Сред най-старите експонати на музей на ароматите в Израел има запазени части от българска розоварна от края на 19-и век. Музеят се намира в малкото селище Ноам, близо до Бейт Шемеш („градът на слънцето“) край Ерусалим.
Това не е просто етнографски артефакт, а част от историята на семейство Леви от България, преселило се в земите на сегашния Израел през 1886 година заедно с още 27 семейства от София, Пловдив, Русе, Пазарджик и един от подбалканските градове.
Те са пренесли не само съоръжения за дестилиране на етерични масла, но и придобитите в България умения.
За жалост, розите на Светите земи не са ухайни като българските, затова се насочат към други, местни растения. Част от тях ароматни, а други - лечебни. Вече седем поколения българската фамилия Леви притежава плантации за отглеждане на суровини за дестилационната си. Имат цех за ароматни масла и хранителни добавки, тоест почти безотпадно производство в затворен цикъл.
Дедите ми най-напред са пригодили розоварната в дестилационна за заатър, растение с антисептични свойства, което местните хора са използвали като естествен антибиотик, разказва сегашният управител на семейната фирма Ерез Резник.
„Предците ми много бързо се свързали с билкари сред бедуините и са изучавали флората. Открили екзотични ароматни растения. Дестилирали от тях масла. Използвали придобитите в България връзки с френски парфюмерийни предприятия. В музея е показана преписка с френски длъжници от периода между двете световни войни. Продукцията на дедите ми се е ползвала и от зараждащата се козметична промишленост във възкръсналата държава Израел“, разказва Резник.
Сред писмата в семейните фирмени архиви има и такива на български, което означава, че са подържали връзка с гилдията на розоварите в България.
„Сега един от професорите на университета в Бер Шева - Йосиф Мизрахи, с чиято научна помощ работим, ме нарича „мистър Марула“. Това няма нищо общо с листния зеленчук маруля, а с дърво от Южна Африка, наричано маруля, но още и „брачно дърво“. Сравняват аромата му с този на мандрагората. За нас оглеждат дърветата в кибуца Кетура в Негев. Случайно, когато бяхме на пътешествие в земята на зулусите през 1984 година, опознахме това дърво и ароматните му цветове.“
Според поверие на зулусите, сутрин рано, без все още да си отронил и дума, трябва да се доближиш до дървото и да захапеш кората му. Това е равнозначно на любовна магия, но е и пожелание за здраве, пояснява още Ерез Резник.
„Действително дестилатът от кората му е наситен с витамин С повече от лимона и има по-добри антисептични свойства от куркумата. Направихме и технология за производство на ароматни масла от плодовете му, които се търсят на световния пазар на суровини за парфюмерийната промишленост. От остатъчните материали приготвяме хранителни добавки. Според учените, те са много добро средство срещу холестерол. Сокът от маруля е търсен и от производителите на козметика за коса и кожа, също така е идеалното средство срещу херпес. Сега на базата на нашето производство се работи върху лекарствени препарати срещу червен вятър и против брадавици. В различни комбинации с канабис се правят мехлеми срещу дерматит, псориазис, афти, хемороиди, загноявания след порезни рани. Все още сме малък цех, но имаме всички предпоставки да се разраснем.“
Въпреки че вече 7 поколения живеем в светите земи, не забравяме, че сме българи и винаги го изтъкваме, добавя Резник.
Цялото интервю чуйте в звуковия файл.
12 август е ден, който Даниела Христова никога няма да забрави. Пожар изпепелява къщата на семейството и с двете деца остават без дома си в плевенското село Горна Митрополия. Приятели, познати и непознати и помагат да се справи с трудностите и да се върне към нормален живот. Открита е и дарителска сметка за подкрепа на Даниела Христова..
В "Закуска на тревата" ви срещаме с една млада австрийка, която е запленена от красотата на българския език и това не е мимолетно увлечение. Бетина Филипс учи българска филология и германистика в един от най - престижните университети в Европа - Виенския университет . По - известен сред австрийците като "Главният университет"...
Какво е написала на страницата си в социалните мрежи на Лияна Панделиева : " Беше огромна чест години наред да бъда в ролята на Недялка Шилева , надживяла с десетилетия ролята на жените в обществото ни. Беше огромно вълнение да нося знамето на спектакъла. Зад нас стояха политиците, които и да бяха те, пред нас беше строена армията и в центъра на..
Роксана Кирилова – носителка на титлата Мисис България 2018 и основател на Фондация „С любов към теб“ – изкачи най-високия връх в Западна Европа, Монблан (4810 м). Тя посвети постижението си на благородна кауза – подкрепа за едно смело момиче, което се бори с тежка диагноза. „Монблан беше мечта, която носех в себе си много дълго време – след..
В Силистренското село Смилец времето сякаш е спряло върху една сладка и топла традиция – варенето на динен маджун. Тази година тя бе отбелязана по особен начин – с десетото, юбилейно издание на Фестивала на маджуна. Диненият маджун е спомен, запазен от предците, пренесен през поколенията и възроден в съвремието. През 2015 година идеята за..
В силистренско село Попина за трета поредна година кипна аромат и веселие – празникът на рибената чорба събра жители и гости от близо и далеч. На самия бряг на Дунава майстори приготвяха прочутата чорба, подправена не само с тайните на добруджанската кухня, но и с много настроение и народна музика. Фестивалът не е само за вкусната рибена..
Прeз сeдмицатa сe състоя прeдставянeто нa идeйния проeкт зa обновяване нa парк ,,Акадeмик”. Слeд мeсeци работа, срeщи с институции и доброволчeски акции, Инициативният комитeт за спасяване на парка показa своятa визия зa модeрно, зeлeно и достъпно пространство зa спорт, отдих и културни събития. Каузатa e подкрeпeнa от над 4000 подписa срeщу..
Протестът на 13 септември е само началото , обеща пред БНР лидерът на партия "Възраждане" Костадин Костадинов. "На 13 септември организираме..
Проблем е, че има много версии за бития директор на ОДМВР на Русе. Този проблем се дължи до голяма степен на реакцията на ръководството на МВР,..
Цялото интервю на Снежана Иванова с проф. Даниел Вълчев в предаването "Неделя 150" чуйте в звуковия файл.