Юмит Есер е завършил история в два от най-добрите турски университети – Средноизточния технически и университета „Сабанджъ“ и е извоювал докторат в престижната лондонска Школа по ориенталски и африкански изследвания.
За нас, българите, създаването на самостоятелна българска Църква е събитие с огромно значение. Важно ли е обаче това събитие в по-общ план исторически план? Юмит Есер е категоричен, че отговорът е „да“:
„За да разберем значението на това събитие, първо трябва да разгледаме самоуправлението на немюсюлманите в Османската империя. Както повечето средновековни империи, тя е многоетническа и мултирелигиозна. Отношенията между османската власт – Високата порта, и немюсюлманите са базирани на ислямското право шариа.
На немюсюлманите се дава възможност да изповядват религията си, в замяна на което плащат специален данък - джизие. Гръцката православна общност – или миллет-и Рум, както се нарича тя на османотурски, е била най-многобройната немюсюлманска общност.
В нея обаче са се включвали не само гърци, но и албанци, православни араби, славяните в империята, дори някои православни турскоговорящи.
През 19-ти век обаче разпространението на идеите на национализма подготвя почвата за реорганизация и умножаване на броя на милетите в османската система“.
Отделянето на Българската екзархия означава радикална промяна на османската държава и общество след документа от 1856 г., приет след Кримската война и предвиждащ реформи в империята, пише Юмит Есер. Той допълва:
„Става дума точно за преструктуриране и раждане на нови милети като арменците католици, протестанти, и най-накрая – трусът в православната общност – раждането на българския милет след фермана от 1870 г.
Основаната (при създаването на независима Гърция) в Атина гръцка църква е била активна само в границите на Гърция, докато Българската екзархия има по-дълбоко влияние, защото след 1870 г. се оказва, че в османската столица има две различни религиозни институции и те са почти с равен статус, въпреки че Патриаршията не признава българската Патриаршия до 1945 г.“
Искането на българската общественост за самостоятелна църква намира донякъде неочакван съюзник в лицето на османските власти. Нашият събеседник обяснява причините:
„Според мен, основната мотивация на Високата порта е била да приложи принципа „разделяй и владей“. Тази тактика е била прилагана и в други райони на империята.
Тя побеждава Русия по време на Кримската война само благодарение на помощта на своите западни съюзници Франция и Великобритания. Заради това, опасявайки се от нова война с Русия, османските държавници предпочитали да държат разделени привържениците на Константинополската патриаршия и на българската Екзархия. Това е гарантирало и по-ефикасен контрол върху тях“.
Българските първенци се възползват и от вътрешнополитическите промени в Османската империя и започналите реформи след Кримската война, които осигуряват подходящ контекст за исканията им. Междувременно се ражда и независимото Кралство Гърция, което също променя калкулациите в района:
„Първоначално Гърция е била малка държава, но след прочутата реч на Йоанис Колетис в гръцкия парламент през 1844 г. за т. нар. „Мегали идея“ или план за Велика Гърция, гръцките държавници започват политиката за разширяване на техните територии.
Така османската столица Константинопол се превръща в център на дипломатическа борба след Кримската война.
От дистанцията на времето личи, че последиците от отделянето на Българската екзархия са впечатляващи. Юмит Есер:
„Разбира се, най-важната последица е признаването на българския милет като отделно общностно-политическо тяло от гръцкия милет. Това е резултатът, за който българският елит се бори около половин столетие.
Ферманът за създаване на Българската екзархия подготвя и почвата за Македонския въпрос – поредица от военни и политически конфликти в последните години на Империята.
Съревнованието между патриаршисти и екзархисти е било най-ожесточено в регионите със смесено население – например Битолският и Солунският вилаети.
Особено внимание заслужава чл. 10 от Фермана, който прогласява, че Екзархията ще контролира 15 митрополии в дунавските провинции, но според тази клауза, дадена област може да се присъедини към Екзархията, ако 2/3 от населението поиска това.
Така се създава съревнованието между Вселенската патриаршия и Екзархията кой да контролира повече градове в македонските провинции на Империята“.
През 1872 г. Дебър и Кичево се присъединяват към Екзархията, а след Освобождението българското княжество полага усилия пред Високата порта, които се увенчават с успех, и получава разрешения – берати, за поставяне на български владици и в Скопие и Охрид, а по-късно Велес и Неврокоп – днешният Гоце Делчев.
Историкът Юмит Есер обобщава:
„Разширяването на Българската екзархия продължава до 1910 г., включително и с епархии край Черно море. Това е дълъг процес, продължил около 40 години“.
„Тайният герой в тази история е трудно да бъде видян днес. Има много важни фигури в българското Възраждане, но искам да насоча вниманието ви към влиятелната тогава българска общност в османската столица. Понастоящем цариградските българи са само няколкостотин, но до Балканските войни Константинопол е бил важен културен и икономически център за българите и е играл ключова роля. Ферманът от 1870 г. не би бил възможен без техните усилия“.
В книгата си Юмит Есер определя отделянето на самостоятелната Българска църква като най-силния удар срещу идеята за съществуване на единен гръцки православен милет в рамките на Османската империя:
„Османската империя наследява съществуването на 4 православни патриарха – в Константинопол/Истанбул, в Антиохия (днешна Антакия, Турция), Йерусалим и Александрия в днешен Египет. Властта на константинополския патриарх се простира от Балканите до линията Адана – Трабзон, т.е. приблизително до р. Ефрат.
След създаването на Ипекската/Печката патриаршия през 1550-те години от великия везир Мехмед паша Соколлу/Соколович тя не е точно съперник, а по-скоро партньор на Константинополската патриаршия.
Печката патриаршия и Охридската архиепископия прекратяват съществуването си през 1760-те години. До фермана от 1870 г. Константинополската патриаршия контролира изцяло духовниците, църквите и манастирите на Балканите и голямата част от Анадола.
С Българската екзархия се създава друг конкурент на Патриаршията на Балканите, при това центърът на Екзархията е много близо до механизмите на управление на империята – столицата на империята Константинийе или Константинопол. В устата на лъва, така да се каже“.
Цялото интервю чуйте от звуковия файл.
Какво е подтикнало Юмит Есер да се заеме с разработването на темата? Младият изследовател обяснява:
„Началото на интереса ми беше поставено по време на магистратурата ми в университета „Сабанджъ“ в Истанбул.
Освен това баща ми е роден в района на Кърджали и аз също придобих българско гражданство и заради това се посветих на темата за създаването на българската държава в края на 19. Век.
За написването на книгата между 2016 и 2018 г. изследвах архиви в Истанбул, Лондон и Париж“.
Първата в България Специализирана болница за активно лечение на белодробни болести е в Троян . Днес лечебното заведение празнува своя 120-годишен юбилей . За първата в страната ни белодробна болница разказва управителя й д-р Цветомила Дудевска, която вече 26 години ръководи успешно болницата , в която се лекуват пациенти от цялата..
Еманюел Макрон оказва натиск върху Киър Стармър да признае Палестина за държава, пише "Дейли телеграф". Френският президент ще бъде във Великобритания на тридневно държавно посещение следващата седмица, което ще включва обръщение към двете камари на парламента. Централното политическо събитие от посещението се очаква да бъде споразумение за връщане..
Най-малко 13 души са загинали при наводнения в американския щат Тексас, предизвикани от проливни дъждове. Бедствието засегна окръг Кер в южната част на щата. Според губернатора на Тексас сред жертвите има както възрастни, така и деца. Някои от телата са открити в автомобили, отнесени от придошлите води. Властите допълниха, че има и хора в..
Американският президент Доналд Тръмп подписа знаковия за управлението му законопроект за бюджета на САЩ. Утвърждаването на нормативния акт беше кулминацията на церемония, организирана в Белия дом по случай националния празник на страната 4-ти юли или Деня на независимостта. Тя включваше и прелитане на бомбардировачи Б-2 като тези, използвани..
Палестинското движение "Хамас" съобщи, че е готово веднага да започне преговори за реализиране на най-новото предложение за прекратяване на огъня в ивицата Газа. Отговорът е предаден на посредниците за уреждането на конфликта в Газа - Египет, Катар и САЩ. "Хамас" посочи, че решението е взето след вътрешни разговори и консултации с другите палестински..
Министерството на земеделието започва прием на заявления за финансово подпомагане за залесяване. Бюджетът е близо 12 млн.евро и за финансиране могат да кандидатстват собственици на земи и гори, местни поделения на вероизповеданията, общини и държавни предприятия. Финансиране ще се предоставя за подготовка на почвата за залесяване, закупуване..
С 20 дни по-рано започна да намалява нивото на язовир "Среченска бара" заради засушаването. Водоемът е почти пълен и няма проблеми с подаването на питейна вода, съобщават от ВиК - Монтана. От "Среченска бара" вода пият жителите на населени места от областите Монтана и Враца. В момента във водоема има малко над 15 милиона кубика вода, което..
Вносител или износител на електроенергия е България няма никакво значение. Това дали сме износител не трябва да е панацея, защото сме общ пазар и..
Не левовете са по-добрите пари, а еврото - по-лошите пари, които тласкат към инфлация, а това, че всяка фирма и предприятие се стреми към по-високи..
Никога няма да затворя очи за лъжата , сподели пред БНР актьорът Павел Поппандов. Лицемерието е навсякъде , каза той и не скри, че такова има и в..