Години наред държавата не направи нищо, за да регулира стремително разрастващия се хазартен бизнес (над 20 пъти разрастване за 7 години). Тезата е на финансиста Бойко Димитров, който е сред авторите на предложени през 2018 година промени в Закона за хазарта от "Демократична България".
„В 2012-а, когато се прие новият Закон за хазарта, в първите години този бизнес беше само за 30 милиона, в момента той е за 700 милиона годишно. И държавата през този период не направи абсолютно нищо, за да защити гражданите. Това си е направо болестно състояние“, посочи Димитров в предаването "Преди всички".
Какво трябваше да пише в Закона за хазарта?
„Първо, най-малкото не трябваше да я има тази вратичка, която позволи само една фирма да спестява по 40-50 милиона ежегодно данъци – това е ключов проблем. На второ място трябваше да има добър контрол върху това какво може да се рекламира“, смята Бойко Димитров.
Като добра стъпка в закона Димитров посочи ограничението лотарийните билети вече да се продават само на определени щандове, където не се предлагат други стоки и услуги. „Държавният тотализатор в момента има голям шанс, тъй като няма да има никакви ограничения върху рекламата, която извършва. Няма да има конкуренция“, допълни той.
Според Димитров, ако в Тотализатора има „добре мислещи хора“, те биха могли да обърнат "в полза за обществото" заразата хазарт. „Макар че и там има много въпросителни – огромните средства, които евентуално ще започне да събира Държавният тотализатор, след това как ще бъдат вложени.“
Според Димитров се е вдигнал достатъчно шум около закриването на лотарията и повечето от хората вероятно са наясно, че не бива да купуват повече талони, каквито според проверката на "Хоризонт" все още се продават.
Печалби не се изплащат. На места хората са информирани за това, другаде обаче няма предупреждение.
Търкащите талончета
„Щом са решили да ги забранят – няма проблем. Купувам си, защото печеля дребни суми, които ми ги изплащат веднага. От 100 лева повече не съм печелила.“
Продавачите
Промените в закона се отразяват пагубно за целия бизнес, участвал в разпространението на талоните, обяснява продавачка, която твърди, че на съседния обект е паднала печалба от 100 хиляди лева. „Изплатена е, хората си я получиха.“
Хората спряха да купуват, разказва друга продавачка на лотарийни билети. „Трябва да има някакъв срок за тия неща, не може така - от днеска за утре“, категорична е тя.
„Сигурно около 300 лева имам билети. Горе-долу за една седмица ги продавам толкова билети. /…/ За някои 300 лева сигурно не са нищо, обаче за мен са си пари – малък бизнес е. Да те е страх с каквото и да било да се захванеш. Влагаш пари в нещо и накрая… Някои хора си имат пари да си играят с тях, обаче ти събираш пари да ги вложиш, ужким неща да направиш и накрая…“, споделя разочарована и притеснена жената.
„Нашите депутати за пореден път се проявиха като слон в стъкларски магазин“, коментира финансистът Бойко Димитров, според когото много от дребните бизнеси ще бъдат сериозно засегнати, защото са вложили вече пари за закупуването на тези талончета и никой не знае как ще бъдат възмездени.
Депутатите дадоха срок за изтеглянето и унищожаването на талоните до края на 2020 година. Отговорният за това дали не продължава разпространението на талоните е Държавната комисия по хазарта, уточни Димитров.
„В първоначалния срок беше предвиден срок от 3 месеца, в който да продължат да действат тези лицензии, точно за да може всички такива малки обекти по нормален начин да приключат дейността си. Няма никакво обяснение защо народните представители приеха такива срокове. Нищо чудно и да е някакъв лобистки интерес - да продължи на черно търговията с тези талони. Но това не може да се твърди със сигурност“, отбеляза още Бойко Димитров.
Нашите народни представители не мислят за интереса на отделния гражданин, гражданите са потърпевши от рекламите, с които бяха облъчвани толкова години, а сега остават без никаква гаранция да си получат печалбите, обобщи финансистът.
Цялото интервю и анкети по темата чуйте в звуковия файл.Социално напрежение в България може да бъде предизвикано толкова лесно, че е необходимо използването само на 3-4 сайта и тролове в социалните мрежи. Това заяви в интервю за БНР Георги Ангелов – журналист и експерт по теми свързани с дезинформацията и хибридната война. Ангелов три пъти е носител на наградата за чиста журналистика на Dir.bg,..
Ще продължи ли триумфът на проевропейските столични кметове или Полша ще остане бастион на консервативния национализъм? Такъв изглежда основният залог на утрешния президентски балотаж. Управникът на Варшава, първият кмет на града, посетил Прайда, Рафал Тшасковски за втори път е на такова гласуване. За разлика от 2020 г., кандидатът на "Гражданската..
Месеци наред преговаряха ЕС и Великобритания за нова сделка след Брекзит. В предизборната кампания премиерът лейбърист Киър Стармър обеща "рестартиране", макар и с дебели червени линии. Връщане в общия пазар, в митническия съюз или връщане на свободното движение на хора няма да има, обеща тогава Стармър. И спази дадената дума. Още не беше изсъхнало..
Към дълбините на мрачната човешка душа...натам ни води излезлият наскоро роман на Иън Макгуайър - “Северните води”. Британският автор разказва историята на китоловен кораб, който през 1859 г. се отправя на последното си пътуване с пъстър, обръгнал и видял какво ли не екипаж, сред който има и убиец на борда. Въздействаща, брилянтна и..
Социално напрежение в България може да бъде предизвикано само чрез използването на 3-4 сайта и тролове в социалните мрежи. Това заяви в интервю за "Хоризонт" Георги Ангелов – журналист и експерт по теми свързани с дезинформацията и хибридната война. "Правя един анализ за медийната собственост, който почти е привършил. Имаме няколко фирми, зад..
Интерактивна карта с всички пътни инциденти в страната разработи 18-годишният ученик Мартин Атанасов. "Черна писта" е постижение, което държавните институции не са успели да реализират досега. Мартин е част от гражданско обединение срещу "Войната по пътищата" и е създал цифров инструмент, който визуализира тревожната статистика на пътните..
Един от всеки четирима работещи в ЕС има проблем, свързан със стреса , според престижно европейско проучване. Данните в световен мащаб сочат, че един от трима души на възраст от 18 до 75 години страда от психично разстройство - най-често депресия или тревожност. Тенденцията е хроничните болести да се развиват във все по-ранна възраст . Заболелите..
„Аз не съм за еврото в този момент, и съм за провеждане на референдум. В момента това политическо натискане отвън озверява хората.“ Това каза..
Пеевски овладя и последната институция и си постави във витрината и трофея ДАНС. Това ще му разчисти пътя към премиерския пост, каза в интервю пред..
Протестът в сряда срещу влизането в еврозоната ще е още по-голям от този в събота – 31 май т. г., обеща един от организаторите - Страхил Ангелов,..