Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

Измерения на паниката от зараза

Анат Сарагусти: Истерия има, защото се знае малко за коронавируса

Страхът от зараза поставя глобализацията в опасност, казва израелският коментатор

Снимка: БГНЕС
В романа „Чума“ писателят Алберт Камю е описал как са се отнесли към разболелите се от коварната болест в Алжир и целия ужас на здравите да не се разболеят.

Противоборството и жестокото отношение към жертвите на епидемията, а от друга страна чувството за самосъхранение се превръща в истинска драма, защото и едните, и другите са твърдо уверени в правата си, както и че другите са несправедливи към тях. 
Има и по-тежки исторически факти - през 14 век живи са били изгорени евреи в синагогата им в Кьолн, а също и на няколко места във Франция и Швейцария заради религиозни изисквания за стриктно спазване на хигиена.

Сега коронавирусът вилнее в Далечния изток.

"Истерия в цял свят има, защото се знае малко за самия вирус, как протича болестта и какви усложнения предизвиква. Не е намерено още лечение. Ентропията е идеална среда за слухове и страхове. Веднага в нета намериха място конспиративни теории, че болестта е тъмно лабораторно дело, че някой иска да съкрати числеността на човечеството, че това е част от икономическото противоборство между Запада и Изтока и много други", каза за "Хоризонт" Анат Сарагусти, коментатор по въпросите за социалната справедливост и активистка по правата на човека в Израел.

Най-естествената реакция на чувството за несигурност е да се опиташ да се оградиш от евентуална опасност, изтъкна Сарагусти

"Политици се презастраховат, като затварят граници, не пускат в държавите си чужденци и изолират дори собствените си граждани, завърнали се от странство. Създават се и извънредни наредби със строги санкции към тези, които не спазват карантината. А всяко извънредно законодателство, независимо какви са причините, които са го породили, ни кара да светне лампичката за ограничаване правата на човека. По телевизията в Израел имаше репортаж как и без това недостатъчните санитарни инспектори посещават домовете на хора, били на почивка в Тайланд, които трябва две седмици след завръщането си да са под домашна карантина. Оказало се, че единият от тях пие с приятели в някакво заведение, а другият се нахвърлил на инспектора, защото и карантината, заради която не може да ходи на работа, и самата инспекция била навлизане в личното му пространство", допълни Анат Сарагусти.

Ебола и ТОРС са по-смъртоносни от коронавируса, изтъква тя.

"Първите две болести се разпространяват в ограничен географски район - Африка. Европейците и американците например се чувстват защитени на своите континенти, в своите държави. Бедните и гладни африканци няма как да стигнат до тях. А при нас казват: „Далече от очите - далече от сърцето.“ Хората от Далечния изток са много пътуващи по света. А и да се пътешества в Далечния изток е мода, дори страст у израелците в момента. Освен това стоките, произведени в Китай, Хонконг, Корея и Сингапур стигат до всеки от нас. А с това всеки от нас чувства опасността да стане жертва на вируса", подчерта Анат Сарагусти.

Склонни ли са здравите към дискриминация спрямо болните, а и към заплашените от заразяване?

"Трудно бих нарекла случващото се расизъм или някаква дискриминация. Това не са хора, които се намират в неравностойно положение. Зад тях стои държавата им, здравеопазването, социалните служби. На никого не са отказали екстрена помощ, защото е от друга националност или раса. Въпреки това считам, че глобализацията е в опасност. Трудно е да се говори за свобода на придвижване на хора и стоки, щом всички са сковани от страх. Идеите пътуват по интернет и не са заплашени. Рядко съм виждала толкова празни зали по големите летища. Когато научих, че е затворена и Миланската скала (там случайни хора не ходят), а също, че е прекъснат Венецианският карнавал и има опасност да не се проведе Миланската седмица на модата, та дори Олимпийските игри са под въпрос, ми стана ясно, че политиците се презастраховат, а и страхът на хората взема връх и те се въздържат от всичко, което не е в обичайния им дневен ред".

Епидемията има и икономически аспект, припомня Анат Сарагусти.

"Дават пример, че е достатъчно една гайка, която се произвежда в Китай, да липсва, за да не може да бъдат сглобени кола или камион. Икономиката днес е глобална и липсата на стоки, детайли, електроника от Китай и другите държави от Далечния изток вече се чувства при нас, дори преди да е дошъл самият вирус. Независимо че на съвещание на икономическите министри на Европа и Световната банка в Швейцария са заявили, че затрудненията от Далечния изток почти няма да се отразят на световната икономика, не вярвам в това. Мисля, че липсата на стоки ще се задълбочава. Това е още една причина не да се дистанцираме от хората, които трябва да ги произведат, не да ги отделим като на „острова на обречените“ (кой оживял, оживял), а да им помогнем максимално. Ние не можем без тях, както и те без нас", коментира Анат Сарагусти пред БНР.

Интервюто можете да чуете в звуковия файл.


БНР подкасти:



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
Новините на Програма „Хоризонт“ - вече и в Instagram. Акцентите от деня са в нашата Фейсбук страница. За да проследявате всичко най-важно, присъединете се към групите за новини – БНР Новини, БНР Култура, БНР Спорт, БНР Здраве, БНР Бизнес и финанси.
ВИЖТЕ ОЩЕ

Телефони, санкции, поведение – как да дисциплинираме ученика?

Учителският синдикат към КТ "Подкрепа" излезе с ясна позиция за сериозна промяна в образователната ни система. Сред основните искания са разтоварване на учебните програми, въвеждане на оценка за поведение, по-строг контрол върху мобилните телефони в училище и по-добри условия за преподавателите. Преди дни от синдиката съобщиха, че голямата част..

публикувано на 11.06.25 в 10:01
Александър Миланов

Александър Миланов: Държавата да поеме грижата си за възрастните, както за децата след Могилино!

Палиативната грижа – за последния етап от живота ти, остава задният двор на медицината у нас . Липсва дългосрочен ангажимент към възрастните хора. Това заключение направи в интервю за БНР клиничният социален асистент Александър Миланов, който работи в голяма частна болница. Държавата да поеме грижата си за възрастните хора, както го..

публикувано на 10.06.25 в 09:21

Практично за еврото: За какво да внимаваме след 1 януари?

Бизнесът разполага с указания как да премине през процеса на въвеждането на еврото , заяви в интервю за БНР заместник-министърът на икономиката Невена Лазарова. "На първо място да се познават правилата за превалутиране и закръгляване . Използва се официалният курс с 6 цифри, с всички 5 знака след десетичната запетая. Периодът на двойно..

публикувано на 09.06.25 в 07:44

Оцелели от концлагера "Белене": Важно е да помним, за да не бъдат повторени репресиите

Нека бъдем последните концлагеристи и страданието ни никога да не бъде преживяно от други - за това настояха оцелели от концлагера "Белене" по време на годишното поклонение за жертвите на репресиите там, което се проведе на 31 май. Възпоменанието беше организирано на дунавския остров Персин, където през 1949 г. правителството на Георги..

обновено на 06.06.25 в 23:31

В Радио Пловдив ще бъде открита паметна плоча на чешкия журналист Владимир Сис

Посланикът на Република Чехия у нас Мирослав Томан ще открие в Радио Пловдив паметна плоча на чешкия журналист и общественик Владимир Сис. Събитието е част от проявите, с които обществената медия отбелязва своята 70-годишнина. Сградата на Радио Пловдив, която първоначално е била "Дом на изкуствата и печата", е построена и открита в периода 1931..

публикувано на 05.06.25 в 09:57

Недоволство в район "Илинден" заради проект за строеж на улица

Започна събирането на подписи срещу изграждането на нов участък на улица по продължението на "Тодор Икономов" през зелените площи зад блок 131 А в район "Илинден". Хората, които живеят наблизо, са категорично против. "Безсмислено хвърляне на пари", смятат жители на квартала. "В близост има цели 2 улици, просто не е необходимо това нещо...

публикувано на 04.06.25 в 10:52

Определени са финалистите в "Пролет`25". Слушателите на БНР избират любимеца на публиката

12 песни стигнаха до финалния етап в категория "Нова българска поп и рок музика" на конкурса на Българското национално радио за нова българска поп и рок музика "Пролет". Те бяха определени от селекционна комисия от музикални редактори, от представител от дирекция "Музикална продукция и състави" и от дирекция "Техника" в БНР. И тази година..

публикувано на 03.06.25 в 12:09