Гергана Фъсева: Един народ може да оживее, ако има култура

В "Закуска на тревата" ви срещаме с перкусионистката Гергана Фъсева. Тя е родена във Велико Търново, но от близо половин век живее в Германия. Била 7 годишна, когато с родителите й заминава за тогавашната ГДР. Там Гергана започва с уроците по музика, а по - късно завършва специалност "Ударни инструменти" в Музикалната академия във Ваймар.

От години Гергана Фъсева е перкусионист на свободна практика. Свири с различни оркестри в Германия и така изкарва прехраната си.

"Аз съм фрийланс перкусионист и свиря в оркестри като помагам на групата на ударните, когато им трябват допълнителни музиканти. Когато свирят голяма програма, викат хора от вън. И аз от това живея, да помагам ту тук, ту там."

Гергана Фъсева е израсла в семейство на музиканти. Майка й спечелила договор за работа в Германия и взели решение цялото семейство да се премести в тогавашната ГДР.

"Майка ми беше виолистка в театъра във Велико Търново и имаше възможност да свири пред една комисия за Германия, защото там се търсеха музиканти от руската школа. Тя реши да се яви на един такъв изпит и я взеха. С цялото семейство отидохме там, където и за баща ми имаше работа. Това беше град Гота. Тръгнахме през 1977 г., уж само за две години, но след това договорите ги удължаваха с още две години, и с още две....И така станаха толкова много години, че аз не можех да си представя да се върна в училище в България, защото не владеех езика. Аз се научих покрай руския да чета на български език. По - късно се научих и да пиша", спомня си нашата сънародничка.

След известен период на адаптация в Германия, учене на немски език и свикване с новата среда в училище, Гергана Фъсева започнала и уроци по цигулка.

"Не започнах веднага да свиря на инструмент, защото майка ми не искаше да ме претоварва. Искаше първо да науча езика. Затова започнах чак на осем години с цигулката, там в музикалното училище в града. Първата учителка беше доста добра и аз напреднах. Но на 14 годишна възраст прекъснах с цигулката. Нямах голям успех. Мечтата ми беше да свиря на ударни инструменти, защото си мислех, че ще е по - малко работата....Но и там се оказа, че трябва да се свири яко и то много часове, защото има толкова много различни инструменти. Малко преди промените бях вече в Западна Германия. Там ходех на нещо като предварителна школа преди да се отиде в консерватория. Така останах във Вюрцбург. Запознах се с мъжа ми. Той е соло тимпанист в театъра там."

Знаем, че Германия е известна като люлка на класическата музика, че това е страната с най - много симфонични оркестри и опери на глава от населението. Интересно е дали класическите музиканти и днес продължават да се радват на голямо уважение и подкрепа от държавата?

"Цял свят знае, че германската култура на оркестри е една от най - силните. Това е страната, в която има най - много оркестри на една малка площ. Преди промените, в ГДР във всяко малко градче имаше оркестър и имаше работа за всички музиканти. Като стана съединението, закриха много оркестри, други ги сляха. Но все още, ако сравним с Италия, Франция, Испания, мисля, че цял свят знае, че в Германия е най - сигурно за работа. Най - добре са заплатени музикантите. Въпреки че, колкото и да са високи заплатите, ние музикантите сме недооценени. Като си помисли човек, че децата започват от толкова нежна възраст и това е труд, труд, труд...Как може да се заплате тази работа? За да стигнеш до това ниво, да вземеш място в оркестър, то са били мъки, задължения, лишавания, кръв, сълзи и пот. А заплащането след това, е колко часове на ден се работи", обяснава Фъсева.

С болка нашата сънародничка споделя, че на класическите концерти в Германия ходят все по - малко млади хора.

"Тази генерация, да кажем, моята възраст и по - възрастни хора разбира се, обичат да ходят на концерти. И този момент, да отидеш и да присъстваш на един жив концерт, това никога няма да измре. Един диск или един запис, ще си го чуеш вкъщи. Можеш да чуеш хиляди вариации, с различни солисти, но този момент, да преживееш на живо един концерт, това никаква техника няма да го замени. Аз съм абсолютно убедена, че хората търсят точно това - да им сгреят сърцата, да преживеят един хубав момент. И се надявам политиката, държавите, все пак да го оценяват това. 

Един народ може да оживее, ако има култура... Вижда се, усеща се и при нас в Германия, че младите хора са насочени предимно към техниката. Тя ги привлича, защото е по - лесно. Ти просто сядаш, гледаш. С часове може да се прекара пред един компютър, без да вършиш нищо. 

Музиката изисква труд. Хората все по - малко имат желанието да се потрудят за нещо. Просто чакат, това се усеща. ..Класическата музика с усилие трябва да се поддържа. Обучението трябва да започва още от детските градини и училищата. То вече се вижда, че на по - младата генерация им е по - лесно да дадат на едно дете един телефон, отколото да се занимават, да го водят на уроци, да му плащат инструмент. Всеки гледа по - лесното. Всичко зависи от образованието и културата на едно семейство", казва музикантката.

Въпреки че от няколко десетилетия живее в чужбина, Гергана Фъсева никога не е прекъсвала връзката с родината. Казва, че всяка година със семейството си прекарва лятната ваканция в България - в родния си град Велико Търново и на Черноморието.

"Трябва ми веднъж в годината най - малко, да дишам български въздух. Обичам я България много."

Дали я има носталгията по родината и кое е първото, за което Гергана Фъсева се сеща, когато стане дума за България?

"Доматите,зеленчуците...просто вкусът на храната е толкова хубав, въздухът също. Аз, да ви кажа честно, обичам и този "хаос", че не всичко е идеално и перфектно. Виждам, че в България доста неща не са възможни или не са в ред, например как се кара кола по пътищата, няма магистрали до морето, но въпреки това си я харесвам. 

Чак се дразня като се върна в Германия, че всичко е перфектно. Като съм в Германия, усещам нещо странно във врата и като дойда в България, това изчезва. Един китайски акупунктурист ми каза, че това го имат всички хора, които живеят в чужбина, не са в родната си страна...Нещо има във въздуха, то е като есенция. Всяко клетка усеща, че е вкъщи."

Още по темата в звуковия файл.