Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

Проф. Емил Паскалев:

Медицинският туризъм носи повече негативи – както за пациента, така и за здравната система

Емил Паскалев
Снимка: Гергана Хрисчева

Главната дирекция по сигурността в Истанбул е разпространила кадри от 1 февруари, на които се виждат задържани за участие в нелегални трансплантации лица. От шестима задържани четирима са българи. Сред задържаните са жена, която е изпълнявала ролята на посредник, и нейният съпруг, който е турски гражданин.

Медицинският туризъм в момента е сред големите пера на турската икономика. Страната е посещавана за най-различни манипулации и това отваря вратата за различни схеми за злоупотреба и нелегални действия.

Най-големият проблем са неяснотите около осъщественото лечение при подобен медицински туризъм, коментира в предаването "Преди всички" проф. д-р Емил Паскалев, началник на Клиниката по нефрология и трансплантация към УМБАЛ "Александровска". „Липсва медицинска документация, която да ни представи случая в детайли, за да можем да се справим точно.“

Проблемите не са само от медицински характер, а касаят и последиците за самия реципиент на органа, подчерта проф. Паскалев.  

„Което се случва и ние го наблюдаваме, напоследък по-често. От тези, които се връщат направени в Турция, по този начин вероятно, повече от половината са с недостатъчен ефект, с много неясноти по казуса, които налагат да направим много повече изследвания, по-дълго време ни трябва, за да установим какво е състоянието. Всичко това е напрежение – какво, как е станало, какви са ситуациите, при които е станало. И това обикновено се съчетава с постигането на недобър резултат от трансплантацията още на първо ниво, тоест след самата оперативна интервенция, което определя по-малка преживяемост на този орган.“

"Малък е броят на трансплантациите в България, а чакащите са стотици повече, което ги обезсърчава – те нямат увереността, че това ще стане. В крайна сметка и едната, и другата страна има етични моменти, но и резултатът не е достатъчно добър", допълни проф. Паскалев.

Когато резултатът от една такава трансплантация не е достатъчен, един такъв пациент струва на държавата много повече от всички други, особено онези, при които всичко върви нормално, категоричен е нефрологът.

„Тези, които имат проблеми след самата оперативна интервенция, са с непрекъснато консумиране на много и много повече средства, отколкото другите хора. Повече от 50% са такива пациенти. Така че няма как това да не утежнява и да не се влошава като финансов елемент на фона на общата картина в здравеопазването“, коментира Емил Паскалев.

Държавата трябва да поеме и финансово осъществяването на по-голям брой трансплантации в България, за да могат нещата да се концентрират като дейност тук и хората да не търсят извън страната такава помощ, обобщи специалистът. Неговата професионална равносметка сочи, че „медицинският туризъм е с много повече негативна характеристика, отколкото позитивна.“

„Здравният проблем е проблем на самия пациент. Той трябва да се грижи за здравето си, включително когато е нарушено, да предприеме стъпките, за да подобри здравето си. Това го кара животът, семейството, децата. Рискът обаче си остава сериозен, но другият вариант за тях е да останат на другото, заместващо диализно лечение, което е още по-недобра перспектива“, подчерта проф. Паскалев.

Цялото интервю чуйте в звуковия файл. 




Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
Новините на Програма „Хоризонт“ - вече и в Instagram. Акцентите от деня са в нашата Фейсбук страница. За да проследявате всичко най-важно, присъединете се към групите за новини – БНР Новини, БНР Култура, БНР Спорт, БНР Здраве, БНР Бизнес и финанси.
ВИЖТЕ ОЩЕ

Пътуване назад във времето с първа спирка - Военната академия "Георги Раковски"

Пътуваме назад във времето и ще ви разкажем за място в София, където са се провеждали исторически срещи и са се взимали важни решения за съдбата на България - Военната академия "Георги Раковски". Ще поговорим и за макетите като начин да съхраним и популяризираме архитектурните паметници и културно-историческите обекти от миналото. А в края -..

публикувано на 26.11.25 в 15:09
Полина Карастоянова

Поли Карастоянова: 2026-а година ще бъде по-добра за българския туризъм

2025-а година е определена като най-успешната  след последната 2019-а преди пандемията. От Националния борд по туризъм отчитат един ръст, който ще надхвърли 5 процента. "Много по-важно е да отворим очи и да видим разгърнатото портфолио и продуктовото предлагане, фокусът върху онези възможности, които България предлага, свързани с култура,..

публикувано на 25.11.25 в 13:42
Мартин Димитров

Мартин Димитров: Сегашното управление става опасно за финансовата система

"Аз съм озадачен, че предлагат Българският спортен тотализатор да се даде на концесия, защото такава мярка не се предлага между първо и второ четене на бюджета . Прави се сериозно обществено обсъждане. Това ми напомня за тази комисия от 27 секунди, която бяха направили скоро, която е символ на методите на работа на това управление - да няма..

публикувано на 25.11.25 в 09:16
Хранителна банка в САЩ

Кърт Шулц за бъдещето на хранителното банкиране по света и у нас

За бъдещето на хранителното банкиране по света и у нас говорим в рубриката "ИМА ЛИ МЕГДАН" в "Графити по въздуха" с Кърт Шулц, който гостува в България, за да одитира дейността на Българската хранителна банка. Кърт Шулц е консултант по инфраструктура, складове и логистика в Глобалната мрежа на хранителните банки, която подпомага с консултации..

публикувано на 24.11.25 в 15:46

ИИ и туристическите платформи - кое е новото и кое е "забравеното старо"?

Все повече туроператори и туристически платформи залагат на изкуствен интелект - системи, които анализират нашите предпочитания, предлагат персонализирани маршрути и дори предвиждат кога ще потърсим следващата си почивка.  Изкуственият интелект вече може да избере най-изгодния полет, да предложи хотел според личните ни предпочитания, да подреди..

публикувано на 24.11.25 в 14:44

Дигитален туризъм и нови професии на изкуствения интелект в сферата

Българската стопанска камара представи сценарии за развитие на дигиталния туризъм и варианти на новите професии на изкуствения интелект в индустрията на гостоприемството. Експерти прогнозираха, че до 10 години масово персонализираните продукти ще завземат пазара в сектора, резервациите ще се правят през изкуствения интелект, ще работят..

публикувано на 23.11.25 в 11:53
с. Баните, община Баните

Старата минерална баня в Баните ще стане музей на балнеологията

Община Баните стартира амбициозен проект за възстановяване и преобразяване на старата минерална баня в централната част на селото. Целта е да бъде създаден уникален музей на балнеологията, който да привлича туристи и да представя историческото значение на минералните извори в региона. Проектът, който се реализира с подкрепата на..

публикувано на 23.11.25 в 07:45