Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

Анри Кулев: Изкуството се опира на красивия хаос

Анимацията е свобода на духа, а всеки филм е премеждие

Анри Кулев
Снимка: БНР

Режисьорът се движи в една магма, в една мъгла, наречена изкуство, казва проф. Анри Кулев - режисьор, художник и преподавател.

70 години живея на тоя свят е феноменът „ние, българите“ ми е огромна загадка, признава творецът, който бе гост на предаването "Нощен хоризонт".

„Ние сме една доста разюздана нация, но предполагам, че в такива сложни моменти от човешкия живот мобилизацията е много важно нещо и дисциплината и силно се надявам да не се развихри тази пандемия в малките рамки на една държава като нашата“, коментира Анри Кулев актуалната ситуация с коронавируса, заради която културните институции затвориха врати и бе отменен международният фестивал София филм фест. На филмовия фестивал Кулев трябваше да получи Наградата на София за принос в изкуството на киното. 

Сегашната действителност става ли за филмов сценарий? „Не и моя тема. Цял живот съм се опитвал да правя в киното теми, които не стават за злободневни репортажи. Сигурен съм, че американците вече са направили сериалите си с този коронавирус и те отдавна чакат да бъдат излъчени. Аз не мисля, че то е обект на изкуството. Изкуството има други принципи, а винаги съм мислел, че киното е изкуство.“

Как Анри Кулев преплита в изкуството си измеренията на българското и вселенското?

„Опитвал съм се да се докосна до много умни и талантливи хора, започвайки от сценариите, минавайки през рисуването, мисленето, снимането. Един филм е голямо премеждие, независимо дали е анимационен, документален, игрален. За такъв филм трябва огромен екип от съмишленици и хора, които са близо до теб.“

Той вярва, че уважението към голямата литература е №1 за филмовия  режисьор. И допълва, че анимацията е особено изкуство - като че ли по-близо до театъра, отколкото до киното. 

Анимацията е свобода на духа, на пространството, която дава много отправни точки – към документа, към игралното кино. И винаги съм се опитвал максимално разнообразно да се държа в това творчество, да се държа максимално широко и отворено.“

Най-важното нещо в киното и четенето на сценарии са образите, които те носят. Изборът на темата е най-интересното нещо в живота на артиста, смята професорът по анимационна режисура.

„Лично аз не я преследвам и тя никога не е била определена цел. Винаги хаосът присъства по някакъв начин в избора на темата – хаосът в добрия смисъл на думата. Защото само по себе си изкуството се опира на красивия хаос. Не можеш да бъдеш чиновник с ясна цел и да разграфиш живота си с теми.“

Анри Кулев в студиото на „Хоризонт“

Началото изглеждало така: „Сигурно съм бил някъде в 7 или в 8 клас, когато изведнъж някакъв вътрешен пожелателен напън ме накара да взема писалката и тъжно сигурно, с някакви извити „червейчета“ да нарисувам първата си картинка. Щастието обаче да я видиш напечатана беше невероятно. Тогава чакахме по будките вестникът („Средношколско знаме“ – бел. ред.) да излезе сутринта във вторник, за да видим дали са ни „пуснали“. Картинката беше част от времето си – тогава беше излетял Гагарин и, доколкото си спомням, беше един телевизор, където една ракета, минавайки през телевизора, беше излетяла навън през апарата. Наивно, детски, но… това беше първата картинка. Беше без думи“, спомня си Анри Кулев.

Съдбоносна среща на улицата с Доньо Донев налива вода в мелницата и така още от ученическите години, преди казармата той се оказва в анимацията. Следват обучение в Москва и „срещи с невероятни хора“.

„И затова някой път ми е смешна цялата тази абсолютно безсмислена и безумна атака, която в момента се води срещу спомена дори за това време. Защото всяко време е прекалено особен пъзел и то не е еднозначно, не е директно идеологически.“

За него мракът в изкуството е нещо близко и нормално, но „той силно тревожи праведните хора“.

Отдавна трябваше да се направи закон за меценатството, да се регламентират отчисления от билетите за американски филми, подчерта Анри Кулев. „Има хора, които са разработили цялата тази схема. Трябва да се направи фонд „Българско кино“. В момента ситуацията е много безнадеждна, защото само Националният филмов център и отчасти БНТ финансират това кино.“

Визитка

Анри Кулев е завършил е анимационна режисура в Москва. Създател е на повече от 80 анимационни филми като режисьор и художник, редица документални и 7 игрални филми.

Сред по-популярните му игрални заглавия са "Врабците през октомври" по сценарий на Станислав Стратиев, "Смъртта на заека" и "Бащата на яйцето" по сценарий на Борис Христов, "Г-жа Динозавър" по сценарий на Рада Москова, "Цахес" по сценарий на Христо Ганев, "Имало една война" по сценарий на Влади Киров и много други.

В момента преподава анимационна режисура в Нов български университет. Директор на Световния анимационен фестивал във Варна и член на журито на много международни фестивали.

Прави самостоятелни изложби – графика, анимационни ескизи и живопис.

Цялото интервю слушайте в звуковия файл.

БНР подкасти:



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
Новините на Програма „Хоризонт“ - вече и в Instagram. Акцентите от деня са в нашата Фейсбук страница. За да проследявате всичко най-важно, присъединете се към групите за новини – БНР Новини, БНР Култура, БНР Спорт, БНР Здраве, БНР Бизнес и финанси.
ВИЖТЕ ОЩЕ
Стефан Курдов

Стефан Курдов защитава правата на бездомните животни във Варна

От 50 до 300 лева е глобата, ако храниш бездомно животно във Варна. С това са се преборили доброволците от координационен център за противодействие на насилието над животни "Зоопатрул"с председател журналистът на свободна практика Стефан Курдов. Предстои тя да бъде отменена от Общинския съвет. Той и неговите съмишленици успяха да осигурят 120 хиляди..

публикувано на 05.10.25 в 05:22
Весела Дякова

Весела Дякова: В обучението по музика най-важна е дисциплината

Музикалният педагог Весела Дякова ван Авермат е посветила целия си живот на музиката и работата с деца . Петнадесет години г-жа Дякова е преподавала клавирен съпровод в Музикалното училище в Пловдив. След 1989 г. продължава учителската си дейност в Белгия. Запалила е десетки деца по музиката, а нейни възпитаници сега се изявяват по международните..

публикувано на 04.10.25 в 09:00
Творбата

Ярката и неудобна живопис на тандема Валентина Чернева - Cherry и Милен Маринов

Ярка и неудобна живопис. Така можем накратко да опреелим творбите на тандема художници Валентина Чернева - Cherry и Милен Маринов. Двамата имат прясно открита изложба, носеща името “Под едно небе 2” в пловдивската галерия “Възраждане” .  Часове след събитието те дойдоха в студиото на Автономията , за да се изкажат за каквото ги..

публикувано на 30.09.25 в 20:33
Чавдар Киселинчев

Спомняме си за Чавдар Киселинчев

Спомняме си за Чавдар Киселинчев. Той е един от най-авторитетните външнополитически коментатори в Българското национално радио. Красив ум, човек с голяма обща култура, впечатляващи познания за процесите в света, които е обяснявал на младите си колеги в БНР, които са го слушали с удоволствие. Липсата на коментатори от такъв ранг създава..

публикувано на 29.09.25 в 13:00
Зорница Христова

Зорница Христова - гост в "Горещо сърце": Лесно е да се влюбиш в четенето

В рубриката "Горещи сърца" срещата е със Зорница Христова, жена, която впечатлява със спокойствието си и с искреността, с която говори за книгите. Тя е писател и преводач, един от създателите на издателство ,"Точица". Завършила е английска филология в Софийски университет.  Автор е на книгите "Вкусна география" и ,"Когато искам да..

публикувано на 28.09.25 в 09:00
Историята на Силистра

Историята на Силистра - белязана от различни епохи и културни влияния

След възвръщането на Южна Добруджа към България с Крайовския мирен договор през 1940 г. Силистра се превръща в културна столица на региона. Изследване, базирано на публикации във в. "Подем", излизал през тези години в региона, показва как градът бързо възстановява и развива културния си живот. Проучването е дело на дългогодишния..

публикувано на 28.09.25 в 07:50
Гергана Фъсева

Гергана Фъсева: Един народ може да оживее, ако има култура

В "Закуска на тревата" ви срещаме с перкусионистката Гергана Фъсева. Тя е родена във Велико Търново, но от близо половин век живее в Германия. Била 7 годишна, когато с родителите й заминава за тогавашната ГДР. Там Гергана започва с уроците по музика, а по - късно завършва специалност "Ударни инструменти" в Музикалната академия във Ваймар...

публикувано на 27.09.25 в 09:00