Концерт, посветен на изкуството на контратенорите, в Телавивската опера

Всяка епоха си има своите звезди. Ако сега кумири са Лейди Гага или Брад Пит, преди около 300 години това е бил Фаринели. За певците–кастрати, които са изпълнявали женските партии в зараждащата се опера, във времената, когато се е смятало, че е неприлично жена да излезе на сцената, на концерт–лектория говори Алон Арари - един от най-знаменитите израелски контратенори.

Вярно е, че изпълнението на контратенорите доста се различава от това на кастратите, които запазват детския глас до дълбока старост. Тези нещастни, музикални момчета от бедни семейства, които е трябвало да бъдат осакатени в името на изкуството, са един от големите грехове на операта. По заповед на Наполеон практиката да се обезобразяват момчета приключва. Запазени са грамофонни записи на последния от поредицата кастрати, който умира в дълбока старост в началото на миналия век.

Записи на Фаринели няма. Знае се изразът „Бог е един и Фаринели е един“. При озвучаването на популярния филм за живота на певеца са били необходими две певици, за да покрият не само диапазона на гласа му, но и умението да изразходва дъха си, от пиано до форте и от най-ниския изпят тон до най-високия. Знае се, че публиката, затаила дъх, е слушала само една негова трела повече от 5 минути.

Освен възпоменание за кастратите и тяхната музика Алон Арари направи много интересен вокален концерт на произведения, написани за тях, но сега изпълнени от контратенор. Интересно бяха избрани партньорите в този концерт. Известният ансамбъл за старинна музика Барокада, в който има лютни, чембало и виоли да гамба акомпанираше всички изпълнения. Първообраз на днешния обой бе единият солиращ, заедно с контратенора, инструмент. А като сериозен контраст в изпълненията, Алон Арари бе избрал да изпее няколко дуета с мецо сопраното Амат Чьорни. Тя пееше в по-ниската теситура, а той завладяваше височини. Явно организаторите на концерта са разчитали на разнородна публика, привлечена от името на Фаринели. Затова повечето от творбите бяха много популярни: от Хендел, Монтеверди, Марчело, Вивалди и др. Всички познават тези произведения от многобройните записи в youtube. За изпълнителите бе по-важно да отговарят на очакванията, отколкото да покажат някаква нова интерпретация. Затова пък обоиста Игал Каменко доста своеобразно бе интерпретирал концерта за обой и струнен оркестър на Вивалди, чиито втора и трата част доста често се използват като фон за любовни стихове, театрални сцени, та дори и в телевизионни материали. Успял е да избегне сладникавостта в интерпретацията. Истинска наслада предизвика изпълнението на контратенора, който показа стил и възможностите на своя глас. За голямата част от публиката това бе наистина любопитно и бе посрещнато с буря от ръкопляскания.