Медицинският туризъм в момента е сред големите пера на турската икономика. Страната е посещавана за най-различни манипулации и това отваря вратата за различни схеми за злоупотреба и нелегални действия.
Най-големият проблем са неяснотите около осъщественото лечение при подобен медицински туризъм, коментира в предаването "Преди всички" проф. д-р Емил Паскалев, началник на Клиниката по нефрология и трансплантация към УМБАЛ "Александровска". „Липсва медицинска документация, която да ни представи случая в детайли, за да можем да се справим точно.“
Проблемите не са само от медицински характер, а касаят и последиците за самия реципиент на органа, подчерта проф. Паскалев.
„Което се случва и ние го наблюдаваме, напоследък по-често. От тези, които се връщат направени в Турция, по този начин вероятно, повече от половината са с недостатъчен ефект, с много неясноти по казуса, които налагат да направим много повече изследвания, по-дълго време ни трябва, за да установим какво е състоянието. Всичко това е напрежение – какво, как е станало, какви са ситуациите, при които е станало. И това обикновено се съчетава с постигането на недобър резултат от трансплантацията още на първо ниво, тоест след самата оперативна интервенция, което определя по-малка преживяемост на този орган.“
"Малък е броят на трансплантациите в България, а чакащите са стотици повече, което ги обезсърчава – те нямат увереността, че това ще стане. В крайна сметка и едната, и другата страна има етични моменти, но и резултатът не е достатъчно добър", допълни проф. Паскалев.
Когато резултатът от една такава трансплантация не е достатъчен, един такъв пациент струва на държавата много повече от всички други, особено онези, при които всичко върви нормално, категоричен е нефрологът.
„Тези, които имат проблеми след самата оперативна интервенция, са с непрекъснато консумиране на много и много повече средства, отколкото другите хора. Повече от 50% са такива пациенти. Така че няма как това да не утежнява и да не се влошава като финансов елемент на фона на общата картина в здравеопазването“, коментира Емил Паскалев.
Държавата трябва да поеме и финансово осъществяването на по-голям брой трансплантации в България, за да могат нещата да се концентрират като дейност тук и хората да не търсят извън страната такава помощ, обобщи специалистът. Неговата професионална равносметка сочи, че „медицинският туризъм е с много повече негативна характеристика, отколкото позитивна.“
„Здравният проблем е проблем на самия пациент. Той трябва да се грижи за здравето си, включително когато е нарушено, да предприеме стъпките, за да подобри здравето си. Това го кара животът, семейството, децата. Рискът обаче си остава сериозен, но другият вариант за тях е да останат на другото, заместващо диализно лечение, което е още по-недобра перспектива“, подчерта проф. Паскалев.
Цялото интервю чуйте в звуковия файл.
Повече от 1 000 души се включиха в пилотната фаза на проекта „Геномът на България“, който има за цел да събере и анализира представителна извадка от геноми на съвременни българи . С цялостната инициатива страната ни ще допринесе за мащабен европейски проект, в който всяка държава ще представи референтен геном, типичен за нейното население. Всеки..
Каквито е конфликти да се случват в нашия свят, природни бедствия или икономически кризи, нищо от това не може да попречи на човешкия ум да гледа в бъдещето и да търси нови възможности за развитие на човечеството. Еволюцията на нашия интелект го извежда в орбитата на непознатото, на далечното, на доскоро недостижимото. Развитието на технологиите,..
" Перу е доста отдавна в моите планове за пътувания , защото това е една от малкото дестинации, където в " една шепа земя" могат да ти се случат изключително разнообразни посещения , можеш да сбъднеш част от мечтите си там", разказа за "Понеделник вечер" Мариана Константинова, създателка на блог за пътувания . Новата ѝ творба, част от..
Ученици от две пловдивски гимназии създават игра, която е своеобразно обучение по киберсигурност. Съвместно с менторите си от цифровия иновационен хъб "Тракия" Никълъс, Галя, Александър и Павел представят идеята си пред инвеститори, част от които не са от България . За четиримата ученици това е един от първите опити да търсят финансиране..
"Румъния диша малко по-свободно, най-малкото защото вече има яснота кой ще ходи на втория тур на президентските избори . Стана ясно, че няма да има размествания." Това каза в предаването "Преди всички" журналистът Лъчезар Вълев, пратеник на БНР за изборите. Конституционният съд на Румъния потвърди резултатите от първия тур на..
Пациентите не знаят точно къде са разпределени техните досиета . Когато не знаеш къде ти е досието, нямаш контакт с тези специалисти – те не са те виждали, това не е най-удачният начин, посочва и Пламен Христов, кореспондент на БНР в Ловеч, сам потърпевш от забавяне в системата. Повече по темата чуйте в звуковите файлове.
В Плевен проведоха кампания „Без страх“. Така магистрати, експерти от Кризисния център за жени и деца, претърпели насилие и от Отдел „Закрила на детето“ и с участието на адвокати, положиха усилия да информират всеки пожелал среща с тях , за правата на жертвите и мерките срещу извършителите на домашно насилие. „В последно време все..
Компанията за добив и преработка на медна руда "Асарел - Медет" в Панагюрище спря производството си тази сутрин в знак на протест срещу предложението..
Със сигурност има подобрение от въвеждането на малкия ринг в София, нискоемисионната зона за стари автомобил, но това е незначително за..
Моментът за искането на имунитета на Кирил Петков не е избран случайно . В това е сигурен политологът доц. Даниел Смилов. "Явно моментът е..