състава, сред които и Симфоничния оркестър на БНР. На 25 януари ще отпразнуваме 90-годишнината от създаването на..
На 19 януари се навършиха 10 години, откакто този свят напусна голямата българска диригентка Росица Баталова. Свързваме името й предимно с десетилетната й работа в Държавния музикален театър "Стефан Македонски", както и със създадения от нея Дамски камерен оркестър "София". Тя беше диригент с авторитет, спечелен с безупречната ѝ подготовка, висок..
За 50-и пореден път в Пазарджик ще се проведат Зимните музикални вечери "Проф. Иван Спасов" - фестивал с традиции, носещ името на своя създател, диригентът и композитор Иван Спасов. Вече 19 години програматор на форума е диригентът Григор Паликаров - художествен ръководител на Симфоничния оркестър - Пазарджик, в момента главен диригент в Държавна опера..
90-годишнината на БНР ни дава повод за среща с човек, известен в музикалните среди с артистичност, може би дори малко ексцентричност, но и с пълна отдаденост на каузата музика от десетилетия. Здравка Андреева влиза в БНР още като ученичка и е първопроходец в много отношения през 70-те и 80-те години на вече отминалия век – тя е една от първите..
Традиция е всяка година през месец януари Българският камерен оркестър - Добрич да изнася образователни концерти пред ученици от града. Постепенно интересът към инициативата се разраства и на 13 януари 2025 г. съставът покани младежката публика на три последователни събития в Органовата зала на Добрич, която има капацитет 550 места. Така само за ден..
Всяка партия има определени цели и докладът за влизане в еврозоната може да бъде изискан, когато държавата отговаря на изискванията, в момента не..
Ако те решат с фалшиви данни да ни вкарат в еврозоната, ние ще ги подпалим . Това заяви пред БНР Костадин Костадинов, лидер на "Възраждане"...
Данъчните закони ще бъдат преработени и бюджетът ще бъде преработен . Това заяви пред БНР Делян Добрев, председател на Комисията по бюджет и финанси в..