Изследователи от БАН дигитализираха архивите на 13 от литературните ни класици

„Съвместно със Столична библиотека и Националния литературен музей дигитализирахме целите архиви на 13 български литературни класици. Всичко - става въпрос за писма, ръкописи, снимки. Имаше неща, например свързани с Петко Рачов Славейков, които не бяха отваряни от 19 век, не бяха поглеждани в неговия архив неща оттогава, откакто са прибрани“, разказа пред "Хоризонт" Иван Христов - главен асистент в Института за литература при БАН, поет, музикант и литературовед.

Като естествено продължение на този първоначален проект идва интересът на учените към богатия материал, свързан с любовните отношения на българските писатели. Така се появява секцията "Пътищата на писателите из любовта". Друг от разделите в "Смесна китка от български литературни факти" е посветен на пътищата на писателите из познанието. 

„Беше много интересно да разберем, че големият български писател Димитър Димов, авторът на „Тютюн“, на „Осъдени души“ и „Поручик Бенц“, всъщност има откритие на световно ниво в областта на ветеринарната медицина. Неговата дисертация е на тема формата на биволските прешлени. Ние сме я дигитализирали. И редица още други любопитни материали за българските класици.“

Като най-силни лично за него Иван Христов посочи любовните истории на Яворов, на Боян Пенев с Дора Габе и Елисавета Багряна, както и на Вапцаров и Бойка Димитрова, на Пенчо Славейков и Мара Белчева.

„Например малко известен факт е, че има любовни отношения между Яворов и Дора Габе. За Яворов и Мина всички знаем, за Яворов и Лора всички знаем – за тяхната фатална връзка. Интересен факт, свързан с Лора, е този, че когато Яворов прави предсмъртна редакция на своята поезия, „антология“ на своята поезия преди края на живота си, той задрасква заглавието на стихотворението „Стон“ и слага ново заглавие – „На Лора“. Може да се каже, че любовното чувство става най-силно у него след смъртта на Лора“, поясни Христов.

„За мен беше много интересно да разбера, че Вапцаров, който е кръстен протестант – неговата майка произхожда от протестантската традиция (в Банско има и до днес такава общност), но за да може да сключи брак с Бойка…Има такива изследвания, аз лично съм чел, за християнската основа на творчеството на Вапцаров. Между комунизма и християнството има много общи неща. При него вече тя се е трансформирала от вярата в Христос към вярата в комунистическата идея. Интересното е, че той се отказва от това в името на любовта, той се отказва от тази традиция, протестантска - приема православната вяра, за да може да сключи църковен брак с Бойка.“

По времето на социализма историите на Яворов с Мина и Лора и историите на Боян Пенев с Дора Габе доста са били подигравани, подчерта литературоведът. „Смятало се е, че тази фриволност е била характерна за упадъчното буржоазно общество. Известно е вечното съперничество между Дора Габе и Елисавета Багряна – тези две големи поетеси през целия си живот са си разменяли различни мъже. Вероятно това е било някаква форма на доказване при тях. И когато Яворов пренебрегва Дора Габе (това също е интересно и малко познато, редица изследователи свързват заглавието на нейната стихосбирка „Теменуги“ с едноименното стихотворение на Яворов), когато Яворов пренебрегва Дора Габе заради срещата си с Мина, която е била любов от пръв поглед, малко след това Дора Габе среща Боян Пенев и връзката между тях е също така силна и вдъхновяваща.“

Противно на наложилото се мнение, Елисавета Багряна не е „откраднала“ Боян Пенев от Дора Габе, допълни Иван Христов. Трагичната кончина на Боян Пенев при операция от апендицит пък слага край на любовния триъгълник. Цикълът „Бретан“ и цикълът „Реквием“ на Багряна са вдъхновени от любовта й към Боян Пенев.