Хората с деменция - не семеен, а обществен проблем

„Ние сме застаряваща нация. Ако не намерим решение на този проблем сега, по-късно ще има много по-големи последствия за нас като общество. На всеки един болен, ако трябва да има и един болногледач от семейството вкъщи означава, че икономически този човек също не може да се реализира професионално на пазара на труда“, заяви тя.

Хората с деменция у нас наброяват около 100 хиляди души, а в домове са едва 1% от тях. От Гражданско сдружение Алцхаймер – България апелират за изработване на национален план и стандарти за грижата за хора с деменция.

„Ние сме единствената европейска страна без национален план“, посочи Лора Любенова. „До някаква степен деменцията е една стигма и тема табу, по която семействата се страхуват да говорят. Положението е много тежко и трудно за всеки, който попадне в тази ситуация.“

„Тази болест се очаква да бъде бичът на 21 век. Социалните и здравните институции и системи може би няма да издържат, ако не се намери устойчиво решение“, коментира Любенова.

Нямаме информация докъде е стигнала Националната здравна стратегия и къде е мястото на възрастните хора с деменция в нея, каза още Лора Любенова.

„Индивидуално, във всеки един ден, ако сега се влезе на проверка, ще се разкрият такива ужасяващи ситуации, каквато беше в началото на годината в един дом, сега във втори“, допълни Лора Люченова. 

Отвъд финансирането на строителството и на сградите стои въпросът за обучението на специалисти, подчерта Любенова.

„Мой близък беше болен от деменция. Когато подадеш в бюрото по труда обява, че искаш да наемеш болногледач, който е трениран и обучен, за да се грижи за дементно болни и виждаме в интернет, че е имало обучение, финансирано по програма за такива болногледачи, се оказва, че те всички са напуснали страната, за да се грижат за дементно болни в Западна Европа. Този проблем е голям бич за семействата, да мислят как да се грижат за техния близък.“

Тези хора имат нужда 24/7 от наблюдение и обгрижване, обобщи Любенова.

Българският червен кръст има подобна програма за обучение на професионални болногледачи, която осъществява съвместно с Медицинския университет.

БЧК стартира през 2003 година програма, фокусирана върху грижата за възрастни хора в домашна среда. С помощта на Швейцарския червен кръст е била създадена програма за подготовка на служители в центровете за домашни грижи на БЧК. Програмата отговаря на всички европейски изисквания и е лицензирана в Националната агенция за образование и обучение.

Останалите програми, финансирани от ЕС, залагат подобно обучение в доста скромни параметри, отбеляза д-р Надежда Тодоровска, заместник-генерален директор на БЧК.

„Не повече от пет дни обучение. Човек, който няма трудови навици и се очаква да бъде в помощ на възрастни хора с хронични заболявания, трайни увреждания, специфични нужди няма как в рамките на 5 дни, 40 часа, да научиш човек и да го обучиш да може да отговори на някакво качество на услугата след това.“

120 часа трае обучението в БЧК за домашни помощници и този минимум от 120 часа е базисно обучение. Следва допълнително текущо обучение за надграждане на уменията. 160 часа се предвиждат за допълнителна квалификация на медицинските сестри, които въпреки висшето си образование са подготвени и имат своята практика в болнични заведения.

В нашата здравна система липсва именно това звено – за домашна грижа, изтъкна д-р Тодоровска.  

БЧК работи на базата на добри практики от Германия, Швейцария и Австрия. В Швейцария обучението трае 720 часа, а в Австрия 440.

За всички социални услуги трябва да имаме стандарт за качество, посочи още Тодоровска. „Защото иначе няма значение откъде идват средствата – дали те са публични: от държавния бюджет, от европейски фондове, дали са от нашите джобове, защото искаме да се грижим за нашите възрастни хора в семейството. Трябва да знаем, че ако плащаме, ние плащаме за качествена услуга.“

Трябва да има лицензионен режим за организациите, предоставящи подобни услуги, а сега съществува единствено регистрационен режим, подчерта Надежда Тодоровска.