Специалисти предлагат конструктивно саниране на сградите преди енергийното

„В България са ставали, стават и ще стават силни земетресения. Затова винаги си казвам – дано като стане, сме готови да посрещнем това сеизмично въздействие, което ще дойде“, посочи проф. Солаков.

България има много т.нар. активни разломи, по които се очаква да стане земетресение. Добре е сеизмичният риск да се оценява априори, допълни той.

Доста сгради в централната част на София през 90-те години бяха ремонтирани и преустроени за усвояване на по-голяма търговска площ и заради тази интервенция първият етаж е доста отслабен, коментира пред „Хоризонт“ проф. д-р инж. Петър Павлов от Университета по архитектура, строителство и геодезия, ръководител на Националния център по сеизмично инженерство.

„Получава се т.нар. гъвкав първи етаж – нещо, което видяхме в Албания на много места. При големи сеизмични въздействия, при хоризонтално земетресение, което е по-опасното, поради това, че масата е над първия етаж, се получават големи сеизмични сили, които могат да доведат до разрушаване на определени сгради.“

Предстои нов програмен период за саниране на сградите с предвидени 4 милиарда лева и специалистите са предложили успоредно да се проведе и конструктивно саниране на съответната сграда, а едва след това да се пристъпи към енергийно саниране. Конструктивното саниране излиза с оценка дали има необходимост от укрепване на сградата или други промени и чак тогава се пристъпва към санирането, което ни е познато.  

Колкото една държава е по-бедна, толкова по-неподготвена е за земетресения, смята проф. Димчо Солаков. Той дава пример с Турция, където след земетресението от 1999 година са били предприети много сериозни мерки. На специални стендове – симулатори на земетресения се обучават деца дори от детските градини, които биват инструктирани как да действат. 

„И тези деца от малко знаят как да се държат по време на силно земетресение, имат усещането. Това за мен е много важно. А не тук се залюляла лампата и ние вече изпадаме в някаква дива паника.“

Сградите, строени у нас през годините на прехода, са изпълнявани по нормите от 1977 г. след земетресението във Вранча. С влизането в сила на Еврокод 8 - норми за проектиране на различни типове конструкции, имаме нови механизми за оразмеряване на конструкциите на база на сеизмичното въздействие, стана ясно от думите на експертите.

Няма хоризонтално и вертикално земетресение – такива са усещанията. Близо до епицентъра се усеща по-силно вертикалния удар, по-надалеч се усещат хоризонталните движения, каза проф. Солаков. По-опасни са хоризонталните движения. Те са залегнали по-основно и в Еврокода.

Шабла, Крупник, Горна Оряховица, Чирпан, София – това са някои от точките, които през последния един век са били уязвими за сеизмично въздействие.

Сеизмичното въздействие много зависи от типа почва. В Еврокод има няколко типа почви и при определени почви сеизмичното въздействие се усилва при еднакви други условия, поясни проф. Павлов.

„Всяко строителство има и предимства и недостатъци. Панелното строителство от гледна точка на механиката се доближава до понятието „система с нула степен на свобода“. Такива конструкции при външно въздействие от типа на сеизмичните вълни, не възникват допълнителни напрежения в тях. От тази гледна точка панелните сгради поемат тези сеизмични вълни с по-малко разрушения. Проблемът при тях е, че връзките между панелите са метални и с течение на годините има опасност да се наруши тяхната якост“, коментира проф. Петър Павлов.

По-новото строителство – стоманобетонен скелет (плочи, греди, колони, шайби) с тухлен пълнеж, е по-надеждно от по-старото строителство с тухла, което е отпреди 1965 година, допълни той. „Това, което се строи в момента, е най-надеждно. След това може би панелните сгради. ЕПК (едроплощният кофраж) е доста устойчив на земетръс.“

„Магнитудът при едно земетресение е величина, която интересува нас - хората, които се занимаваме със земетресенията. Мен като обикновен гражданин ме интересува какво е въздействието от дадено земетресение върху мястото, където се намирам. Хората трябва да се интересуват от това какви са последствията от това земетресение. Има земетресения с висок магнитуд, които не оказват почти никакво въздействие, защото всичко зависи от разстоянието на земетресението от дадено населено място“, добави още Димчо Солаков.