По пътя на древните пари

До момента монетите съставляват две трети от всички находки в района на Древна Сердика. „От различни периоди, различни номинали и в различен контекст, което е много важно за монетите.“

Каква нова информация дават на учените монетите от древна Сердика?

Историята на Сердика се проследява много добре с откритите монети, смята доц. Аладжова. Сред откритите монети е и изключително рядка монета с лика на сина на император Клавдий – Британик, от която са били изсечени само няколко екземпляра. „Тази рядка монета по някакъв начин е пристигнала тук и с нея е било заплатено. Това биха могли да бъдат римски легиони, по това време разположени, които са получавали заплатите си тук, на място.“

„Описанието, анализът на отделните типове, отделните групи монети дава много интересна информация. Сред тези екземпляри има много монети, които са от т.нар. хибриден тип – представляват монети, които на лицето са с образа на един император, но обратната страна е от друг император. Това е важен момент, защото от една страна показва, че действително се бърза при сеченето на тези монети, от друга страна наличието на повече екземпляри от т.нар. хибриди показва, че това е практика в римското монетосечене“, пояснява преподавателят.

В науката се приема, че първите монети от VII-VI в. пр. н. е. идват от Лидия, Йония, Персия - „един район, който е много добре развит, който има нужда от парични знаци и тяхната поява е логична“, разказва доц. Дочка Аладжова. Следват гърците и римляните.

С появата на парите се появяват и инфлацията и девалвацията. „Но в древността, тези процеси когато настъпят, има лесен начин да се реши проблемът – с монетните реформи, които провеждат различните императори.“ След падането на един император от власт пък се унищожават матриците за сечене на монети с неговия лик, за да не се спекулира, уточнява доц. Аладжова.

По какво археолозите разпознават периодите на икономически кризи?

„Преди всичко кризата се отразява най-вече върху метала на монетите. Когато става въпрос за монети от сребро, злато, то неминуемо се намаляват каратите за златото, а на сребърните монети започват да преобладават примесите“, казва доц. Дочка Аладжова.

Например при почистването и реставрирането на монети се случва да се прояви червеникав цвят и това се дължи на по-високото съдържание на мед. Други белези за криза са намаляването на теглото на монетите и по-лошият дизайн. „Когато държавата е във възход, когато всичко е наред – финансите, търговията, с по-голяма прецизност се отсичат монетите, изработват се съответно преди това матриците. А когато държавата е в криза, когато има инфлация, една немарливост откъм производството на монети се забелязва.“

Изработването на фалшификати е толкова стара практика, колкото са стари и парите. Още от първи век има сведения, че римската монетарница на всеки седем сребърни монети прави по една фалшива, пояснява археологът доц. Дочка Аладжова. 

При "фалшивата" монета ядрото е изработено от неблагороден метал – най-често мед или желязо и се прави обвивка, която според номинала може да бъде от злато или сребро. Така държавата пести ценния материал, пускайки в обращение подобни монети. Днес археолозите разпознават тези фалшификати по корозия, която избива върху обвивката.

Трасират ли парите търговските пътища? 

Една монета може да измине дълъг път. Монетите са сред най-ценните паметници, които маркират колко далечни са били търговските връзки в миналото. Търговските пътища се оформят и затвърждават, когато има мир, подчертава доц. Аладжова.

Събирането на повече монети на едно място може да говори за тържище, но при археологически разкопки много често се намират монети и от погребения. „Трябва да се каже, че обикновено при погребение се поставят изхабени монети, които не са в обращение: живите хора си правят сметка – спазен е ритуалът, а монетите, с които може да се купи нещо, живият човек да ги използва е по-рационално.“

В Римската империя, където е царял добър ред, се знае например стойността на труда на учителя, нотариуса, военния или точно колко е струвало едно яйце и каква е дневната надница на мелничаря.