Чрез някои от стиховете той се опитва да вразуми човечеството, но осъзнава колко безполезно усилие е това. „Аз съм безсилен да го направя. Много преди мен, може би и след мен, ще има хора на перото, на духа, които ще искат да вразумят хомо сапиенса, защото ние всички сме от едно племе, независимо че говорим различни езици, живеем в различни епохи, различни вероизповедания изповядваме. Ние сме едно племе, което обаче вместо да се вразумява и да сънува приказни сънища, то това, което сънува и го прилага в реалността, са ужасите. Това не са само войните“, коментира Леонидов.
А последната война е между духа и материалното.
„Като рухна социализмът, смятахме, че ще вървим напред, към съвършенство. Неизбежните военни конфликти между бивши и настоящи империи продължават, но не е това най-важното. Най-трагичното е, че човечеството загуби според мен войната пред материалното, пред плътта, пред стихийната мегаломания да се запасяват, да се върви към някакъв суперлукс.“
В тази посока дъщеря му, която работи в Израел, споделила с него размишленията си покрай истерията с коронавируса.
„Каза – татко, на Небето му писна от нас, толкова е разочаровано от човечеството, че сигурно почва да подменя състава на Земята. И който оцелее, навярно ще се върне към по-основните неща: по-скромно, с по-малко пари, парите да са само за харчене и за живот, а не за преяждане, трупане на капитали, мебели, коли и имоти.“
Алчността убива. Алчният човек, когато е производител или има фирма, не му стигат парите. Това става самоцел в един момент, казва поетът, според когото това се пренася върху потребителя, гледащ света през очите на луксозното списание.
„Развращава се и потребителят. Обикновеният човек гледа телевизии, интернет, гледа луксове, гледа филми и си смята: защо моят живот е толкова скапан, защо в този живот аз нищо не получих. А той всичко е получил сигурно. Това да имаш здрави деца, човек, който да се опре до тебе, родителите ти да не гинат в глад и студ, да може да ги изпратиш достойно. Да работиш, колкото ти е дал Господ, да знаеш своите качества, своите таланти и да не искаш повече от това.“
Турските сериали се харесват толкова у нас, защото съдържат морал, а морал няма старомоден – или го има, или го няма, изтъква Румен Леонидов.
„Там има патриархално-битови отношения, има и съвременни, но при всички случаи доброто и злото се боричкат, подлостта в човека, която си я има, страховете в човека, желанието му да измами, да заобиколи закона, желанието между мъжете и жените да си крадат по-красивите от съперника или съперничката. Това не е Шекспир, не са световни проблеми, но са много човешки. Затова на Балканите, тук, специално у нас се гледа страшно много. Интелигентни жени, по-малко интелигентни – всичко се изравнява, защото това е жаждата на жените в България, на уморените същества, които изнесоха целия преход с деца, с мъже – безумно отчаяни, напиват се, гърмят се, родители, които трябва да се гледат… И всичко това, в един момент седят майка и дъщеря, може би и внучка ще седне скоро, и гледат един свят, в който има добро и лошо и те се борят.“
Светът не върви добре с модела на мъжкия егоцентризъм и мъжките амбиции, подчертава Румен Леонидов. „Светът трябва да върви към повече духовност, към повече скромност, към повече съпричастие. Е, няма по-съпричастни същества от жените.“
Цялото интервю чуйте в звуковия файл.Съвременните комуникационни канали предлагат разнообразно съдържание, повечето тематично подчинено на търсенето от потребителите. Комуникаторите са без брой и транслират посланията си в среда от информационен шум. Това силно намалява критичния поглед на аудиторията и тя все по-трудно селектира качеството на информацията сред..
"Защо трябва да учим философия?" е въпросът, който най-често чува Владислав Тодоров. Той преподава предмета "Философски цикъл" в елитна врачанска гимназия. Основната идея в работата му е да насърчава учениците си да изразяват мнение, да споделят, да питат, да търсят отговори за всичко, което ги вълнува - от първото влюбване до проблемите на днешния..
Журналстът Николай Барулов описва своята работа като "далеч от консерватизма на класическата телевизия". Той е фриланс режисьор и видео журналист с над 20 годишна кариера в телевизията. В професионалния си път минава и през кореспондент във Великобритания. Николай Барулов дойде в Автономията за да разкаже за тръпката, която ускорява пулса..
Певицата Катя Близнакова, която преди години изпя народната песен "Лиляно, моме" - песента, която се превърна в нейна емблема и стана любима на поколения българи - тази усмихната и пламенна певица гостува на "Нощен хоризонт" . Тя споделя за музиката и песните си, за срещите ѝ с публиката, за колекцията ѝ от ангели - пазители , както и за..
Жаклин Прейс е талантлива млада българска цигуларка , която от 7 години е част от Белгийския национален оркестър . От 2018 година нашата сънародничка живее в Брюксел, но периодично се връща и в България, когато има покани за участия в концерти. В работата си като оркестрант Жаклин се среща със солисти и диригенти от цял свят , сред..
Наталия Цекова е актриса с горещо сърце. Тя е от хората, които вдъхновяват и даряват криле на другите, за да могат да летят върху мечтите си. Наталия Цекова сбъдва детската си мечта да играе на сцена. Когато е била на 10 години, е решила, че ще стане актриса. Призвана е за това. Вярва, че е родена, за да бъде актриса. "Определено беше..
Иван Въжаров е майстор на спортния бридж, играе този олимпийски спорт повече от 40 години. Той е треньор на млади бриджьори - шампиони. Създател е на кръстословици. Участвал е във викторини и в "Минута е много". Дълго време е бил спортен журналист. Като студент в първи курс се е запалил по спортния бридж. Стига до младежкия..
На децата отдавна не им е интересно в училище. Това заяви пред БНР Александър Чакмаков, директор на Първа английска гимназия в София...
Репортаж на Латинка Светозарова в предаването "12+3" можете да чуете от звуковия файл.
" Видях транспортни работници, които бяха използвани от политиците. Бяха използвани от т.нар. икономическо мнозинство в Столична община, в което за мой..