Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

Доц. Юмит Есер: Българската общност в османската столица е тайният герой на борбата за Екзархията

Доц. д-р Юмит Есер
Снимка: личен архив

На 28 февруари 1870 г. по стар стил или 11 март по нов стил османският султан издава ферман, с който се създава Българската екзархия се отделя от гръцката Константинополска патриаршия. За да разкаже повече за тази епоха, нашият кореспондент в Истанбул Мариян Карагьозов разговаря с доц. д-р Юмит Есер – автор на монография, посветена на тези събития.

Юмит Есер е завършил история в два от най-добрите турски университети – Средноизточния технически и университета „Сабанджъ“ и е извоювал докторат в престижната лондонска Школа по ориенталски и африкански изследвания.

За нас, българите, създаването на самостоятелна българска Църква е събитие с огромно значение. Важно ли е обаче това събитие в по-общ план исторически план? Юмит Есер е категоричен, че отговорът е „да“:

„За да разберем значението на това събитие, първо трябва да разгледаме самоуправлението на немюсюлманите в Османската империя. Както повечето средновековни империи, тя е многоетническа и мултирелигиозна. Отношенията между османската власт – Високата порта, и немюсюлманите са базирани на ислямското право шариа.

На немюсюлманите се дава възможност да изповядват религията си, в замяна на което плащат специален данък - джизие. Гръцката православна общност – или миллет-и Рум, както се нарича тя на османотурски, е била най-многобройната немюсюлманска общност.

В нея обаче са се включвали не само гърци, но и албанци, православни араби, славяните в империята, дори някои православни турскоговорящи.

През 19-ти век обаче разпространението на идеите на национализма подготвя почвата за реорганизация и умножаване на броя на милетите в османската система“.

Отделянето на Българската екзархия означава радикална промяна на османската държава и общество след документа от 1856 г., приет след Кримската война и предвиждащ реформи в империята, пише Юмит Есер. Той допълва:

„Става дума точно за преструктуриране и раждане на нови милети като арменците католици, протестанти, и най-накрая – трусът в православната общност – раждането на българския милет след фермана от 1870 г.

Основаната (при създаването на независима Гърция) в Атина гръцка църква е била активна само в границите на Гърция, докато Българската екзархия има по-дълбоко влияние, защото след 1870 г. се оказва, че в османската столица има две различни религиозни институции и те са почти с равен статус, въпреки че Патриаршията не признава българската Патриаршия до 1945 г.“

Искането на българската общественост за самостоятелна църква намира донякъде неочакван съюзник в лицето на османските власти. Нашият събеседник обяснява причините:

„Според мен, основната мотивация на Високата порта е била да приложи принципа „разделяй и владей“. Тази тактика е била прилагана и в други райони на империята.

Тя побеждава Русия по време на Кримската война само благодарение на помощта на своите западни съюзници Франция и Великобритания. Заради това, опасявайки се от нова война с Русия, османските държавници предпочитали да държат разделени привържениците на Константинополската патриаршия и на българската Екзархия. Това е гарантирало и по-ефикасен контрол върху тях“.

Първата страница на султанския ферман на османотурски език, прогласяващ създаването на Българската екзархия

Българските първенци се възползват и от вътрешнополитическите промени в Османската империя и започналите реформи след Кримската война, които осигуряват подходящ контекст за исканията им. Междувременно се ражда и независимото Кралство Гърция, което също променя калкулациите в района:

„Първоначално Гърция е била малка държава, но след прочутата реч на Йоанис Колетис в гръцкия парламент през 1844 г.  за т. нар. „Мегали идея“ или план за Велика Гърция, гръцките държавници започват политиката за разширяване на техните територии.

Така османската столица Константинопол се превръща в център на дипломатическа борба след Кримската война.

От дистанцията на времето личи, че последиците от отделянето на Българската екзархия са впечатляващи. Юмит Есер:

„Разбира се, най-важната последица е признаването на българския милет като отделно общностно-политическо тяло от гръцкия милет. Това е резултатът, за който българският елит се бори около половин столетие.

Ферманът за създаване на Българската екзархия подготвя и почвата за Македонския въпрос – поредица от военни и политически конфликти в последните години на Империята.

Съревнованието между патриаршисти и екзархисти е било най-ожесточено в регионите със смесено население – например Битолският и Солунският вилаети.

Особено внимание заслужава чл. 10 от Фермана, който прогласява, че Екзархията ще контролира 15 митрополии в дунавските провинции, но според тази клауза, дадена област може да се присъедини към Екзархията, ако 2/3 от населението поиска това.

Така се създава съревнованието между Вселенската патриаршия и Екзархията кой да контролира повече градове в македонските провинции на Империята“.

През 1872 г. Дебър и Кичево се присъединяват към Екзархията, а след Освобождението българското княжество полага усилия пред Високата порта, които се увенчават с успех, и получава разрешения – берати, за поставяне на български владици и в Скопие и Охрид, а по-късно Велес и Неврокоп – днешният Гоце Делчев.

Историкът Юмит Есер обобщава:

„Разширяването на Българската екзархия продължава до 1910 г., включително и с епархии край Черно море. Това е дълъг процес, продължил около 40 години“.

Тайният герой в тази история е трудно да бъде видян днес. Има много важни фигури в българското Възраждане, но искам да насоча вниманието ви към влиятелната тогава българска общност в османската столица. Понастоящем цариградските българи са само няколкостотин,  но до Балканските войни Константинопол е бил важен културен и икономически център за българите и е играл ключова роля. Ферманът от 1870 г. не би бил възможен без техните усилия“.

В книгата си Юмит Есер определя отделянето на самостоятелната Българска църква като най-силния удар срещу идеята за съществуване на единен гръцки православен милет в рамките на Османската империя:

„Османската империя наследява съществуването на 4 православни патриарха – в Константинопол/Истанбул, в Антиохия (днешна Антакия, Турция), Йерусалим и Александрия в днешен Египет. Властта на константинополския патриарх се простира от Балканите до линията Адана – Трабзон, т.е. приблизително до р. Ефрат.

След създаването на Ипекската/Печката патриаршия през 1550-те години от великия везир Мехмед паша Соколлу/Соколович тя не е точно съперник, а по-скоро партньор на Константинополската патриаршия.

Печката патриаршия и Охридската архиепископия прекратяват съществуването си през 1760-те години. До фермана от 1870 г. Константинополската патриаршия контролира изцяло духовниците, църквите и манастирите на Балканите и голямата част от Анадола.

С Българската екзархия се създава друг конкурент на Патриаршията на Балканите, при това центърът на Екзархията е много близо до механизмите на управление на империята – столицата на империята Константинийе или Константинопол. В устата на лъва, така да се каже“.

Цялото интервю чуйте от звуковия файл.


Какво е подтикнало Юмит Есер да се заеме с разработването на темата? Младият изследовател обяснява:

„Началото на интереса ми беше поставено по време на магистратурата ми в университета „Сабанджъ“ в Истанбул.

Освен това баща ми е роден в района на Кърджали и аз също придобих българско гражданство и заради това се посветих на темата за създаването на българската държава в края на 19. Век.

За написването на книгата между 2016 и 2018 г. изследвах архиви в Истанбул, Лондон и Париж“.



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
Новините на Програма „Хоризонт“ - вече и в Instagram. Акцентите от деня са в нашата Фейсбук страница. За да проследявате всичко най-важно, присъединете се към групите за новини – БНР Новини, БНР Култура, БНР Спорт, БНР Здраве, БНР Бизнес и финанси.
ВИЖТЕ ОЩЕ
Доналд Тръмп в Овалния кабинет, 4 февруари 2025 г.

Белият дом ще решава кои медии могат да отразяват на живо Доналд Тръмп

Белият дом заяви, че "негови служители ще решат" кои медии ще имат право редовно да отразяват американския президент Доналд Тръмп на живо, предаде Асошиейтед прес. Това е рязка промяна във вековната традиция, според която независими медийни групи могат да отразяват действията на президента и да го държат отговорен от името на американците, отбелязва..

публикувано на 26.02.25 в 04:10
Президентите на Украйна Володомир Зеленски (вляво) и на САЩ Доналд Тръмп

Тръмп: Зеленски иска лично да попише споразумението за редките минерали

Американският президент Доналд Тръмп заяви, че украинският държавен глава Володимир Зеленски иска да подпише лично във Вашингтон споразумението със Съединените щати за украинските редки земни елементи, предаде агенция Ройтерс. Сделката е стратегическа в плана на Киев да спечели подкрепата на новото правителство в контекста на усилията на Тръмп да..

публикувано на 26.02.25 в 01:03

Украйна може да подпише в петък споразумението със САЩ

Украйна се е съгласила с предложената от Съединените щати сделка за украинските редкоземни минерали.  Съответното споразумение може да бъде подписано в петък, предаде Франс прес, като се позова на високопоставен украински представител. "Сега представители на правителството работят над детайлите. Обмисляме посещение във Вашингтон в петък за..

публикувано на 25.02.25 в 22:02
Илон Мъск

Над 230 000 канадци са подписали петиция за отнемане на канадското гражданство на Илон Мъск

Илон Мъск ще присъства на първото заседание на кабинета за втория мандат на президента Доналд Тръмп в сряда. Най-богатият човек в света и основен дарител на Тръмп, Мъск няма министерски портфейл или официални правомощия за вземане на решения, но има статут на "специален държавен служител" и "старши съветник на президента", оглавяващ Департамента..

публикувано на 25.02.25 в 21:58
Папа Франциск - 5 май 2024 г.

Папа Франциск е в критично, но стабилно състояние

В медицинския бюлетин, публикуван от пресслужбата на Светия Престол, се съобщава, че: "Клиничните състояния на Светия отец остават критични, но стабилни. Не са настъпили остри респираторни епизоди и хемодинамичните параметри продължават да бъдат стабилни". Направена е планова компютърна томография за радиологично проследяване на двустранната..

публикувано на 25.02.25 в 21:54
Киър Стармър и Еманюел Макрон

Стармър и Макрон заявиха, че приветстват лидерството на Тръмп в усилията за мир в Украйна

Британският премиер Киър Стармър и френският президент Еманюел Макрон заявиха, че приветстват лидерството на президента на Съединените щати Доналд Тръмп в усилията за постигане на траен мир в Украйна. Това стана ясно след телофонен разговор между Стармър и Макрон.  Говорител на офиса на Стармър допълни, че двамата лидери са повторили позицията..

публикувано на 25.02.25 в 21:50

Приютът за безстопанствени животни в Добрич моли за дарения на хранителни продукти

Общинският приют за безстопанствени животни в Добрич апелира за дарения на хранителни продукти. Заради ниските температури през последните седмици дажбата на настанените там кучета е увеличена и храната им е недостатъчна. Необходими са както консерви, така и суха храна на гранули. Около 80 кучета са настанени в момента в Общинския приют за..

публикувано на 25.02.25 в 20:51