Най-старият музикален конкурс в Израел отпразнува 60-годишнина

„Арфата е елегантен инструмент с интересна история, който притежава инструментариума да разказва елегантно интересни истории“. Така описа инструмента президентът на Израел Реувен Ривлин.

На лирата на библейския цар Давид е посветен най-старият музикален конкурс в Израел, основан преди 60 години и уникален в света. На иврит арфа и лира се назовават с една и съща дума „невел“. Когато през 1959 г. решават да направят такъв конкурс, са визирали инструмента, с който си е акомпанирал цар Давид, когато е изпял своите псалми. Историята му е разказана в псалм 151:
1.“Бях най-малък сред братята си и най-младият в къщата на баща ми. Пасях стадото на баща си.
2. Ръцете ми направиха музикален инструмент и пръстите ми създадоха лира.
3. И той прославя моя Господ. Самият Господ чува всичко.
4. Самият Той изпрати своя пратеник и ме взе от овцете на баща ми и ме помаза с маслото на помазанието си.
5. Братята ми бяха красиви и високи, но Господ не беше доволен от тях.
6. Излязох сам срещу филистимянина Голиат и той ме прокле от името на идолите си.
7. Но извадих прашката си и премахнах срама от израелиевите синове.“

Два инструмента владее до съвършенство младият овчар Давид: прашката и лирата, която, ако се вярва на този псалм, сам си е направил. Заради удържаната победа над филистимяните Давид е поканен в двореца на цар Саул, но преди всичко заради дарбата си на бард, който може да успокои всички , когато са развълнувани или безпокойни или да ги мобилизира, когато тръгват на бой. Народна песен го смразява с цар Саул. След поредна битка народът пее, че Саул е сразил хиляди свои врагове, а Давид - десетки хиляди. Отритнат от царя, Давид сънува, че трябва към седемте струни на лирата си да прибави още една, а по-късно инструментът му става с десет струни. С такава лира изпява погребалната песен на сина на цар Саул Йонатан и свой най-близък приятел и зет, която започва с думите: „Красотата ти, о, Израиле, е погубена върху твоите възвишения!“.

Давид освен инструменталист е бил и диригент. На иврит думата диригент „менагцеах“ има общ корен с думата победител. По негово желание кивотът на завета е бил пренесен в Ерусалим и е бил посрещнат, освен с песни и танци, и с хор от 4 хиляди души. Това сложило начало на службите с много музика в скинията - шатрата, където се водили службите преди да бъде построен Храмът. За съжаление са запазени само стиховете на цар Давид, но не и музиката. Съпругата му Бетшева (майката на цар Соломон) също била много музикална и добра танцьорка. Заради нея цар Давид извършва престъпление, поради което бил наказан от Бога да не може да построи Храма. Той изпратил съпруга на Батшева – верен и много смел пълководец, на сигурна смърт, за да се ожени за нея. Няма сведения синът му Соломон да е бил музикален. Не се знае какъв е случаят и с далечния му правнук Христос, за когото се знае, че по майка е от давидово коляно. Не са запазени нито проповедите, нито спомен за музика при него. Но едва ли тези проповеди са минавали без музика, щом първите два века са били четени в синагогите, където и до ден днешен музиката е гръбнак на молитвите. Християнските проповеди и молитви без мелодии не биха били достатъчно привлекателни. Предполага се, че по времето, когато цар Давид е създал огромния хор за молитва, е трансформирал лирата си в прототипа на съвременна арфа.

По време на концерта в Телавивската опера по случай 60-годишнината на конкурса по арфа, в който участваха победители в различни издания през годините, а сега водещи световни музиканти, всеки свиреше на своя инструмент, а те бяха талкова различни: от позлатен бароков инструмент на до свръх леката келтска арфа, която можеше да звучи и като китара, и като орган. Специално за нея бе създадена творба, която имаше световна премиера в Тел Авив.